Решение № 995 от 18.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120203555 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата н а „П. к.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.В. чрез управителя Д. К. Д. чрез адв.И. З. САК със съдебен адрес в гр.В. срещу наказателно постановление №02-2500671/17.09.2025г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.403а от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.415в ал.1 вр. чл.414 ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 100 (сто) лева.

В жалбата се сочат доводи, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на материалния закон, той като не е налице нарушение от обективна страна, както и че не е подкрепено с доказателства. Претендират разноски, като са представени доказателства за направени такива в размер от 400 лева.

За открито съдебно заседание редовно призован не се явява управителят на дружеството. Не се явява и неговият процесуален представител. В нарочна молба се правят уточнения по повод същественото нарушение на материалния закон като се твърди, че документите не са били преведи на управителя на дружеството. Счита се, че е налице противоречие между описаното в НП изпълнително деяние като едновременно се приема, че не е представен правилник за вътрешния ред до приключване на проверката, а втори път , че не е изпълнено задължението „да държи на разположение“ на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния ред. Ведно с молбата са представени и списък на разноските.

Представителят на Дирекция ”Инспекция по труда”- Бургас се представлява от ЮК Н. надлежно упълномощена. Намира жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди 1 наказателното постановление. Сочат се нови писмени доказателства. Претендира се ЮК възнаграждение.

Съдът е сезиран с жалба от легитимирано да обжалва лице посочено в наказателното постановление като нарушител в законоустановения срок пред материално и териториално компетентен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред РС-Бургас е редовно образувано.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото казателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

На 09.07.2025г около 14,50 на място в обект–х. „А. б.“ , находящ се в гр.С., стопанисван от „П. к.“ ЕООД с ЕИК ... при направена проверка от органите на Д“ИТ“Бургас бил изискан екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, който следва да се съхранява в обекта, където се полага труд и да се представя на контролните органи на Инспекцията по труда при поискване. До приключване на проверката на място не е представен екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на дружеството.

Същото е отразено във връчената на място призовка по чл.45 ал.1 АПК с изх.

№25071497/09.07.2025г

„П. к.“ ЕООД, в качеството на работодател, на 09.07.2025г, около 14,50 часа в стопанисвания от него обект „А. б.“ , находящ се в гр.С. не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи на Инспекцията по труда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред.

За проверката бил изготвен протокол (лист 15 и 16 от делото). Свидетелите Д. С. и А.

Д. и двете в качеството си на инспектори в Д“ИТ“ –Бургас съставили акт на дружеството (лист 11 от делото), в който като нарушена посочили нормата на чл.403а ал.1 КТ. Това станало в присъствието на управителя на дружеството Д.. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта, но било изпратено писмено обяснение, в което било посочено, че нарушението е отстранено веднага и са били приложени снимки (лист 510 от делото).

Като взел предвид съставения акт, писмените доказателства по делото като и входираното обяснение административнанаказцаващият орган издал наказателното постановление №02-2500671 на 17.09.2025г. В него при пълна идентичност с текста от акта при същата правна квалификация на нарушението, на жалбоподателя на основание чл.415в ал.1 вр. чл.414 ал.1 КТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер от 100 лева. В НП АНО е приел, че са налице предпоставките за приложението на привилегирования състав на чл.415в ал.1 КТ, с оглед сочените данни за съхраняване в обекта на изискуеми документи, както и липсата на вредни последици за работници и служители. Цитирания привилегирован състав дерогира приложението на чл.28 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства в административнонаказателната преписка и гласните – 2 показанията на разпитаните свидетели С. и Д..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за безпристрастни, последователни и логични.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, като и относно справедливостта на наложеното наказание и предвид установената фактическа обстановка направи следните изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. За описаното в акта и в НП следва органът да е представил несъмнени доказателства, в противен случай обжалвания акт остава необоснован, а описаната в него нарушение недоказано.

На база на посоченото по-горе съдът счита, че правилно административнанонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Това е така, защото за да извърши вмененото му административно нарушение първо следва безусловно да се докаже, че го е извършило. На първо място дружеството има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Съгласно чл.403 а ал.1 от КТ в обекта, в който се полага труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния ред, списък на работниците и служителите и документи свързани с разпределение на работното време и организацията на работа, заповеди за изпълнение на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който установено и сумирано се изчислява работното време. Видно от диспозитива на правната норма същата е особено важна по отношение на работещите в обекта, техния брой, работното им време, извънредния труд, който полагат и дежурствата и други особено важни обстоятелства, въз основа на които впоследствие контролните органи могат да правят и проверки за наличие на вписани трудови договори и допускането на работа на работник или служител без вписан трудов договор и проведен инструктаж. Това са особено важни елементи от трудовото законодателство и следователно разсъждаването дали и нарушението е маловажен случай е особено несъстоятелно. По този повод и като е било отстранено веднага нарушението е станало възможно да бъде изпълнено условието в диспозитива на чл.415в КТ за смекчена имуществена санкция от 100 до 300 лева.

В конкретния случай от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че това нарушение е първо за дружеството.

Поради изложеното, правилно е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател „П. к.“ ЕООД с ЕИК ... за нарушение на чл.403а ал.1 КТ. Правилно и 3 законосъобразно АНО е приложил привилегирования състав на чл.415в ал.1 КТ и е наложил минималната санкция в размер от 100 лева.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. По отношение на възражението, че документите не са били преведени на управителя на неговия роден език.

Безспорно управителят на дружеството е чужденец. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл.6 §3 б.“е“ на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено от нормата на чл.21 ал.2 от НПК, чрез принципното право, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език и чрез нормата на чл.55 ал.3 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Отчитайки, че настоящото производство не представлявала същинско наказателно производство, нормата на чл.6 §3 б.“е“ от ЕКПЧ респективно чл.21 ал.2 от НПК и чл.55 ал.3 от НПК има съответно приложение и в настоящото производство. Липсата на писмен превод, съответно на акта, с който лицето се санкционира, обаче не винаги представлява нарушение на ЕКПЧ, а трябва да се прецени дали с оглед конкретните обстоятелства на случая е довело до нарушаване правота на справедлив процес. В тази връзка следва да се вземе предвид и чл.1 §13 от Директива 2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, като държавата-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна орган различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвана пред такъв съд, какъвто е настоящият случай, посочената директива се прилага единствено за производството по обжалването пред този съд. В конкретния случай жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в открито съдебно заседание за да реализира лично защитата си, като поиска назначаването на преводач, който да извърши превод на НП, но той не се е възползвал от тази възможност.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да бъде осъдено дружеството да заплати в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.

Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, V наказателен състав на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН,

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2500671/17.09.2025г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”–Бургас, с което на „П. к.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.В. чрез управителя Д. К. Д. чрез адв.И. З. САК със съдебен адрес в гр.В. за нарушение на чл.403а ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.415в ал.1 вр. чл.414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА „П. к.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.В. чрез управителя Д. К. Д. да заплати на ИА „ГИТ“-София направените разноски за ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5