Решение № 4129 от 10.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 10.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 16457 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 450297 от 13.07.2018 г., постановено по гр.д. № 66037/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118 – ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Е.С.Н. – Х. и Н.Д.Х. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата от 2866,69 лв., от която 36.08 лв. за дялово разпределение, за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. „*********“, абонатен № 145915, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението – 31.05.2017 г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 14.06.2017 г. по ч. гр. д. № 35191/2017 г. по описа на СРС, ГО, 118-ти състав. С решението е отхвърлен изцяло искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 267,83 лв., начислена за периода от 15.09.2015 г. до 11.04.2017 г.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която предявените искове са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Е.С.Н. – Х. и Н.Д.Х.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, поради необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че районният съд не обсъдил представените доказателства – извлечения от системата за електронно заплащане на сметките на „Т.С.“ ЕАД, от които било видно, че ответниците нямали задължения към ищеца не само към датата на исковата молба, но и към момента на подаване на въззивната жалба. Ищецът по никакъв начин не информирал ответниците за твърдяното наличие на задължения, които не фигурирали не само в електронната система за плащане, но и на сайта на ищеца. В разрез със закона и установените правила, без каквито и да било мотиви съдът едва в открито заседание отхвърлил молбата на ответника Х. за отлагане на делото, приемайки, че не била налице неотложност, с което грубо нарушил правото на защита. Процесът пред СРС бил проведен изцяло формално, като не били обсъдени доказателствата. От приложените доказателства било видно, че още към подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение ответниците нямали непогасени задължения към ищеца. На следващо място, от представените доказателства и направената експертиза било видно, че процесният имот не ползвал топлинна енергия за отопление, а единствено топла вода, като било обективно невъзможно за период от 2 години сметката за топла вода да бъде в размер на 4016,45 лв. От приетата ССЕ било видно, че били извършвани редовни плащания без прекъсвания. Независимо от това, експертизата била некоректна и не отразявала вярно извършените плащания, като съдът дори не се произнесъл по направеното още с отговора на исковата молба искане да задължи ищеца да представи извлечение от партидата на имота, от която да е било видно издадените сметки и направените плащания по тях. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени решението на СРС.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Решението в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗД за сумата от 267,83 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, не е обжалвано от ищеца, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Установено е по делото, а и от представения протокол от общото събрание на етажната собственост от 29.09.2001 г. се установява, че сградата, в която се намира процесният имот е била топлоснабдена, като на 30.10.2001 г. е бил сключен договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

Безспорно е между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателите Е.С.Н. – Х. и Н.Д.Х. са собственици на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. „*********“, абонатен № 145915, който е бил придобит по време на брака им. Следователно ответниците Е.С.Н. – Х. и Н.Д.Х. се явяват потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. При това положение в настоящата инстанция не се спори и от приетите писмени доказателства се установява, че задължението на двамата жалбоподатели е солидарно на основание чл. 32, ал. 2 СК.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: технологичните разходи в АС са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД; по данни на ФДР имотът е бил оборудван изцяло с УДР с дистанционно отчитане, като не е била изчислена и начислена ТЕ за отопление имот от отоплителни тела; за имота не е била начислена ТЕ от отоплителни тела в общите части като дял за имота; за имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 401 м3 ; за имота е била изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет /дистанционен/ по 2 бр. водомери, като разходът е разпределен по периоди; ФДР „Т.С.“ ЕООД е извършвала дяловото разпределение за процесния имот и за исковия период в съответствие с действащата нормативна уредба. Ето защо въззивният съд счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното от ответниците количество топлоенергия.

Що се отнася до оплакването на жалбоподателите по отношение на наличието на задължения и дължимия размер на претендираните вземания, въззивният съд приема следното:

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че нямали задължения към ищеца за процесния период. От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза, което при преценката му по реда на чл. 20 ГПК въззивният съд намира, че трябва да бъде кредитирано, се установява, че: ответниците погасили главница за процесния период в размер на 1185,92 лв., като към 02.04.2018 г. нямало данни за извършени други плащания за същия период; непогасените задължения за процесния период били в общ размер на 2866,69 лв. Първоинстанционният съд правилно е съобразил и заключението на СТЕ, доколкото купувачът дължи цената на реално потребената топлинна енергия, като от размера на същата за исковия период /4016,45 лв./ е извадил погасеното задължение за глваница в размер на 1185,92 лв. и към получената сума /2830,53 лв./ е прибавил сумата от 36,16 лв. за извършената услуга за дялово разпределение. Ето защо, дължимият незаплатен остатък от задълженията за доставената до имота ТЕ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. възлиза в общ размер на 2866,69 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 31.05.2017 г. до изплащане на вземането, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателите за допуснати от СРС процесуални нарушения.

За проведеното на 20.04.2018 г. пред СРС открито съдебно заседание жалбоподателите са били надлежно уведомени на 12.03.2018 г., като едва на 03.04.2018 г. от същите е постъпила молба за отлагане на делото, в която е било посочено единствено, че единият от двамата ответници – Н.Х. ще бъде в чужбина в периода 20.04.2018 г. – 23.04.2018 г., за което обстоятелство било представено доказателство за резервация на самолетни билети. На първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. В разглеждания случай жалбоподателите са били редовно призовани за съдебното заседание пред СРС, поради което не са били налице пречки за провеждането му.