Решение № 953 от 04.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. Бургас, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕ.НА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕ.НА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20222120103875 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление:

................................., действащо чрез пълномощника си юрк. Х. А. , срещу М.

Д. К., ЕГН **********, с адрес: ............................., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1195,32 лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 5564647, сключен на 18.11.2019г. между ответницата и “Вива Кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение № 1/02.11.2020г. към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 97,16 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 12.01.2021г. до 23.07.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2805/12.10.2021г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5718/2021г. по описа на БРС.

С влязло в сила Определение № 3719/07.07.2022г., постановено по настоящото дело, на осн. чл. 232 ГПК производството по същото е прекратено 1 в частта, относно първоначално заявената от ищеца претенция за приемане за установено в отношенията между страните, че “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД има вземане към ответницата М. Д. К. за сумата от 276,72 лева, представляваща договорна лихва, дължима по Договор за паричен заем № 5564647, сключен на 18.11.2019г. между ответницата и “Вива Кредит” ООД за периода от 02.12.2019г. до 11.01.2021г.

По твърдения в исковата молба, на 18.11.2019г. между “Вива Кредит” ООД и ответницата М. К. е сключен Договор за паричен заем № 5564647, по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата сумата от 1300 лева, която същата се е задължила да върне, ведно с договорната лихва, на 30 броя равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 81,78 лева, включваща главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Падежът на последната вноска бил уговорен на 11.01.2021г.

Сочи се, че от страна на длъжника по договора е извършено частично плащане в общ размер на 300 лева, след което дължимият остатък от главницата е в размер на 1195,32 лева. Излага се, че предвид изпадането в забава за заплащане на дължимите погасителни вноски, за периода от 12.01.2021г. /датата, следваща падежа на последната погасителна вноска по договора/ до 23.07.2021г. ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на 97,16 лева. Твърди се, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение № 1/02.11.2020г. към него “Вива Кредит” ООД е прехвърлило в полза на ищеца вземанията си срещу длъжника по процесния договор за паричен заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което ищецът счита, че ответницата – длъжник по договора е уведомена с получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомително писмо за извършената цесия. Поради неплащане на задълженията ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 5718/2021г. по описа на БРС в негова полза е издадена Заповед за изпълнение № 2805/12.10.2021г. на парично задължение по чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид оспорването от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК. По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски, както в исковото, така и заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен лично на ответницата на 09.09.2022г., която в законоустановения преклузивен срок по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

На 15.02.2023г. по делото е постъпило становище вх. № 6291 от адв. В.

Б. – пълномощник на ответницата, с което предявените искове се оспорват като неоснователни, поради което се моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски.

С протоколно определение от 21.02.2023г. съдът е обявил на страните, че предвид подаването на становището извън законоустановения срок по чл.

131, ал. 1 от ГПК, направените в същото възражения, извън тези, касаещи нищожността на процесния договор за паричен заем, съответно и на отделни 2 клаузи от същия, за което съдът следи служебно с оглед вмененото му задължение за проверка съответствието на уговорките между страните по договор, сключен с потребител, с императивните материалноправни норми, както и за наличието на неравноправни клаузи в такива договори, няма да бъдат разглеждани като преклудирани.

В открито съдебно заседание по делото ищцовото дружество не изпраща представител. Предварително, чрез пълномощника си юрк. Х. А. , е депозирало молба, с която моли ход на делото да бъде даден в отсъствие на представител на страната. Заявява, че поддържа предявените искове и моли за уважаването им, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

Видно от материалите по приобщеното към настоящото дело ч.гр.д. № 5718/2021г. по описа на БРС, в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 2805/12.10.2021г. на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за претендираните в настоящото производство суми, която е своевременно оспорена от последната в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Исковете за установяване на вземанията по така оспорената заповед са предявени от заявителя в законоустановения по чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок, съобразно дадените му от съда указания, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство, съответно обуславя неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи по несъмнен начин, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на същите, а именно: твърдяната договорна връзка между ответника и първоначалния кредитор /цедент на ищеца/ с предмет отпускане на процесния паричен заем; точното изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора, в това число предоставяне на уговорената сума в полза на ответника; изпадането на ответника в забава; размера на всяко от претендираните вземания, както и настъпването на тяхната изискуемост.

Следва също да се докаже наличието на валидно сключен договор за цесия с предмет исковите вземания, за който договор ответникът – длъжник е уведомен.

В настоящия случай, предвид липсата на подаден отговор на исковата молба, така посочените факти, съставляващи елементите от фактическия състав на предявените искове, не са своевременно оспорени от ответницата.

Съдебно предявените вземания обаче, произтичат от сключен между ответницата и “Вива Кредит” ООД договор за паричен заем, притежаващ характеристиките на потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от 3

Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което така възникналото облигационно правоотношение се регулира от нормите на цитирания специален закон (в действащата му редакция към датата на сключване на договора – 18.11.2019г. ), които правни норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК) .

От представения и приет като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем № 5564647 от 18.11.2019г., сключен между “Вива Кредит” ООД и М. Д. К., се установява, че по силата на същия кредиторът “Вива Кредит” ООД е предоставил на длъжника и настоящ ответник М. Д. К. сумата от 1300 лева, която последната се е задължила да върне, ведно с договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 % (съответно годишен процент на разходите по заема от 49,36 % ), както и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 817,80 лева. Общата дължима сума по договора е отразена в размер на 2453,40 лева. Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, последната следва да бъде издължена на 30 равни седмични (през седмица) погасителни вноски, всяка от които в размер на 81,78 лева и включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Посочени са и конкретните дати, представляващи падежи на съответните седмични вноски, първата от които – 02.12.2019г., а последната – 11.01.2021г.

Както бе посочено по-горе, наред с договорната лихва, на осн. чл. 1, ал.

3 от договора ответницата като заемополучател се е задължила да заплати и такса във фиксиран размер от 817,80 лева, представляваща цената на заявена от последната и предоставена от кредитора услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем – т.нар. „такса за експресно разглеждане“. Видно от чл. 3, ал. 1 от договора, стойността на тази такса е включена в уговорената седмична погасителна вноска, съответно същата е оповестена като разход в годишния процент на разходите по заема.

Допълнително, в чл. 5, ал. 2 от договора е уговорена неустойка отново във фиксиран размер от 545,10 лева за неизпълнение на поето от заемополучателя задължение за предоставяне на обезпечение по договора чрез поръчителство от физическо лице, отговарящо на определени изисквания или банкова гаранция.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, страните са се съгласили да се рефинансира текущ заем на кредитополучателя по Договор за паричен заем с КИД 5520461 от 11.04.2019г., като се погаси остатъчното задължение по него в размер на 774,69 лева и след извършеното прихващане остатъкът от заемната сума по процесния договор да се изплати на кредитополучателя.

Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, с подписването му (приетият по делото надлежно заверен по реда на чл. 183 от ГПК Договор за паричен заем № 5564647 от 18.11.2019г. носи подписите на двете договарящи страни) заемателят удостоверява, че е получил от кредитора заемната сума, като договорът има силата на разписка за предаването, респ. получаването на сумата.

От гореизложеното съдържание на договора се установява, че същият отговаря на изискванията на цитирания специален закон (ЗПК). Уговорените 4 между страните клаузи са формулирани на разбираем и ясен език, като са налице всички задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В тази връзка следва да се отбележи, че уговорката за връщане на заемната сума, ведно с оскъпяване при фиксиран годишен лихвен процент, на равни погасителни вноски изключва необходимостта от съставяне на нарочен погасителен план. Доколкото лихвеният процент е фиксиран, няма основание да се изисква оповестяване на нарочен план, в който да се уточнява последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), тъй като само при уговорена променливост на възнаграждението на кредитора размерът му би варирал в различните моменти от изпълнението на договора. Следователно договорът е действителен и между първоначалния кредитор (цедент на ищеца) и ответника е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.