Определение № 1174 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1174 гр. София, 14.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002902101 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогт: Живот н Здраве“ АД, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт М. М. срещу решение № 184 от 22.06.2024 г. по в. гр. д. № 459/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да плати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 60 000 лв. до 90 000 лв. или за разликата от 30 000 лв., както и в частта за присъдените на ищцата разноски и адвокатско възнаграждение.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липсата на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, житейски нелогична и неправилна оценка на доказателствата по делото.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е 1 произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли при прилагането на критерия на справедливостта да се отчитат въведените принципи на ,,възстановителна справедливост“ и „разпределителна справедливост“? - противоречие с трайно установената практика на ВКС по въпроса относно справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, относно съобразяване лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и икономическата конюнктура.

2. Каква степен на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице следва да бъде отчетена при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано при условията на пълно и главно доказване грубо нарушаване па правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице в качеството му на пешеходец, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 113 и чл. 114, т. 1 ЗДвП, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на телесните увреждания на пострадалото лице? – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 43/15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 750/30.11.2010 г. по т. д. № 442/2010 г. на ВКС, ТК.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2 връзка с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК? – противоречие с определение 2

№ 1/06.01.2017 г. по гр. д. № 3594 /2016 г. на ВКС, ГК, I г. о.

Касаторът поддържа, че всички поставени въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответницата Г. И. И. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуални представители адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р. оспорва касационната жалба, като поддържа, че в нея не се съдържат точно и изчерпателно формулирани от касатора основания за достъп до касация и аргументация на формулираните въпроси, нито е налице хипотезата на чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение /сега с изменено заглавие – Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение - твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза и комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП: 1/ настъпило на 25.10.2021 г. около 08:50 ч. в района след кръстовището на ул. „Искър“ с ул. „Самара“ в гр. Шумен, по посока „Булмаг“, ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Голф, рег. № Н 4510 ВТ, управляван от Надежда Атанасова С.а и пешеходката Г. И. И.; 2/ причинени на ищцата телесни увреждания, болки и страдания от преживените 3 травматични увреждания; 3/ виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил; 4/ наличие към датата на събитието по отношение на лекия автомобил на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица

№

BG/30/121000192567/22.01.2021 г. с валидност до 21.01.2022 г. и застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер 150 000 лв., съдебният състав е взел предвид вида на телесните увреждания, изразяващи се контузия на главата - голям подкожен хематом челно вляво, фрактура на горната стена на лявата очница, фрактура на носни кости, дифузна травма на мозъка - малко количество кръв в коровите бразди вляво, вътремозъчен кръвоизлив в областта на базалните ядра на дясното мозъчно полукълбо, пробив в предния рог на дясното странично мозъчно стомахче, наличие на кръв в четирите мозъчни стомахчета и кома. Отчел е проведеното консервативно лечение, продължило три седмици в два етапа - първоначално ищцата е била настанена в ОАИЛ за интензивно лечение за период от 14 дни, където е била седирана, релаксирана и поставена на изкуствена белодробна вентилация през първите 8 дни, изцяло зависима от обслужващия я медицински екип, а след стабилизирането на състоянието й е била приведена в нервохирургичния сектор на хирургичното отделение за още 7 дни. Съобразил е констатираната левостранна хемипареза, която е била динамично проследена, липсата на неврологичен дефицит към 04.11.2021 г., започналото обратно развитие на вътремозъчния хематом, постепенното проясняване на съзнанието на ищцата, както и че към 15.11.2021 г. ищцата е била в добро общо състояние, спокойна, адекватна, контактна, ориентирана за време и място, без субективни оплаквания. Въз основа на заключенията на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза и комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза въззивната инстанция е приела, че към момента на депозиране на заключенията ищцата е клинично здрава що се касае до получените от ПТП телесни увреждания, налице е спорадично непостоянно главоболие, за което й е предписан обезболяващ препарат, както и хранителна добавка за подобряване на паметта и концентрацията, както и е установила, че споменът от преживяното ПТП е покрит с амнезия, стресогенният момент е изместен на по-късен етап, когато е разбрала за инцидента и е осъзнала случилото се по време на болничния си 4 престой. За определяне на размера на обезщетението съдебният състав е взел предвид, че след претърпяване на ПТП и в причинно-следствена връзка с него пострадалата е развила постконтузионен синдром, представляващ психично заболяване в широк смисъл на понятието, което се характеризира с комплекс от психични /уморяемост, затруднена концентрация, тревожност, раздразнителност, депресивни мисли, страхове, инсомния, чувствителност към дразнители/, неврологични /главоболие, вестибуларни смущения/, вегетативни и поведенчески симптоми. Отчел е, че посоченото заболяване налага лечение при специалист психиатър, което пострадалата е провеждала в продължение на година преди депозиране на заключението и продължава към настоящия момент, като възстановителният процес от постконтузионния синдром е с продължителност от няколко месеца до няколко години и все още не е приключил. Въззивният съд е съобразил преживените силни болки и страдания, проясняването на съзнанието след инцидента, затрудненията в личното хигиенно и битово обслужване на ищцата в болницата и два месеца след изписването й, когато е била на легло и зависима от грижите на своя син и снаха си, нуждата от чужда помощ при придвижване и задоволяване на хигиенните и битови потребности при постепенното й раздвижване през периода от втория до третия месец след изписването от болницата, обстоятелството, че ищцата е говорела несвързано за предходни събития в живота си и бъркала името на снаха си. Съдебният състав е взел предвид пенсионната възраст на ищцата, обстоятелството, че преди инцидента тя е била усмихнат и приветлив човек, а след процесното ПТП започнала да проявява затвореност, социално оттегляне, плахост и раздразнимост, нежелание да напуска дома си, ограничила контактите си и изпитвала страх от автомобили. Въззивната инстанция е изложила и съображения, че отчита икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната работна заплата за 2021 г., лимитите на застрахователно покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищцата, изразяващо се в пресичане на необозначено за това място, при 5 засилен трафик и несъобразяване с отстоянието и скоростта на приближаващите се автомобили, поддържано в двете инстанционни производства, е прието за основателно до размер 40% за пострадалата. За да определи съпричиняването от страна на ищцата в посочения размер, съдебният състав е изяснил механизма на процесното ПТП въз основа на заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, установил е, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме своевременно пешеходката при навлизането й в дясната пътна лента, когато се е намирал на разстояние от около 11 - 14 метра от мястото на удара, съответно е имал техническа възможност да предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране, предвид скоростта на движение на автомобила, е била 6,80 метра, както и че пешеходката е имала възможност да възприеме своевременно движещия се към нея лек автомобил, да спре и да го пропусне да мине преди нея. Съобразил е изрично вмененото на водача на МПС с разпоредбата чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, поради което е заключил, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата е в размер 40%.