Решение № 141 от 25.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Разлог, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200030 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН. С НП №*/12.01.2023 г., издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., на И.М.Л., ЕГН*, на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 100,00 лева и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят И.М.Л., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения.

В проведените СЗ жалбоподателят И.Л. - редовно призован, явява се лично и с упълномощен представител - адв.Р., като поддържа депозираната жалба на всички основания, изложени в нея. Излага подробни съображения в съдебни прения.

НО - Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Б. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, НП е с изтичащ срок на обжалване на 25.01.2024 г., а жалбата е депозирана на 12.01.2024 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Адм. нак. производство е образувано със съставянето на АУАН №*/13.11.2022 г., затова, че на 13.11.2022 г. около 11:30 часа в г.Я., по у.Т., с посока на движение от м.Т. към г.Я., и в района на „Дърводелски цех със собственик Т.М.“, жалбоподателят като родител на Б.И.Л. на 13 г., с ЕГН*, от г.Я., допуска МПС на лице, което не е правоспособен водач във вр. с чл.26, ал.3 от ЗААН, а именно: Ф.Г., черен, с липсващи рег. табели, което не е регистрирано по надлежния ред.

Констатирано е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на 177, ал.1, т.3, б.“а“ от 1

ЗДвП, която норма е санкционна такава и гласи, че се наказва с глоба от 100.00 лв. до 300.00 лв. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което: не е правоспособен водач, не притежава СУ, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, или което е лишено от право да управлява МПС по съдебен или адм. ред, или СУ е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;

В последствие било издадено и обжалваното в настоящото производство НП с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.177, ал.1, т.3, б."А"от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 100,00 лв. и за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, му е наложено наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, които не се оспорват от страните. По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства: АУАН №*; НП №*/12.01.2023 г.; докладна записка относно МПС без рег. табели; обяснение от 13.11.2022 г.; справка ЦИС; справка за извършена проверка; постановление от 29.12.2022 г.; справка за нарушител/водач, писмо от ОД на МВР-Б., сектор „ПП“, с рег. №*/08.05.2024 г., ведно с приложените към него писмени доказателства, а именно: Заявление №221116031975;

Декларация от А.Б.; Свидетелство част I; Справка по история за ПС; Справка за промяна на регистрацията и справка за прекратяване на регистрацията.

В хода на делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М.Г. и М.Ш. Същите са категорични, че на посочените дата, час и място в акта са констатирали отразеното в акта нарушение, извършено от малолетния син на жалбоподателя /управление на л. а. без СУ/. Сочат, че не са спрели на мястото на нарушението управляващия малолетен, но свидетелят Ш. го е разпознал, след което са установили контакт с баща му И.Л. и съставили акта. От свидетелските показания не се изясни къде е съставен акта, дали по месторабота на жалбоподателя, както сочи свидетеля Г. или на друго място.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото. Показанията им са последователни и безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят и от останалите доказателства по делото., вкл. и от дадените обяснения на жалбоподателя, в които същия възпроизвежда същите факти, споделени и от разпитаните свидетели.

Въпросното "обяснение" също не се оспорва от жалбоподателя. Като съдържащо факти и обстоятелства във вреда на жалбоподателя, и имащо характер на частен свидетелсващ документ, настоящият състав зачита материалната му доказателствена сила относно отразените факти и обстоятелства, и приема, че застъпената в хода на делото друга теза от пълномощника на жалбоподателя е единствено с цел процесуална защита.

По делото е разпитан и свидетел при режим на довеждане от страна на жалбоподателя, а именно неговата съпруга Д.Л., която излага твърдения, противоположни на разпитаните полицейски служители, като отрича да имат автомобил, сочен в АУАН/НП и твърди, че същия ден синът й Б.Л. е бил цял ден с нея във фермата, която стопанисват. Съдът кредитира показанията, съобразявайки се с разпоредбата на чл.119-чл.139 от НПК.

От доказателствата по делото се установява кога е установено нарушението, но не се изясни кога е установен нарушителя и къде е съставен акта. От доказателствата по делото се установява, че е налице и друго нарушение – извършено от жалбоподателя, а именно: жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег. №, поставени на определените за това места. Видно от приложените по делото доказателства обаче, се установява че процесното МПС не е било собственост на жалбоподателя, същото е било дерегистрирано от собственика А.Б., който е 2 декларирал, че ще го съхранява в частен имот, без да е посочен адрес на съхранение.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентните за това органи и формално съдържат всички необходими реквизити визирани в ЗАНН. Но съдът счита, че неправилно е установена и описана фактическата обстановка. В процесните АУАН и НП е дадено описание на нарушението по следния начин: допуска МПС на лице, което не е правоспособен водач във вр. с чл.26, ал.3 от ЗААН, а именно: Ф.Г., черен, с липсващи рег. табели, което не е регистрирано по надлежния ред. Използвайки терминът „допуска“ не става ясно в какво точно се изразява нарушението и какво точно е допуснал жалбоподателя да извърши малолетния му син.

И в акта и в НП е посочено, че отговорността на жалбоподателя се ангажира на осн. чл.26, ал.3 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, за адм. нарушения извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В този смисъл дадената от актосъставителя и АНО правна квалификация на нарушението е правилна.

Настоящият състав намира и че нарушението, извършено от малолетния е допуснато съзнателно от жалбоподателя предвид разп. на чл.26, ал.3 ЗАНН. Този факт се доказва по каатегоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и подписаното от жалбоподателя сведение, което като частен свидетелстващ писмен документ не е оспорено от него - нито верността му, нито автентичността му. С оглед на този факт и предвид разпоредбата на чл.123, вр. чл.122 СК, че родителите упражняват родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълноление свои деца заедно и поотделно, съдът намира за несъстоятелни и доводите на жалбоподателя, че не било посочено защо е ангажирана неговата отговорност, а не и тази на майката, предвид че са представени доказателства, че същия ден жалбоподателя е бил на работа на ЖП гара.

Съдът обаче счита, че НП подлежи на отмяна по други съображения:

Видно е, че се касае за установено управление на МПС от страна на непълнолетния син на жалбоподателя. С акта и НП нарушението на жалбоподателя е квалифицирано като такова по чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. Доколкото по делото не се установи каква е връзката на жалбоподателя с процесното МПС, предвид че същото е дерегистрирано от собственик /трето лице/, поради съхраняване в частен имот, то жалбоподателя в случая не се установи и да е ползвател. В случая обаче, нарушението е квалифицирано като такова по чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, което се явява санкционна норма. И актосъставителя и АНО не са конкретизирали и посочили конкретната правна норма /хипотеза/, която е нарушена/, което се явява процесуално нарушение - чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.16 ЗАНН. С НП нарушението на жалбоподателя е квалифицирано и е санкционирано по чл.177, ал.1, т.3, б.А ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказват собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя МПС на лице, което не е правоспособен водач /б.А, пр.1 ЗДвП/. В случая жалбоподателя не е нито собственик, нито длъжностно лице, нито водач, а и не се твърди да е притежавал подобни качества. Той е обвинен в това, че като родител настойник, е допуснал друго лице да управлява МПС, без да е правоспособен водач, при което адм. нак. и отговорност е недопустимо да се ангажира по смисъла на чл.177, ал.1, т.3, б."а" ЗДвП, още повече, че б."А" също съдържа няколко хипотези /предложения/, като АНО не е посочил на кое от предложенията ангажира адм. нак. отговорност на жалбоподателя, което е друго допуснато процесуално нарушение, с което също се нарушава правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на нарушението на чл.140, ал.1 ЗДвП:

Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата отворени за обществено ползване, се 3 допускат само ППС, които са регистрирани. В процесните АУАН и НП, НО е констатирал, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и го е квалифицирал като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По делото не се установи, а и не се спори м/у страните, че жалбоподателят не е управлявал цитираното ПС в деня на установяване на нарушението. Видно от приложените по делото доказателства обаче още, се установи че процесното МПС не е било и собственост на жалбоподателя, същото е било дерегистрирано от собственика А.Б., който е декларирал, че ще го съхранява в частен имот, без да е посочен адрес на съхранение. Съгласно чл.6 ЗАНН, за да бъде едно деяние адм. нарушение, то следва да е извършено виновно. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН, деянието обявено за адм. нарушение, е виновно когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /чл.7, ал.2 ЗАНН/. Тук категорично не се установи, а и не потвърди, извършване на нарушение от страна на жалбоподателя, тоест в процесния ден той да е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което не следва да се ангажира неговата адм. нак. отговорност.