Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 24.02.2020, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 10/2020
Вид
Решение № 57
Подписан
24.02.2020
В сила
24.02.2020
Състав
ТОДОР ХАДЖИЕВ, МИЛЕНА ДЕЧЕВА, ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187а, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57/24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на пети февруари двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

ТОДОР ХАДЖИЕВ при секретаря Г*** К**, като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 10 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция

„Гранична полиция” при МВР против Решение № 444/ 07.10.2019 г. по гр. д. № 713/ 2019 г. на Районен съд Свиленград, с което е осъдена да заплати на С.Г.К. сумата от 1635. 74 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 04.07.2016 г. - 04.07.2019 г., както и сумата от 209. 06 лв. - обезщетение за забава.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като се излагат доводи, че няма законово основание за преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143 по отношение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата С.Г.К. чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

С.Г.К. е предявила против Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на положен в периода 04.07.2016 г. - 04.07.2019 г. извънреден труд, получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1. 143 на основание чл.

9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Не е спорно по делото, че през исковия период ищцата С.Г.К. е изпълнявала длъжността „**“ в 01 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление Свиленград при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Е***, а от 03.04.2017 г. – п* – о** ЦАС и ПВ на ГКПП „Капитан Андреево“.

Видно от приетото в първоинстанционното производство експертно заключение е, че през процесния период С.Г.К. е отработила 212 нощни смени с 1696 часа нощен труд, след преизчислението на който с коефициент 1.

143 е налице допълнително положен труд от 242. 53 часа, който не й е заплатен.

По делото няма спор относно правнорелевантните факти.

Спорът е правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1. 143 лв. положения нощен от на работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на работното време.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал.

5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (ал. 6).

Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/ 2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време.

В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.

За да преизчисли положения от ищцата нощен труд, районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният труд е до 8 часа. Поради липса на аналогична норма в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. възможността за преизчисляване на нощния труд ще бъде приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, докато в настоящия случай от приетото пред районният съд експертно заключение е видно, че отработените от ищцата С.Г.К. нощни смени са по 8 часа, от което следва, че положеният от нея нощен труд не подлежи на преизчисляване и съответно не е налице извънреден труд. По изложените съображения съдът намира предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за неоснователен, поради което, като е уважил същия, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, вместо което се постанови нов, с който се отхвърли като неоснователен. Предвид акцесорния характер и обусловеността му от уважаване на главния иск като неоснователен следва да се отхвърли и предявения иск по чл. 86 ЗЗД.

С оглед изхода на делото ищцата С.Г.К. следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. за двете инстанции, както и направените разноски за ДТ в размер на 57. 71 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р

Е Ш И

:

ОТМЕНЯ Решение № 444/ 07.10.2019 г. по гр. д. № 713/ 2019 г. на Районен съд Свиленград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.К., ЕГН **********,*** против Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР обективно съединени искове общо за сумата от 1844. 80 лв., от които 1635. 74 лв. - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 04.07.2016 г. - 04.07.2019 г., както и сумата от 209. 06 лв. - обезщетение за забава.

ОСЪЖДА С.Г.К. да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР разноски в размер на 257. 71 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.