Определение № 439 от 26.02.2025, Районен съд - Разлог

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Разлог, 26.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Гр. дело №

20241240100432 по описа за 2024 г.

Производството по делото е образувано по ИМ предявена от М.П.Н., ЕГН*, действаща лично и в качеството си на законен представител на И.П.Н., ЕГН*, ч/з адв. А.Х., съд. адрес в г.., у.,,Я.С.”№34, е.2, о.6, против П.И.Н., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.,,О.”№5, които искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.149 СК, с която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване, както следва: 1/ иск с правно основание чл.127, ал.2, вр. чл.123, ал.2 от СК, за предоставяне на ищеца упражняването на родителските права по отношение на детето; 2/ иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.126, ал.1 от СК, за определяне местоживеенето на детето при майката; 3/ иск с правно основание чл.127, ал.2, вр. чл.59, ал.3 от СК, за определяне режим на лични отношения на ответника с детето; 4/ иск с правно основание чл.127, ал.2, вр. чл.143 от СК, за осъждане ответника да плаща месечна издръжката в полза на детето, ч/з неговата майка, от 250.00 лв., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане на ИМ – 31.10.2023 г.; 5/ иск с правно основание чл.149 от СК, за осъждане на ответника да заплаща издръжка за минало време; 6/ иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, за заместване на личното съгласие на бащата за предоставяне на разрешение детето да пътува в изрично посочени държави за посочен период.

Съдът след запознаване с твърденията на ищците и приложените към ИМ документи, намира следното:

Съобразно тайната практика на ВКС – Определение №6/07.01.2013 г., по гр. д. №636/2012 г. на ВКС, 3-то ГО; Определение №184/11.04.2017 г. по гр. д. №351/2017 г. на ВКС, 4-то Г О ; Решение №552/06.03.2013 г., по гр. д. №1671/2011 г. на ВКС, 4-то ГО; и други – меродавни за компетентността на българския съд в производства, касаещи родителски права и лични отношения м/у родители и деца, са актуалното местоживеене, респективно обичайното местопребиваване на детето, към подаване на ИМ. Тъй като в тези случаи подсъдността е изцяло в интерес на детето, но не то, а другият родител е ответник по делото и затова за местната подсъдност, респ. за компетентността на българския съд, се следи служебно. Когато детето пребивава на територията на друга държава-членка на ЕС, към подаване на ИМ освен вътрешноправната уредба, следва да бъде зачетена и то с приоритет, уредбата в общностното право на ЕС.

В настоящия случай няма спор, че към подаване на ИМ, детето на страните няма обичайно местопребиваване на територията на РБ.

Съгласно уредената в раздел 2, чл.7, пар.1 от Регламент 2019/1111 на Съвета „обща компетентност“ - съдилищата на държава-членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност на дете, ако то има обичайно местопребиваване в тази държавачленка към момента на сезиране на съда. А в чл.9 от Регламента е предвидена специална компетентност при неправомерно отвеждане или задържане на детето, а именно на съдилищата на държавата-членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване 1 непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, докато детето не придобие обичайно местопребиваване в другата държава. Следователно е несъмнено ясно, че в съответствие с посочената регламентация решаващо по въпроса относно компетентния съд на държава-членка е обичайното местопребиваване на детето към образуване на делото.

Няма отлика по въпроса и с разяснената по-горе вътрешноправна уредба. Отново в съответствие с нея и практиката на съдилищата по нея е и изричната норма на чл.18 от Регламента „проверка на подсъдността“, че сезираният съд е длъжен да „обяви служебно“, ако прецени, че не е компетентен по спора, тоест тази подсъдност се преценява служебно, а не само по възражение на страна в процеса.

В своята съд. практика Съдът на ЕС многократно се е произнасял за съдържанието на понятието „обичайно местопребиваване на дете“. Съобразно концептуално приетото в Решение от 22.12.2010 г. по дело №С-497/2010 г. на СЕС, под „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8 и 10 от Регламент 2201/2003 на Съвета (аналогични с цитираните текстове на новия Регламент 2019/1111 на Съвета), трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от всички специфични за конкретния случай фактически обстоятелства. Ако прилагането на горепосочените критерии в главното производство наложи извода, че не може да се установи обичайното местопребиваване на детето, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия „присъствие на детето“ по смисъла на Регламента. Аналогично е приетото и в Решение по дело №С-512/2017 г. на СЕС, че „обичайното местопребиваване на детето“ трябва да се установи въз основа на съвкупност от фактически обстоятелства, характерни за всеки конкретен случай, сред които като водещи в случая могат да се изведат фактите: след раздялата с ответника, в началото на 2019 г. ищцата М.П.Н. заминала с дъщеря й И.П.Н. за Г., където майката е започнала работа, а детето е записана като ученичка в 5-ти клас, като живеят там и към момента на депозиране на ИМ, предвид изложените в ИМ обстоятелства.

В посоченото последно решение като неопределящи са посочени фактите: произходът на въпросния родител, произтичащите от това културни връзки на детето с тази държавачленка и отношенията му с членовете на неговото семейство, които пребивават в посочената държава-членка; евентуалното намерение на посочения родител да се установи с детето за в бъдеще в същата тази държава членка. В подобен смисъл е и актуалната практика на ВКС, в т. ч. (Определение №51 от 9.02.2022 г. по ч. гр. д. №46/2022 г., 3-то ГО; Определение №91 от 12.03.2021 г. по ч. гр. д. №3972/2020 г., 3-то ГО; и други), според която „обичайното местопребиваване“ на дете съответства на мястото, което изразява интеграцията на детето в социалната и семейната среда, в която връзка следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Обичайното пребиваване на дете е на мястото, където към момента на ИМ е центърът на неговите интереси. Преценката е конкретна за всеки отделен случай.

При тази ясна и несъмнена правна регламентация, решаващият въпрос пред настоящата инстанция се свежда до преценка на фактическите за случая обстоятелства, от значение за определяне на „обичайното местопребиваване“ на детето на страните.

Съгласно установената практика на ВКС (определение №7 от 9.01.2014 г. по ч. гр. д.

№6366/2013 г. на ВКС, I г. о., определение №225 от 16.06.2020 г. гр. д. №1250/2020 г. на ВКС, III г. о., определение №234 от 12.05.2017 г. по ч. гр. д. №1590/2017 г. на ВКС, IV г. о.) общата компетентност по искове за родителска отговорност е определена в чл.8 Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. В практиката на СЕС (решение по дело С-523/2007) е разяснено, че понятието 2

„обичайно пребиваване“ по смисъла на чл.8, пар.1 Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай.

Разяснено е още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл.8 Регламент (ЕО) №2201/2003 г. се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме че там е неговото обичайно местопребиваване.

В допълнение към горното, следва да се посочи че в настоящия случай е неприложим чл.10 от регламента - съгласно чл.10, пар.2 от регламента споразумението м/у страните за избор на съд следва да бъде в писмена форма, а мълчаливото съгласие, респ. приемане на подсъдността би могло да е налице само ако веднага след информиране за делото насрещната страна не е възразила с/у избора на ищеца за сезирания съд.

В настоящия случай, с отговора на ИМ от ответника е направено възражение за местна неподсъдност на гр. д. №432/2024 г. по описа на РС-Рг, като липсва писмено споразумение на родителите за избор на друг (българския) съд. По тези причини в случая не са налице предпоставките и за пророгацията на компетентност на сезирания Рг.РС.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОГЛАСЯВА, че българският съд - Рг.РС не е компетентен да разгледа на основание чл.18 от Регламент (ЕС) №2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съд. решения по брачни дела и делата свързани с родителската отговорност, исковете с правно основание чл.127, ал.2, чл.127а, ал.2 и чл.149 от СК, предявени от М.П.Н., ЕГН*, действаща лично и в качеството си на законен представител на И.П.Н., ЕГН*, ч/з адв. А.Х., съд. адрес в г.Р., у.,,Я.С.”№34, е.2, о.6, против П.И.Н., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.,,О.”№5.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №432 по описа за 2024 г. на Рг.РС.

Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред Бл.ОС в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на ищцата.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3