Решение № 217 от 14.06.2024, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 299/2024
- Вид
- Решение № 217
- Подписан
- 14.06.2024
- В сила
- 10.07.2024
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 171 т.1 б.б · Закон за движението по пътищата
- чл. 72 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а ал.3 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 196 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 217 гр. К., 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100299 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът И. Б. Л. с ЕГН **********, с адрес: село П., община К., област П., ул. ********** твърди, че с постановление на наблюдаващ прокурор при ОП-П., ТО К., срещу него била образувана пр. преписка и досъдебно производство **********. по описа на РУ на МВР К.. В досъдебното производство било установено, че предвид събраните доказателства е налице основание за привличане на ищеца, в качеството му на обвиняем, затова че на ******** г. около 00:45 часа в землището на село М., на кръстовището на път І-6 гр. София, полицейски служители от РПУ К. са го спрели за проверка като водач на МПС - лек автомобил Ф.П. с peг. № ********** при която същият бил тестван за алкохол и наркотични вещества.
Тестът за алкохол бил отрицателен. Тестът за наркотици бил извършен в РУ К. с ДРАГ ТЕСТ 5000, с фабр. № ************* и техническото средство отчело наличието на наркотично вещество - канабис. Ищецът не приел показанията на техническото средство и поискал кръвна проба. В тази връзка бил издаден талон и ищецът бил съпроводен до ФСМП К., където дал кръвна проба и проба урина. След това ищецът бил задържан срок от 24 часа по ЗМВР със заповед *************** На основание чл.172 ал.1 от ЗДВП била издадена и заповед с ********/******** г. от РУ К. за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС и контролен талон. В досъдебното производство била назначена съдебна химикотоксикологична експертиза peг.
№ **************г. на ВМА София, която установила, че наличие в кръвта и урината на ищеца не е налице.
1
Предвид това повдигнатото обвинение на ищеца и привличането му, в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК не било доказано, поради липса на доказателства, сочещи вмененото му престъпление.
Самото досъдебно производство било образувано за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. За същото с постановление на прокурора, спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение - „Подписка“.
След приключване на разследването, материалите по досъдебното производство били получени в РП П., ТО-Карлово с мнение за прекратяване на наказателното производство, което и наблюдаващият прокурор споделил като основателно.
Наказателното производство срещу ищеца било прекратено на ***** г. с постановление от същата дата на наблюдаващия прокурор и била отменена взетата мярка за неотклонение. В хода на досъдебното производство спрямо ищеца не били вземани други мерки за процесуална принуда. Била извършена полицейска регистрация. Обвинението било повдигнато за тежко умишлено престъпление, а конкретният случай внесъл сериозен дискомфорт в начина на живот на ищеца, повлиял му както в личен, така и професионален план, разколебал вярата му в закона и справедливостта. Поради това, че същият работел по трудов договор в дружество „***********“ ООД и местоработата му била в село В.Л., се наложило да се премести да живее в гр.
С., за да използва превоза на други свои колеги, работещи там. Същото се наложило, поради липса на обществен транспорт, който да е удобен за предвижване до работното място.
След приключване на производството ищецът бил принуден, за да получи СУМПС, да заплати такса за извършената съдебна химикотоксикологична експертиза, поискана и възложена от Районна прокуратура П., ТО К. в *********** г. по сметка на ОДМВР П., в размер на 216.00 лева или общо 219.19 лева с вкл. такса за банков превод.
Действително, полицейската регистрация била следствие именно на привличането на ищеца в качеството му на обвиняем от ответната прокуратура, поради което и неудобството, което търпял било в пряка причинно-следствена връзка с действия на прокуратурата, но същото предвид оневиняването му се явявало незаконосъобразно.
В унисон с константната съдебна практика можело да се приеме, че е налице предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата поради обективният факт, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство, той е бил привлечен в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление по НК и впоследствие същото е прекратено. Това било достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглеждала на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление било винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата била обективна. Тя можела да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от 2 съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следвало да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство - законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, задържане под стража, налагане на принудителна мярка и други следствени действия, предявяване на разследването и т.н., и второ, оневиняване на обвиняемия.
От тези факти можел да се изведе и субектът на деянието в лицето на ответната прокуратура. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следвало да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая носела прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото и давала указания по разследването (чл. 196 ал. 1 от НПК).
В случая причинените на ищеца неимуществени вреди (като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ), по принцип били ясни и дори не се нуждаели от доказване, поради факта, че висящото и безрезултатно наказателно производство винаги водело до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати, загубата на вярата в закона и реда, и чувството за безнаказаност, които са довели да сериозен дискомфорт в начина на живот на привлеченото, като обвиняем лице.
Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумирали от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода и правото на изразяване на гражданска позиция.
Безспорно ищецът изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено били пряка и непосредствена последица от обвинението.
За периода на производството от ******** г. до ***** г. (седем месеца) ищецът претърпял неимуществени вреди, свързани със страх от постановяване на осъдителна присъда и ограничения на правната му сфера, които биха настъпили при евентуалното му осъждане. През този период изпитвал силно безпокойство, което оставило трайна следа в него. Изпитвал неудобство и притеснение от това, че е третиран, като престъпник вследствие на действие, продиктувано от гражданската му съвест. Влошило се и здравословното му състояние под формата на безсъние и липса на апетит.
Ограничил социалните си контакти, прекарвал повечето време в дома си, отчуждил се дори от членовете на семейството си, общувал малко и се затворил в себе си. Преместил се да живее в друго населено място, защото 3 там където живеел всички се познавали. Преместването е било и вследствие от липсата на транспорт до работното му място. Чувал коментари, че наркоман, че пропаднал и т.н.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати, загубата на вярата в закона и реда, и чувството за безнаказаност, които са довели да сериозен дискомфорт в начина на живот вследствие на повдигнато му незаконно обвинение по досъдебно производство ************ по описа на РУ на МВР К., за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на образуване на досъдебното производство - ******** г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 219.19 лева (двеста и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща такса за извършената съдебно химикотоксикологична експертиза ведно с такса банков превод, поискана и възложена от Районна прокуратура П., ТО К. в ***********г. заплатена от ищеца по сметка на ОДМВР П.. Претендира за разноските по делото.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска като неоснователен. Въвежда следните възражения:
Исковата претенция била неоснователна, както по основание, така и по размер.
В тежест на ищеца било да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Такива доказателства не били представени. Липсвали доказателства и за влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на воденото производство, както и за изпитан страх от постановяване на осъдителна присъда по образуваното досъдебно производство. Прокуратурата на Република България не можела да носи отговорност за твърдени вреди от задържането и отнемане на СУМПС и контролния талон, тъй като същите мерки били наложени по ЗМВР.
Освен това, след изготвяне на съдебно химикотоксикологична експертиза и установяване на обстоятелството, че към датата на извършване на деянието в кръвта и урината на И. Б. Л. е установено наркотично вещество - хексахидроканабинол (ННС), но към ******** г. то не е било включено в Списък I към Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Включено е било в този списък едва с изменението на наредбата от 10.10.2023 г., обнародвано в ДВ №********** г. На И. Б. Л. не му било повдигано обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Съответно не била взета мярка за неотклонение. Наказателното производство било прекратено. Прокуратурата на Прокуратурата на Република България следвало да бъде освободена от отговорност.
Независимо, че наказателното производство по това дело било прекратено, ищецът е станал причина за образуването му, респ. допринесъл за него, тъй като безспорно осъществил признаците на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Само и единствено поради обстоятелството, че наркотичното вещество хексахидроканабинол (ННС) към ******** г. не е било включено в Списък I към Наредбата за класифициране на растенията и веществата като 4 наркотични към ЗКНВП е станало причина наказателното производство да бъде прекратено.
Твърдяло се, че в резултат на воденото срещу И. Б. Л. наказателно производство, той претърпял негативно влияние, че изпитал страх от постановяване на осъдителна присъда, изпитал безсъние и липса на апетит, от това, че е третиран като престъпник, влошило се здравословното му състояние, преместил се да живее в друго населено място.
Намира, че на това основание искът с посочения размер на обезщетение не следва да се уважи с оглед на посочените действия –била извършена полицейска регистрация, която е изцяло в компетентността на полицейските органи. Не била взета мярка за неотклонение. Спрямо ищеца не са били извършени други процесуално следствени действия в хода на досъдебно производство, които да касаят личната му сфера и грубо да са засегнали конституционно защитените му права.
Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d96a072-0c49-492d-b1f9-c751e3ceb332