Решение № 392 от 30.05.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Разград, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330100153 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. със ЗПК.

Депозирана е искова молба от Е. Д. В., с която е предявен иск срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за установяване нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840/04.05.2022 г., сключен между страните по делото, с параметри: главница 5000 лв., срок за погасяване 36 месеца, последната - на 08.11.2024г., вноските са по 243,48 лв., лихвен процент на ден – 0,11%, годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41%; годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,85%, дължима сума по кредита – 8765,02 лв., допълнителни услуги „Фаст“ с възнаграждение 1750 лв. и „Флекси“ - с възнаграждение 2000 лв., които допълнителни суми са разсрочени и включени към погасителната вноски, в общ размер 347,65 лв.

Излага съображения за нищожност поради противоречие с императивни разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.12, ал.1, т. 7-9 , вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГПР, нееквивалентност на престациите, липса на информация за начина на формиране на ГПР, нелоялна, заблуждаваща търговска практика. Твърди, че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които е предвидено възнаграждение в полза на кредитодателя в размер на 3750 лв. са неравноправни, противоречащи на чл. 10а ЗПК, както и на добрите нрави, уговорени са във вреда на потребителя и целят заобикаляне на императивни норми, уреждащи максималния размер на ГПР, който в конкретния случай не включва посочените възнаграждения, въпреки, че същите са разсрочени и са част от погасителната вноска по кредита. Навежда доводи за противоречие на договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Прилага договор за потребителски кредит, погасителен план, стандартен европейски формуляр, актуално състояние на ответника, договор за правна помощ, пълномощно.

Иска присъждане на направените по делото разноски. Иска съдът да задължи ответното дружество да представи Извлечение от сметки, както и погасителен 1 план. Иска да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза, като вещото лице отговори на следните въпроси: 1. Какви суми е изплатил ищецът, в какъв размер на коя дата и какво е погасил с тях? 2. Да посочи в деня на подписване на Договора за потребителски кредит Стандарт № 40009339840 от 04.05.2022 г. каква е била законната лихва? 3. Да посочи съобразно Приложение № I към чл.19, ап.2 от ЗПК, кои компоненти са включени в договорения ГПР в размер на 48.85% и правилно ли кредиторът е изчислил този процент? 4. Да посочи, съобразно Приложение № I към чл,19, ал. 2 от ЗПК в какъв размер е действителния ГПР, като към него добави и възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ в размер на 1 750 лева, Флекси в размер на 2000 лева, или общо в размер на: 3750 лева? 5. Да посочи колко пъти законната лихва опредЕ. за 04.05.2022 г. е към това ГПР?

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита искът за неоснователен по отношение на всички доводи, касаещи недействителността на процесния договор. Оспорва всички твърдения на ищеца за недействителност на отделни клаузи от договора за кредит, неравносправност и противоречие със ЗПК. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 — 9 в относимата към датата на сключване на договора редакция, респ. договорът за потребителски кредит е действителен. Досежно допълнителните услуги, закупени от потребителя, твърди, че възнаграждението за тях не следва да бъде включено в ГПР. Сочи, че в общите разходи по кредита за потребителя, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на споразумение за такива допълнителни услуги е задължително условие за получаване на кредита, каквато хипотеза не е налице. Неточното посочване на ГПР според ответника, не следва да се приравнява на липсващ ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че е спазен чл. 19, ал. 4 ЗПК, където е предвиден максимален праг на размера на ГПР - пет пъти законната лихва. Твърди, че възнаграждението за избран и закупен незадължителен пакет услуги не представлява действие, свързано с усвояване и управление на кредита, респ. не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В конкретния случай размерът на договорната лихва е фиксирана, не е необходимо да се описва начина на формиране, тъй като абсолютната стойност не въвежда в заблуждение. Сочи, че размерът не противоречи на добрите нрави, като излага подробни съображения, свързани с механизма на финансиране и набиране на средства от небанковите институции. Признава, че е сключен процесния договор за кредит, при описаните в същия условия.

Претендира разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на по 360,00 лева. На основание чл.

78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, както и изявление за прихващане на присъдените разноски.

След анализ на представените по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 04.05.2022 г.между „Профи Кредит България“ ЕООД и Е. Д. В. е сключен на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840, със срок на погасяване 36 месеца и размер на главницата 5000 лв., уговорено погасяване на 36 вноски, последната - на 08.11.2024г., вноските 2 са по 243,48 лв., че е уговорена договорна лихва в размер на 41% - годишен лихвен процент; ГПР – 48,85%. Съгласно погасителния план към договора първата вноска е на 10.06.2022г., а последната – 10.05.2025г., а дължимата сума по кредита е 8765,02 лв. Съгласно раздел V от договора е сключена застраховка Живот, премията по която възлиза на 171 лв. Отделно, в договора е отразено, че потребителят е закупил две допълнителни услуги - „Фаст“ с възнаграждение 1750 лв. и „Флекси“ - с възнаграждение 2000 лв., които допълнителни суми са разсрочени и включени към погасителната вноски, след което общия размер на кредита е 12515,02 лева, а погасителната вноска – с размер 347,65 лв.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обявени обстоятелствата, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840/ 04.05.2022 г., с параметри: главница 5000 лв., срок за погасяване 36 месеца, която сума е получена от кредитополучателя.

Кредитополучателя е подписал декларация, че е запознат и приема приложените към процесния договор Общи условия (ОУ), както и че му е предоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и разяснения на преддоговорна информация по договора и споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги

Правния спор се свежда до изясняване дали застрахователната премия и уговорените възнаграждения за допълнителни услуги /в размер на 3750 лв./ са разходи по кредита, респективно следва ли да са включени в ГПР по кредита и невключването им влече ли недействителност на договора за кредит в цялост, както и наличие/липса на съответствие на клаузите на договора с императивни правни норми на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.

Съгласно разпредЕ.та доказателствена тежест, на страните е указана необходимостта от доказване на обстоятелствата, на които основават твърденията си:

-ищецът - че в сключения между страните договор се съдържат атакуваните клаузи, че са включени клаузи в противоречие със закона, неравноправни, наличие на нееквивалентност на престациите, нищожност;

-ответникът - че при сключването на договора са спазени императивните правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, включително че клаузите са индивидуално договорени, именно по изрично искане от страна на ищеца.

По делото е допусната, назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В. Х. Д., със задача: След като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, касаеща процесния Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840/ 04.05.2022 г, да отговори на поставените въпроси, експерта отговаря:

1. Какви суми е изплатил ищецът, в какъв размер на коя дата и какво е погасил с тях, как са отнесени счетоводно същите? - в периода от 10.06.2022 г. до 26.12.2024 г. /вкл./ са изплатена общо сума в размер на 4 615,01 лева по процесния кредит, разпределени и счетоводно отразени в ответното дружество както следва:

- редовно падежирали вноски по главници в размер на 667,60 лв;

- редовно падежирали вноски за лихви в размер на 1280,24 лв.;

- редовно падежирали вноски за закупени допълнителни услуги в размер на 912,28 лв.;

3

- начислени лихви за забава върху просрочени задължения в размер на 597,28 лв.;

- законна лихви за просрочени главници 1127,61 лв.;

- начислена такса по тарифа съгласно ОУ уговорено по т.17.4 – 30,00 лв.

2. Каква е била законната лихва на 04.05.2022 г.? – 10%.

3. Кои компоненти са включени в договорения ГПР в размер на 48.85% и правилно ли кредиторът е изчислил този процент, съобразно Приложение № I към чл.19, ап.2 от ЗПК? - В договорения ГПР в размер на 48,85 % кредитора и ответник „Профи Кредит България" ЕООД е включил следните компоненти: размер на главницата 5 000,00 лева и договорените лихви по подписания погасителен план възлизащи на обща стойност 3765,02 лева, Изчислен и проверен за целите на ССЧ Годишния процент на разходите възлиза на 49,6533 %, с оглед на което същият е неправилно изчислен в договора за кредит.

4. Какъв размер ще бъде ГПР, когато към него се добавят и възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ /в размер на 1 750 лева/ и Флекси /в размер на 2000 лева/? - Размерът на годишния процент на разходите /ГПР/, когато към него се добавят и възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ / в размер на 1 750 лева/ и Флекси /в размер на 2 000 лева/ възлиза на 104,4049 %. В съдебно заседание експертът допълва, че при включване и на застраховката, ГПР възлиза на 107 %.

5. Редовно ли са водени счетоводните записвания в счетоводните книги и регистри на ответника по делото във връзка с процесния договор? - В съдебно заседание експертът заявява, че счетоводните операции и разчети са водени редовно. Ищцата е получила сумата от 4928,00 лв., като разликата до 5000 лв., която е 72,00 лв. са удържани като застраховка „Защита на кредита“, която застраховка не влиза в ГПР, посочен в договора.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:

Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит„Профи Кредит Стандарт“ №40009339840. Същият е допустим.

Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Характеристиките на договора за заем са както следва: главница 5000 лв., срок - 36 месеца, размер на погасителните вноски - по 347,65 лв., договорна лихва в размер на 41% - годишен лихвен процент; ГПР – 48,85%.

Договорът изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не 4 отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи.