Определение № 1260 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1260 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Д. Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500742 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от Д. Р. И. срещу определение № 341 от 10.06.2025 г., постановено по реда на 248 от ГПК по гр. д. № 730/2024 г. по описа на РС – Сливница, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 79 от 11.04.2025 г. в частта за разноските, като му бъде присъдено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лева с ДДС.

Жалбоподателят поддържа, че липсва правна възможност за редукция на хонорара поради липса на направено възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене. По делото били представени доказателства, че е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1900.00 лева. Моли да бъде отменено атакуваното определение и на негово място постановено друго, с което му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор от насрещната страна Фератум България ЕООД.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Производството по гр. д. № 730/2024 г. по описа на РС – Сливница е образувано по искова молба подадена от Д. Р. И. против „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД.

В първоинстанционното производство ищецът е приложил договор за правна защита и съдействие /без дата/ и фактура, от които е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1900.00 лева, което е и платено от ищеца на Еднолично адвокатско дружество Д. М..

С решение № 79/11.04.2025 г., постановено по гр.д. № 730/2024 г. предявеният иск се уважен. Съдът не е присъдил на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

На 12.05.2025 г. е депозирана молба от Д. Р. И., чрез адв. Д. М. за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските като е отправено искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 1900.00 лева с ДДС.

С определение № 341/10.06.2025 г., предмет на настоящото проверка, съдът е оставил молбата от Д. И. без уважение.

Този извод на районния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС "Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства", а според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно - противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл. 36, ал.

2ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. Настоящата 2 инстанция намира, че така сключеният договор за правна защита противоречи на добрите нрави и е нищожен /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Уговореното адвокатско възнаграждение не е справедливо и обосновано, тъй като уговореният размер не е съразмерен с интереса по делото. Не без значение е и факта, че договорът за кредит е сключен на 25.03.2016 г. и давността за вземанията по кредита е отдавна изтекла, а воденето на такива дела нямат никаква реална правна стойност, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. Според настоящия състав, уговореният хонорар, явно прекомерен, има за цел да увреди насрещната страна.

Очевидно е, че този хонорар няма характер на "възнаграждение" и отправеното до съда искане за присъждането му представлява злоупотреба с право. При такива случаи съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като претенция за присъждане на разноски в горния размер с оглед ниската цена на иска говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави.

Липсата на възражение не е пречка съдът да се произнесе по размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права. Разноските по делото за адвокатско възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът е длъжен да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното определение за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Д. Р. И., чрез адв. М. срещу определение № 341 от 10.06.2025 год. по гр.д. № 730/2024 год. на РС -Сливница, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решение № 79 от 11.04.2025 год. по същото дело в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за 3 заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лева с ДДС по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4