Решение № 10743 от 05.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3109/2022
- Вид
- Решение № 10743
- Подписан
- 05.10.2022
- В сила
- 05.10.2022
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 10743 гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110103109 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 372, вр. чл. 367 ТЗ за заплащане на сумата от 1 350 лв., представляваща останала неплатена част от възнаграждение за извършен превоз на товар съгласно заявка за транспорт № 3403-01/24.06.2021 г. по направление ...., за която е издадена фактура № 0000003284/30.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът ... твърди, че по възлагане на ответника ... е поел задължение за извършване на международен превоз на товар по направление ...., за което съставена заявка за транспорт № 3403- 01/24.06.2021 г. Поддържа, че в изпълнение на същата на 24.06.2021 г. е натоварил товара, предмет на заявката, като на 26.04.2021 г. е превозил същия до мястото в гр. София /България/, където ответникът е следвало да осигури друг превоз, който впоследствие да го превози до крайния пункт в ..., но същият не е сторил това. Сочи, че надлежно е изпълнил задължението си по заявката, изпълнявайки транспорта до България, за което е издадена фактура № 0000003284/30.06.2021 г. на стойност от 1 620 лв. Допълва, че на 17.09.2021 г. от страна на ответника е извършено частично плащане по нея в размер на 270 лв., поради което непогасена е останала разликата от 1 350 лв., чието заплащане претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
1
В открито съдебно заседание на 29.09.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адв. М. е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът ... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният осъдителен иск за посочената по-горе сума бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 764,80 лв., от които: 64,80 лв. – платена държавна такса и 700 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022 г., в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 372, вр. чл. 367 ТЗ, сумата от 1 350 лв., представляваща останала неплатена част от възнаграждение за извършен превоз на товар съгласно заявка за транспорт № 3403-01/24.06.2021 г. по направление ...., за която е издадена фактура № 0000003284/30.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 764,80 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2