Решение № 440 от 29.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000503748 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 900960/06.08.2021 г. по гр.д. № 32/20 г. на ОС - Благоевград е осъдено Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на Т. А. А. следните суми: сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й И. А. А., настъпила в резултат та ПТП от 10.09.2019 г. около 08.30 ч., на ПП1, Е-79, в района на км 379 около село Полето в началото на Кресненското дефил e, причинено от В. П. (V. P. ), украински гражданин, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2020 г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения с исковата молба размер от 200 000 лева, като неоснователен; сумата 4 971 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на майка й И. А. А., настъпила в резултат та ПТП от 10.09.2019 г. около 08.30 ч., на ПП1, Е-79, в района на км 379 около село Полето в началото на Кресненското дефил e, причинено от В. П. (V. P. ), украински гражданин, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2020 г. до окончателното й заплащане.

Със същото решение е осъдено Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на Ф. А. А. сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му И. А. А., настъпила в резултат та ПТП от 10.09.2019 г. около 08.30 ч., на ПП1, Е-79, в района на км 379 около село Полето в началото на Кресненското дефиле, причинено от В. П. (V. P. ), украински гражданин, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2020 г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения с исковата молба размер от 200 000 лева, като неоснователен.

1

Въззивни жалби са подали ищците и ответникът.

Ищците са депозирали въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Намират, че търпените от тях вреди са по-големи по размер от определения от първоинстанционния съд, като се позовават на събраните в тази връзка доказателства.

Молят първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да им бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на по 50 000 лева на всеки от тях.

Ответникът НББАЗ е депозирал отговор на въззивната жалба на ищците, в който я оспорва като неоснователна. Сочи освен това, че след постановяване на първоинстанционното решение е изплатил на ищците 100 000 лева на Т.А. и присъденото й обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвите, а на Ф.А. – 150 000 лева, ведно с лихвите.

Въззивна жалба е депозирал и ответникът НББАЗ против първоинстанционното решение в частта му, с която на Т.А. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сума над 100 000 лева. Считат, че за горницата решението е несправедливо и завишено с оглед доказаните в процеса вреди. Съдът следвало да обсъди доказателствата поотделно за всеки ищец, а не да предприема общ подход. Следвало да бъде обърнато особено внимание на показанията на разпитания в тази връзка свидетел и разликата в преживяванията на двамата ищци. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът на Т.А. да бъде отхвърлен за сума над 100 000 лева.

Ищцата Т.А. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта.

По делото е представен препис от претенцията на Г. В. пред НББАЗ, която е от 14.10.2019 г., допълнена на 11.11.2019 г. Следователно, към датата на първоинстанционното решение 06.08.2021 г. е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1, КЗ без НББАЗ да се е произнесъл, поради което по искът е постановено допустимо решение.

По основателността.

В исковата си молба ищците Т. А. А. и Ф. А. А. твърдят, че 10.09.2019 г., вследствие на ПТП в района на област Б., на път ПП - 1 Е-79 на км.379, причинено виновно от В. П., украински гражданин, водач на л.а. с украински peг. № ***, марка „БМВ", модел Х3, притежаващ международна застраховка „Гражданска отговорност" тип „Зелена карта" № UA/048/149., валидна от 08.09.2019г. до 22.09.2019 г., починала тяхната майка И. С. А.. Твърдят, че с майка си били в изключително близки отношения и силно привързани един към друг, тя ги отгледала с много обич и грижи. Посочват, че 2 майката ги отгледала без помощта на техния баща, с когото били разведени от 2012 г.

В с. ***, където била къщата на техния дядо и неин баща - С., майка им открила магазин за хранителни стоки на името на нейната фирма „Теди-Филип 09“ ЕООД, образувана от техните имена. Сочат, че с доходите от магазина, където и те помагали, когато можели, майка им ги издържала. Сочат, че тя отделяла много време за тяхното възпитание и израстване, както и за тяхното здраве. Тъй като Ф. страдал от инсулиново зависим диабет, майка им отделяла изключително много от своето време и средства, за да го лекува, за да бъде постоянно под наблюдение. Трудностите ги направили много силно привързани един към друг. Посочват, че благодарение на грижите на тяхната майка, ищцата Т. завършила с висок успех средно образование и УНСС, специалност социология. В момента Ф. бил ученик в 12 клас. Липсата на тяхната майка, като възпитател и приятел, била огромна. Чувствали ежедневно липсата на нейната опора.

След смъртта й двамата ищци оставали най близките си, не можели да разчитат на баща си. Понесли много тежко смъртта на майка си. След като научили за смъртта й изпаднали в силен шок, не можели да овладеят постоянната си мъка, непрекъснато били разстроени, често плачели, страдали от нарушен сън, депресивност, постоянно чувство за безнадеждност. Всичко в дома им напомняло ежедневно за тяхната майка и нейното отсъствие се чувствало непрестанно. Загубата на майка им за тях била огромна трагедия. Майка им приживе била жизнена, в активна възраст и изключително енергична. Посочват, че макар да нямало сума, която да възстанови загубата на майка им, смъртта й представлявала за тях огромна морална вреда, за която не били обезщетявани и която подлежала на справедливо обезщетяване. Сочи се, че Т. направила разходи за погребение и за надгробен паметник на майка си в размер на общо 4 971,00 лева, които също подлежали на обезщетяване. Сочат, че се обърнали към ответника, като представително Национално бюро, което участва и съдейства за функционирането на системата „зелена карта" по чл. 506, ал.2 от ИЗ, с претенция да им плати обезщетение за причинените им неимуществени вреди, с вх. № 24481/14.10.2019Г., но ответникът отказал и не платил обезщетение до настоящия момент, Искат да бъде осъден ответника да заплати сума в размер на по 200 000 /двеста хиляди/ лева за всеки един, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Т.А. е искала още бъде осъден ответника да й заплати сумата от 4971 лева, представляваща обезщетение за разходи за погребение и надгробен паметник, заедно със законната лихва от датата на исковата молба насетне.

Ответникът НББАЗ е депозирал отговор на исковата молба, в която поддържат, че не са налице основни елементи от фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, която да бъде реализирана спрямо тях. Намират предявените искове за неоснователни и ги оспорват изцяло. Оспорват отговорността на водача на лек автомобил - марка „БМВ.“, за настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Поддържат, че пострадалата И. А. е съпричинила претърпените от нея телесни увреждания, довели до смъртта й, като е управлявала лек автомобил без предпазен колан. При условия на евентуалност, оспорват и претендирания от ищците размер на обезщетение за неимуществени вреди, а именно от по 200 000 (двеста хиляди лева) за всеки от тях, като завишен, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. По-късно, след представяне по делото на влязла в сила осъдителна присъда срещу В. П. са оттеглили оспорването на противоправното му поведение, както и направеното възражение за съпрчиняване За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по чл. 511 КЗ, следва да се установи, че на 3 територията на Република България е настъпило ПТП, при което са нанесени имуществени, неимуществени вреди или смърт на трето лице, както и че ПТП е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на друга държава, като е налице застрахователно правоотношение между чуждестранен застраховател и делинквента по системата „Зелена карта”. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция.

Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП на територията на Република България и вината на водача на лек автомобил марка „БМВ“ – В. П. с украинска регистрация, наличието на валидна негова застраховка „Гражданско отговорност“ с чуждестранен застраховател, както и че в причинна връзка с противоправното му поведение е починала И. А., майка на ищците. Спорен е само размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка.

Пред първата инстанция във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди и тяхната парична оценка са събрани свидетелски показания и са изслушани заключения на СПЕ.

Въз основа личен преглед на ищците, заключения по допуснатата СПЕ е дало вещото лице д-р А. И.. Тя е посочила, че смъртта на И. А. е оказала шокиращо въздействие върху психиката на Т.А. . Тя много се разстроила, станала напрегната, объркана, плачела, не можела да спи, усещала силно липсата на майка си, не можела да приеме, че е починала. Имала значителни затруднения в ежедневието, тъй като трябвало да се грижи и за брат си, който имал здравословни проблеми и бил непълнолетен, справяла се в ежедневието с подкрепата на близки и приятели.

Допълнително я разстроило влошаването на психическото състояние на баща й, след като разбрал за смъртта на майка й, а той бил с психическо заболяване. Заключила е, че при Т. са налице стресови и депресивни състояния. Същите се изразяват в развитие на остра стресова реакция, последвана от посттравматично стресово разстройство.