Решение № 2805 от 18.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2805 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508601 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „П.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез представителя му, срещу решение № 20073674/22.03.2021 г. на СРС, 74 с-в, по гр. д. № 18234/2020 г., с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н. Е. Г. с ЕГН ********** извършено със заповед № 35/04.03.2020 г. на Управителя на „П.Т." ЕООД с ЕИК **** и дружеството е осъдено да заплати на Н. Е. Г. сумата от 6 000 лв. обезщетение за периода 04.04.2020 г. – 31.07.2020 г., в който период е останал без работа, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 19.05.2020 г. до окончателното плащане, като за разликата до предявения размер от 6 133, 80 лв. искът е отхвърлен. Ответникът е осъден за разноски.

Въззивникът - ответник счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че не е следвало да се прави подбор между ищеца и останалите служителя в дружеството понеже трудовите им функции не са идентични. Сочи, че от показанията на свидетелите е установено безспорно, че ищецът е назначен, за да организира дейността, свързана с автомобилния и велопарк на дружеството, като е следвало да организира всички трансфери по туровете за месеца, с обозначаване кой автомобил и шофьор следва да поеме трансфера. Ищецът е имал основно задължения да предлага или търси места за настаняване във връзка с вело-туровете, организирани от дружеството, отговарял е на въпроси на клиенти, свързани с тези турове, водил е списък със състоянието на 1 велосипедите и е давал оферти при индивидуални запитвания. При необходимост е изготвял карти за маршрути и е обновявал информацията на сайта по отношение на тези турове. Поддържа, че в задълженията на ищеца не са влизали резервации за входящ или изходящ туризъм и за самолетни билети. Излага доводи, че в производството е установена промяна в щатното разписание на дружеството, като на ищеца и още 9 служители са направени предложения за промяна на длъжността, поради промяна на трудовите функции. Сочи, че функциите на длъжностите не са били сходни или идентични с теза на ищеца, за да се прави съпоставка между тях.

Длъжността на ищеца е изцяло премахната, като му е предложено да бъде назначен на нова длъжност с 4 месечен изпитателен срок. Неправилен е извода на СРС, че не се констатират нови трудови функции, различни от старите, които са съкратени.

Неоснователно съдът е приел, че е налице фиктивна трансформация на длъжности, като е съпоставил трудовите функции на други служители, а не тези на ищеца.

Поддържа, че функциите по старото и ново разписания на новоназначените служители са различни и никои от тях не съвпадат с тези на ищеца. В дружеството няма служители, които да изпълняват такива трудови задължения, поради което се поддържа, че е налице реално съкращаване на щата за длъжността му. Излага доводи, че новосъздадената длъжност „организатор, пътнически транспорт“, на която ищецът е отказал да бъде назначен, без да сочи съображения, има съществено различни функции от съкратената. След отказа да я заеме функциите й са разпределени между други двама служители. Сочи, че съдът е разгледал различни от изложените в исковата молба съображения за незаконност на уволнението. Поддържа, че не е следвало да се прави подбор при съкращаването. По тези и допълнителни съображения, моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на СРС и се отхвърлят обективно съединените искове. Претендира разноски. Прави възражение по разноските на ищеца поради липса на доказателства за извършването им.

Въззиваемата страна – ищецът Н. Е. Г., чрез представителя си, е подал отговор на жалбата в срока по чл. 263 ГПК, в който я оспорва като неоснователна. Излага съображения, че решението е законосъобразно постановено, при правилна преценка на събраните доказателства от СРС. Съдът е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните пред него доказателства и обосновано и правилно е уважил исковете. Сочи, че работодателят е целял да прекрати договора на ищеца и когато той е отказал преназначение на друга длъжност, работодателят е предприел съкращаване на щата. Сочи, че не е установено реално съкращаване на щата за изпълняваната от него длъжност, тъй като от свидетелските показания се установява, че служителите са продължили да изпълняват същите задължения като преди т. н. преструктуриране.

Щатните разписания са частни диспозитивни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила и са съставени за целите на процеса. От доказателствата се установява, че съкращаването на щата е фиктивно а не е реално, с цел прекратяване на договора на ищеца, понеже дружеството е продължило да извършва дейността, за която е отговарял ищеца, което се установява от изслушаните пред СРС свидетелски показания. Установява се, че ответникът е продължил да предлага и да организира велотурове и след съкращаването на ищеца. Основателно СРС е приел, че длъжността на ищеца е продължила да съществува и да се изпълнява и след прекратяване на договора му, от новоназначен служител, който извод се подкрепя от свидетелските показания. Прави възражение срещу становището на СРС, че не следва да се разглежда въпросът за извършването на подбор при уволнението, тъй като довода не бил въведен изрично в спора. Сочи, че съдът служебно изследва въпроса за извършването на подбор, когато той е задължителен, тъй като касае законосъобразността на 2 прекратяването, а не целесъобразността. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил подбор. Поддържа, че не са спазени законовите изисквания при съкращаване на щата, поради което уволнението е незаконно, както е приел и СРС.

Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа след уволнението по чл. 225, ал. 1 КТ, която е доказана по основание и размер и законосъобразно е уважена. Моли да се потвърди решението на СРС в оспорената част.

Претендира разноски, съобразно представен списък. Не прави възражение по размера на адвокатското възнаграждение на ответника.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

СРС се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му – в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните.

Решението е валидно и допустимо постановено в оспорените части, в които исковете са уважени. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС и обсъдил приетите пред него писмени и гласни доказателства и е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка, която въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

В допълнение към изложеното от СРС и във връзка с доводите на двете страни във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ :

По делото не е спорно и от доказателствата представени пред СРС се установява, че страните са били обвързани от безсрочен трудов договор, по който ищецът е заемал длъжността „служител, информация за пътувания“ при ответното дружество.

Правоотношението е прекратено със заповед № 35/04.03.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - съкращаване в щата, връчена на ищеца срещу подпис на същата дата - 04.03.2020 г.

По същество понятието „съкращаване в щата“ като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с намаляване на отделни бройки определени за щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по щата, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. За да е законно, съкращението трябва да е реално и да е извършено от органа, който има право да прави промени в щата.

Съгласно трайната практика на съдилищата по този въпрос, в тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника на това основание, както и че има реално съкращение в щата и съответната длъжност като трудова функция действително е съкратена или е съществено променена, и че промяната в щата е извършена по законоустановения ред, включително и извършването на подбор, когато същият е задължителен. При упражняване на правото си на прекратяване, работодателят е длъжен да спази всички императивни норми на КТ в това число и чл. 329 КТ. Съдът следи служебно за спазване на императивните правни норми в трудовото 3 законодателство, дори да не е направен изрично довод за това.

В исковата молба основното оспорване на ищеца е било, че не е налице реално премахване на трудовата му функция, а от там - реално съкращаване на щата за длъжността му поради създаване на нови длъжности с идентични трудови функции.

В процесния случай, в подкрепа на тезата си, че е извършено реално премахване (съкращаване) на функциите на ищеца, ответникът е представил поименни щатни разписания, както следва : старо, в сила от 10.10.2019 г. и ново, в сила от 01.02.2020 г.

Установява се, че със Заповед № 20-001П/17.01.2020 г. работодателят е взел решение да бъдат извършени промени в щатното разписание на дружеството, считано от 01.02.2020 г., като се закрият всички 10 щ. бр. за длъжността „служител, информация за пътувания“ (изпълнявана от ищеца) и се открият 2 щатни бройки за длъжност „организатор пътнически транспорт“, 4 щатни бройки за длъжност „организатор пътувания“, 3 щатни бройки за длъжност „специалист туризъм“ и 1 щатна бройка за длъжност „екскурзовод“ – т. е. откриват се нови 10 щатни бройки, на мястото на закритите. От приетото поименно щатно разписание от 10.10.2019 г. е видно, че в отдел „Продажби“ на ответното дружество и имало 10 щатни бройки за длъжността, изпълнявана от ищеца: „Служител, информация за пътувания“.

В новото щатно разписание, в сила от 01.02.2020 г., в отдел „Продажби“, са предвидени 4 бройки за длъжност „организатор пътувания“, на които съдът констатира, че са назначени досегашните служители, заемащи преди това длъжност „служител, информация пътувания“, с уточнения на функциите на конкретните служители – велотурове, водене на турове, индивидуални пътувания и екзотични държави, 1 бройка е предвидена за длъжност „организатор пътнически транспорт“ и 3 бр. за „специалист, туризъм“, разпределени на туризъм в РБ и за скандинавския пазар, както и 1 бр. за длъжност „екскурзовод“ в отдел „Представители“.

Прави впечатление, че всички служители от съкратените длъжности, с изключение на ищеца, са преназначени на новооткритите длъжности, като е назначен и нов служител на длъжност „екскурзовод“ – В.С..

Основният според въпрос е бил дали е доказано реално премахване на трудовата функция за изпълняваната от ищеца длъжност при т. н. трансформация на длъжности.

По този въпрос и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав приема следното :

Съгласно многобройната практика на ВКС, обективирана в решение № 275/04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., ІV ГО, решение № 61/15.02.2012 г. по гр. д.

№ 1037/2011 г., ІV ГО, решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., ІV ГО, решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., IV ГО, решение № 189/24.07.2013 г. по гр. д.. № 919/2012 г., ІV ГО, решение № 34/16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/2014 г., ІV ГО и др., реално съкращаване на щата в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.