Решение № 19058 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19058 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20241110130429 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Ориел“ ЕООД и „Прима СД“ ЕООД срещу Д. Р. Д., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат на ответника следните суми: за всеки от ищците по 9159,79 € (равностойност на 17 915 лева) – платена по развален договор от 12.09.2012 г. със С. И. Д., 660,59 € (равностойност на 1292 лева) – разноски по делото, дължими от първия ищец; и дължими се солидарно съдебни разноски – две суми по 613,55 € (равностойност на 1200 лева) – задължения по изпълнителен лист от 24.02.2016 г. по гражданско дело № 15125/2013 г. на Софийския градски съд, издаден в полза на С. И. Д..

В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от 12.09.2012 г., първоначалната взискателка образувал изпълнително дело № 20168630400449 частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Х.. Твърди се, че последното изпълнително действие на тази взискателка на било на 02.12.2016 г. и оттогава до първото действие на ответника, на когото вземанията били прехвърлени – опис на вещи от 25.01.2022 г., извършено въз основа на листа по изпълнително дело № 20168630402828 на ЧСИ С. Х. били изминали повече от пет години и вземанията вече са погасени по давност. Поради това се иска съдът да признае, че не се дължат. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Д. Р. Д., чрез особения му представител адв. Б., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, защото давността била прекъсната не с описа, поискан от ответника, а с признатата от ищците молба за присъединяване на вземането 1 му към друго изпълнително дело, което искане било направено на 28.07.2021 г.

Давността се била прекъснала и не е изтекла. Иска се отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание страните не изпращат представители, ответникът чрез особения си представител адв. Б. с писмено становище поддържа отговора и иска отхвърляне на иска.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Х. в заверен препис от изпълнително дело № 20168630400449 неоспорен по делото (нито един документ по делото не е оспорен) на лист 64 Изпълнителен лист от 24.02.2016 г. по гражданско дело № 15125/2013 г. на Софийския градски съд, I14 състав, по влязло в сила решение по последното дело на 09.02.2016 г., ищците са осъдени да платят на неучастващата по делото С. И. Д. по 17 195 лева – платено по развален предварителен договор; по 1292 лева – разноски по делото пред първа инстанция; по 600 лева – разноски пред въззивната инстанция, и по 600 лева – разноски пред касационната инстанция.

Съгласно представена също в официален препис на лист 63 от делото молба с вх. № 27894/17.03.2016 г. на последната дата взискателката по описания изпълнителен лист е поискала образуване на изпълнително дело, както и изпълнение чрез възбрана и публична продан на недвижими имоти на длъжниците, като е образувано изпълнително дело № 20168630400449 на ЧСИ С. Х..

Съгласно представено в официален препис на лист 183 от делото Постановление за възбрана от 21.11.2016 г., вписано като акт **, том ***, на **.**.**** г., е наложена възбрана на имот на ищеца „Прима СД“ ЕООД.

Съгласно представено в официален препис на лист 183 от делото Постановление за възбрана от 21.11.2016 г., вписано като акт **, том ***, на **.**.****г., е наложена възбрана на имот на ищеца „Ориел“ ЕООД.

Съгласно представена в официален препис на лист 186 от делото молба от 24.02.2017 г. на взискателката по описания по-горе изпълнителен лист, на последната дата тя е поискала да се започне публична продан на имотите, върху които е наложена възбрана. Няма данни да е внесена такса.

Съгласно представено в официален препис на лист 201 Постановление от 28.07.2021 г. на ЧСИ С. Х. изпълнително дело № 20168630400449 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради непоискани в 2годишен срок изпълнителни действия. Няма спор, че изпълнителният лист е бил върнат на взискателката.

Съгласно представена в заверен препис заедно с препис от цялото изпълнително дело № 20168630402828 на ЧСИ С. Х. (като приложения към делото) молба с вх. № 125830/29.09.2016 г. ответникът по делото е поискал образуване на изпълнително дело пред същата ЧСИ за вземания, които не са предмет на производството. Образувано е изпълнително дело № 2

20168630402828.

Съгласно представена в официален препис в копието на изпълнителното дело – лист 101 от приложението към делото на СРС – молба с вх. № 42798/28.07.2021 г. ответникът е поискал да се присъедини вземането на неучастващата по делото С. И. Д. по описания по-горе изпълнителен лист, което му било прехвърлено с цесия, и да се изпълнява по дело № 20168630402828 на ЧСИ С. Х.. С молбата изрично са поискани изпълнителни действия – поискано е налагане на възбрана и извършване на публична продан на два недвижими имота на ищците.

Към тази молба са представени в официален препис (на лист 105 – 109 от приложеното към делото изпълнително дело) четири уведомления, подписани лично от първоначалната взискателка С. И. Д., с които уведомява, че е прехвърлила всичките си вземания по изпълнителния лист на ответника по делото с договор от 23.07.2021 г., като вземанията са описани подробно в уведомлението. Договорът за цесия е представен в официален препис на лист 104 от приложеното към делото изпълнително дело.

Уведомленията са били изпратени от ЧСИ Х. и получени от представител на ищците по делото на 25.08.2021 г. (официални преписи от разписки на гърба на лист 137 и 140 от приложеното към делото изпълнително дело). Ищците по делото са възразили срещу присъединяването на нов дълг в полза на ответника по делото с две молби по изпълнителното дело с вх. №№ 50676/20.09.2021 г. и 50677/20.09.2021 г. (официални преписи на лист 148 – 149 от приложеното към делото изпълнително дело).

На лист 254 от приложеното към делото изпълнително дело е представен в официален препис протокол за опис на имот на ищцовите дружества от 25.01.2022 г.

Съгласно представен в официален препис на лист 431 от приложеното към делото изпълнително дело протокол на ЧСИ С. Х. от 13.02.2023 г. имотите са били изнесени на публична продан, която не е станала, поради липса на купувач, и е обявена нова продан от 20.02.2023 г. до 20.03.2023 г. Съгласно представен в официален препис протокол от 13.07.2023 г. (на лист 523 и сл. от приложеното към делото изпълнително дело) за купувач на склад № 1, принадлежащ на ищците, е обявен ответникът. Издадено е постановление за възлагане от 17.08.2023 г., представено в официален препис на лист 613 от приложеното към делото изпълнително дело. Съгласно представено в официален препис на лист 702 от приложеното към делото изпълнително дело разпореждане, жалбата срещу постановлението за възлагане е върната като нередовна.

По изпълнителното дело са установени и множество жалби на ищците срещу всякакви актове на ЧСИ, повечето от които – оставени без разглеждане, както и искания за прекратяване на производството и други процесуални такива.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

3

Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу наследодател на ищците има допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се уважава, ако от издаването на този титул са изминали повече от пет години (според двете страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на давностния срок с предявяване на редовно искане за извършване на изпълнителни действия.

По делото е установено, че ответникът поддържа изпълнителни действия срещу ищците по описания от тях в исковата молба изпълнителен лист, т.е. искът е допустим.

По същество, давността за вземанията се прекъсва съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за изпълнителното производство погасителната давност се прекъсва съгласно чл. 116 ЗЗД и започва да тече нова погасителна давност съгласно чл. 117 ЗЗД на датата„, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. Налице е богата казуална практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса, че ако не е завършен изпълнителният способ, то новата давност тече от датата на поискването от взискателя за извършването му, а ако е завършен фактическият му състав – от датата на извършване на последното действие в рамките на изпълнителния способ или на влизане в сила на акта, с който се постига резултатът му (напр. при публична продан – влизане в сила на постановлението за възлагане). При способи с продължително изпълнение – напр. запор на банкова сметка, по която редовно постъпват парични средства – давността се прекъсва, съответно – взискателят не дължи искане на други изпълнителни действия, с всяко постъпление на парични суми от запора по изпълнителното дело. В този смисъл виж напр. Определение № 356/14.05.2020 г. по гражданско дело № 3599/2019 г., IV ГО; Решение № 37/24.02.2021 г. по гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО и цитираната практика; Решение № 3/04.02.2022 г. по гражданско дело № 722/2021 г., IV ГО.

В случая ищците твърдят прекъсване на давността от 02.12.2016 г., което съответства на практиката на ВКС – на тази дата е вписана възбраната в полза на неучастващата по настоящото дело първоначална взискателка. Но следващото прекъсване не е, както твърдят те, на 25.01.2022 г. с извършен опис на имота на ищците, а с искането за налагане на възбрана и провеждане на публична продан на този имот, направено от ответника, което е от 28.07.2021 г., преди изтичане на давностния срок. Следва да се има предвид, че дори и на 25.01.2022 г. давността не е била изтекла поради спирането за 69 дена в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. съгласно чл. 3 ЗМДВИП и § 13 от ЗИДЗМДВИП (обн., ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.), т.е. давност, започнала да тече на 02.12.2016 г. с 5-годишен срок съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК изтича на 09.02.2022 г., след извършване на описа.

Следващото изпълнително действие е публична продан, извършена през 2023 г., откогато не са изминали 5 години до днес, т.е. давност не е изтекла и 4 исковете са неоснователни.

Желателно е, за да прекратят тази сага, и да намалят дълговете си, ищците да спрат да упорстват и да си търсят причини да не им се съберат признати с актове на Върховния касационен съд задължения, а или да предоговорят дълга, или да разгласят публичните продани възможно найшироко, за да съберат много купувачи с желание да дадат висока цена и така ефективно да си продадат имотите.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК. Тъй като не е участвал лично, не следва да му се присъдят.

На особения представител на ответника следва да се изплати равностойността на платените 1600 лева за хонорар, или 818,07 €.

Тъй като от приложените изпълнителни дела се установяват адреси на представител на ответника, а същият е призован по делото чрез залепване на уведомление, следва препис от решението да се връчи на установения представител – адв. Л., която ще заяви дали има предствителна власт или не.

Доколкото адв. Л. е представител на ответника и по изпълнителното дело, то в настоящото решение не са описани факти, обстоятелства или данни, които не са били вече известни, поради което няма основание да не се връчи същото по съображения за защита на лични данни.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ориел“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Д. Р. Д., с ЕГН: **********, и адрес: (адрес), че дължи на „Ориел“ ЕООД, с ЕИК: