Определение № 3972 от 30.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3972 гр. Варна, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100501570 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Е. Г. Т. чрез адвокат Н. Б. против решение № 1592 от 27.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 2723 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, седми състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Община Варна положителен установителен иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК във връзка с член 79, алинея 1 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по силата на изтекла придобивна давност за периода от месец март 1988 г. до настоящия момент чрез наследодателя си Г.

Е. М. в периода от 1988 г. до месец ноември 2001 г., а лично от месец декември 2001 г. до настоящия момент на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ****** по КККР на град Варна, одобрени със заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 453 кв.м, находящ се в град Варна ****, при съседи: ПИ ****.9, ПИ ****.**, ПИ ****.*** и ПИ ****.10, като неоснователен; осъдена е въззивницата да заплати на Община Варна сумата от 489,89 евро, представляваща сторените в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание член 78 от ГПК, както и по сметка на Варненски районен съд сумата от 131,99 евро, представляваща допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице, на основание член 77 от ГПК.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, 1 незаконосъобразно и необосновано, като се иска да бъде отменено изцяло и да се постанови друго, с което да бъде уважен предявения от Е. Г. Т. иск с правно основание член 124 от ГПК. Излагат се подробни аргументи защо се счита въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, че въззивницата е придобила процесния имот на заявеното от нея основание – придобивна давност. В тази връзка се намира, че всички елементи от фактическия състав на придобивната давност са безспорно установени и доказани в производството, но не са отчетени от страна на Районен съд – Варна. Намира се, че при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права, носи по правилата на член 154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право. Съгласно съдебната практика, актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие, а само констатира придобито по някой от предвидените в член 77 от ЗС способи право на собственост, поради което и за да се ползва като официален удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината. В съставения АЧОС е посочена единствено като правно основание разпоредбата на член 2, алинея 1, точка 7 от ЗОС, който сочи за общинска собственост, имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, като тази норма е бланкетна и не посочва на законова разпоредба от конкретния закон, по силата на която недвижимият имот е обект на притежание на Община Варна. Счита се, че член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон, и такива земи, ако не са станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991 г., могат да се придобиват по давност, ако не съществуват пречките за това. Твърди се, че процесният недвижим имот не е земеделска земя по смисъла на член 2 от ЗСПЗЗ, тъй като с одобряването на КК на град Варна през 2008 г. имотът се намира в границите на урбанизирана територия, а с 2 одобряването на ОУП на град Варна през 2012 г. територията на процесния поземлен имот е включена в строителните граници на населеното място и се отрежда за зона за жилищно строителство с преобладаващо средно застрояване. Също така се оспорва изводът на районния съд, че придобивната давност по отношение на имот не тече, считано от 01.06.2006 г., предвид разпоредбата на § 1 от ЗДЗС от 2006 г., защото посочената разпоредба е неприложима при условие, че ищецът установи упражняваната фактическа власт, което в настоящия случай е установено по безспорен и категоричен начин.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е депозирала отговор на въззивната жалба.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са направени доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание член 267 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2026 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от 3

ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4