Решение № 1356 от 17.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка С.а

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20221100501978 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20212145 от 16.11.2021 г. по гр.д. № 39662/2018 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 172 състав, е отхвърлен предявеният от А. Р. М., ЕГН *******, срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *******, иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3052,50 лв., представляващи заплатена от ищцата сума по фактура № 0242427655/28.05.2018 г. Осъдена е А. Р. М., ЕГН *******, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *******, сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата А. Р. М. Излагат се съображения за неговата неправилност.Твърди се, ч ответникът не е установил, че количеството електиречска енергия, заплащането на което се претендира по процесната фактура, е реално доставено на ищцата. Не бил представен констативен протокол, съставен между ищцата и ответника, а такъв, съставен от трето лице – „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че правото на ответника да извърши корекция произтича от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /отм. ВАС/, както и че тези разпоредби са специални спрямо ЗЗД и го дерогират. ПИКЕЕ били отменени с решение по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от тях, а и разпоредбите на раздел ІХ ПИКЕЕ 1 били правила, създадени от орган без законодателни правомощия, не дерогирали разпоредбите на закон и не могли да въведат обективна отговорност на потребител. Позовава се на практика на ВКС в този смисъл.

Ответникът не бил доказал в хода на съдебното производство и не идентифицирал претендираното вземане, което било нарушение на чл. 9, т. 2 от ЗСч. Позовава се на неравноправния характер на клаузите, с които доставчикът обосновава правото си на едностранна корекция – чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП. Освен това в тежест на ответника било да докаже осъществен от ищцата достъп (неправомерно въздействие или нераглемнтиран достъп) до електромера, за да ангажира отговорността , като не се презумирало виновно поведение на потребителя. Позовава се на злоупотреба с монополно положение от страна на ответника и свързаното с него дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Оспорва заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. Твърди се, че вещото лице е извършило експертизата върху предварително манипулирано от ответника устройство. Сочи се, че в случая приложими са разпоредбите на ЗЗД, ЗСч, ЗДДС, ЗКПО и др. нормативни актове, а приложението на разпоредбите на ПИКЕЕ следвало да бъде синхронизирано и обусловено от приложението на нормативните актове. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение, а предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. М.. Излагат се подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се твърденията и доводите във въззивната жалба, като се сочи, че в случая размерът на корекцията не се определя на базата на реално потребено количество електроенергия, тъй като е извършена нерегламентирана манипулация на уреда за измерване. На следващо място се сочи,че липсата на подпис на ищцата върху констативния протокол не обуславял невъзможност същият да бъде основание за корекция на сметка.

Голословно било твърдението, че след запечатването на електромера в чувал без подпис на свидетелите била дадена възможност за манипулацията му след демонтирането му. Излагат се съображения във връзка с действието на нормите на ПИКЕЕ и съдебната практика по прилагането им. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В хода на делото наименованието на дружеството ответник е променено от „ЧЕЗ Електро България“ АД на „Електрохолд Продажби“ ЕАД.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща 2 към мотивите на първоинстанционния.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

По делото се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, както и че в процесния недвижим имот в гр. Костинброд, чийто собственик е ищецът, е била доставяна електрическа енергия от страна на ответника.

Основният спорен между страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума – 3 052,50 лв., която е била начислена от ответното дружество с фактура № 0242427655 от 28.05.2018 г., като корекция на сметки въз основа на констативен протокол № 1019915 от 8.02.2018 г.

С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ, бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013 г.

Неоснователно е възражението на ищеца, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /виж решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.дело № 1650/2014 г. на ВКС, I т. о./. ДКЕВР е приела такива правила на 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 г. и влезли в сила на 16.11.2013 г. и те имат характера на нормативен административен акт по смисъла на раздел III, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за които се отнасят.

С решение №12897 от 1.12.2015 г. по адм.дело № 9462/2014 г. на ВАС и окончателно решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които са приложими в частност /според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение - посочените норми са били отменени едва с 3 решение № 2315 от 2018 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г./.

Същевременно в неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ уреждат различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г./ - вж. решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.дело № 1156/2016 г. на ВКС, II т. о.

Следователно въззивният съд приема, че при наличието на законова възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които са се извърши същата, начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите, установени в чл. 48 ПИКЕЕ.

Както вече бе посочено по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен и липсва регламентация в самите правила относно изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол. В решение № 124 от 18.06.2019 т. по гр.дело № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о., е прието, че тази празнота в уредбата не може да се отрази върху законоустановената възможност за извършване на корекция - предвид правилото на чл. 183 ЗЗД /в т.ч. обвързващите страните общи условия/ и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на 4 липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Така даденото разрешение се споделя от настоящия съдебен състав.