Решение № 1058 от 13.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Пловдив, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330203118 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, против наказателно постановление №31 от 19.04.2024г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл.60а от ЗЕВИ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000.00 лева. Счита, издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява юрисконсулт, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрист, който оспорва подадената жалба. Представя писмени бележки. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка„Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. **, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, изразяващо се в следното:

„Електроразпределение Юг“ ЕАД не е изпратило писмена покана за сключване на договор за присъединяване в срок до 09.12.2022г. на „Крон- 96“ АД.

Съгласно чл. 59 ал.5 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отм., мрежовият оператор подготвя договора и изпраща писмена покана за сключването му в срок до 14 дни от подаване на искане за сключване на договор за присъединяване на обекта.

„Крон- 96“ АД е подало на 25.11.2022г. до „Електроразпределение Юг“ АД искане за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност до 200 кв., предвидена за изграждане в имот с идентификатор ** обл. Пловдив.

На 05.01.2023г. „Електроразпределение Юг“ АД е изпратило до „Крон96“ АД покана за сключване на договор за присъединяване.

Като не е изпратило на „Крон- 96“ АД в срок до 09.12.2022г. от гр.

Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, писмена покана за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност до 200 кв., предвидена за изграждане в имот ** обл. Пловдив, на 10.12.2022г. жалбоподателят е осъществил състава на чл. 59 ал. 5 от Наредба 6, отм., с което е осъществило състава на чл.60а ал.1 от ЗЕВИ, който се явява поблагоприятен от чл.206 ал.1 от ЗЕ.

2

От показанията на свид. К. Н. се установява, времето, мястото и начинът на извършеното нарушението. Установява се, че проверката е извършена, за което е съставен АУАН. Същият лично е съставил АУАН, в присъствието на нарушителя, предявил е АУАН за запознаване със съдържанието му и за п од п и с . Предявил лично АУАН на нарушителя и го запознал със съдържанието му. Изрично сочи, че поддържа констатациите в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Компетентността на административно наказващия орган се извлича от разпоредбата на чл.10 ал.1 т.6 от Правилника за дейността на КЕВР.

3

Обстоятелствата, посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление изцяло кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателствени средства- протокол, писмо, заповед, работна програма, констативен протокол. С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени в АУАН и НП се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Противно на възраженията в жалбата в АУАН и НП достатъчно ясно са изложени съставомерните факти, които позволяват правната квалификация на вмененото деяние. Съгласно трайната съдебна практика местната подсъдност на делото се определя от мястото на извършване на деянието, посочено в НП.

В случая нарушението се състои в бездействие- неизготвяне и непредлагане на проект за предварителен договор. В НП са изложени твърдения, че действието (съответно на правомерно поведение) е било дължимо по седалището на нарушителя в гр. Пловдив, което е достатъчно, за да обуслови 4 местната подсъдност на делото. В случая дали действието в действителност е било дължимо по централата на дружеството в Пловдив или по седалището на изнесения офис е без значение, доколкото не би се отразило нито на местната подсъдност на делото (която както се каза се обосновава от твърденията в НП), нито на компетентността на наказващия орган или на актосъставителя, които се разпростират върху цялата страна.

Основателно е възражението от жалбата за неправилно приложение на материалния закон. Действително соченият в НП чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ред.

ДВ. бр. 86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти. От наказващият орган обаче не е съобразено правилото на чл. 3, ал. 1 ЗАНН: "За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. " Същевременно редакцията на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ преди измененията с ДВ бр. 86 (гласяща: На енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл.

26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.) е изцяло неотносима към установените факти. Това е така, доколкото:

- чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ касае издаване на становище за условията и начина за присъединяване, а не предлагането на предварителен договор, каквато е процесната хипотеза;

- чл. 31, ал. 10 от ЗЕВИ касае въвеждането в експлоатация на енергийни обекти.

При това положение доколкото Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи е подзаконов акт по приложението на ЗЕВИ, а не на ЗЕ, то основателни се явяват доводите от жалбата, че действителната правна квалификация е по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ , гласящ "Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59- 67, се наказва от съответния компетентен административно наказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. " Доколкото чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ предвижда по-леко наказание от чл. 60а ЗЕВИ, то принципно съдът би могъл да упражни правомощията си да 5 преквалифицира нарушението, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Това обаче не се налага, доколкото случаят се явява маловажен и според съда изобщо не следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на дееца. Основателно се явява възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно дадената в т. 4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция: "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. " Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация. Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция. Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация, по следните аргументи: