Решение № 678 от 27.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300501064 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436, вр. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба от Н. С. К., в качеството й на длъжник по изп.дело № 643/2010г. на ЧСИ К. П., против разпореждане от 14.02.2024г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело през 2010г. до 22.07.2015г. от взискателя не било поискано извършването на конкретни, същински изпълнителни действия.

От взискателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е подадено писмено възражение / отговор на жалбата/, с което жалбата се оспорва като неоснователна.

От ЧСИ Константин Павлов са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.06.2010г. против С. А. за сумата от 1089,22 лева- стойност на топлинна енергия, и сумата от 96,10 лева- обезщетение за забавено плащане, като с молбата за образуване на изпълнителното дело е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ за извършване от ЧСИ на всякакви изпълнителни действия по негово усмотрение. С. А. е починала на 29.08.2015г.. С разпореждане от 04.02.2016г. като длъжници са конституирани нейните наследници Р. К. и Н. А..

Във връзка с доводите в жалбата на първо място следва да се направи ясно разграничение между двугодишния срок, с изтичането на който настъпва перемпция, и 1 срокът на погасителната давност. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. При съпоставка на текстовете на двете разпоредби става ясно, че двугодишният срок, с изтичането на който принудителното изпълнение се прекратява по право, се прекъсва с всяко искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, а погасителната давност се прекъсва с предприемане от съдия изпълнителя на определено изпълнително действие. Двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се прекъсва и с всяко предприето от ЧСИ изпълнително действие по възлагане от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ. Перемция е налице, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, но не и когато от взискателя са поискани изпълнителни действия, но те не са осъществени и са останали безрезултатни. В този смисъл е и Решение № 1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о., в мотивите на което се сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС . Съгласно мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, „Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие“. Следователно, за да приемем, че е настъпила перемпция по право, следва да е налице двугодишен период на бездействие от страна на кредитора след 26.06.2015г.. От материалите по изпълнителното дело е видно, че на 22.07.2015г. от взискателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е подадена молба с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение или пенсията на С. А.. Във връзка с тази молба е изискана актуална справка за пенсионер, от която се е установило, че А. е починала. След конституиране на наследниците й, са им изпратени покани за доброволно изпълнение. На 30.03.2016г. от Н. А. и от Р. К. е подадена молба за разсрочено плащане на задълженията по изпълнителното дело, както и по още четири изпълнителни дело. На 05.04.2016г. от Н. А. е внесена сума в размер от 150 лева. На 25.04.2016г. от взискателя е подадена молба за присъединяване на всички изпълнителни дело, по които наследниците на С. А. са длъжници. Със същата молба е заявено искане за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците и опис на техни движими вещи, в случай, че те не спазват схемата за разсрочено плащане. На 03.08.2016г. от Н. А. са внесени 150 лева, които са разпределени по петте съединени изпълнителни дела. По 150 лева са внесени също така на 04.10.2016г., на 01.11.2016г., на 07.03.2017г. и на 23.05.2017г.. С разпореждания от 26.04.2017г. са насрочени за 20.07.2017г. описи на движими вещи в дома на Р. К. и в този на Н. А.. На 02.11.2018г. от взискателя е подадена молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, а в случай, че по тях не е няма наличност, за опис на движими вещи.

На 11.07.2019г. е наложен запор върху банковите сметки на Н. А. в „Банка Пиреос България“АД. На 23.08.2019г. е подадена молба от взискателя с искания за налагане на запори, възбрани и извършване на описи на движими вещи. Идентични молби са подадени на 13.10.2020г., на 04.10.2021г. и на 23.01.2023г.. От гореизложеното става ясно, че след 26.06.2015г. не е налице период от две години, през който взискателят да е бездействал.

ЧСИ К. П., съобразно с извършеното от взискателя възлагане, също е предприел изпълнителни действия, за които следва да се приеме, че са поискани от взискателя. Ето защо, жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената от Н. С. К., в качеството й на длъжник по изп.дело № 643/2010г. на ЧСИ К. П., жалба против разпореждане от 14.02.2024г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3