Определение № 915 от 20.10.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. Разград, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

П. П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500492 по описа за 2025 година

Производството е по реда на по реда на чл.274 ал.1, т.2 във вр.с чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, представлявано от изп.директор З.Б., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 2961 от 23.09.2025г. по ч.гр.д. № 1609/2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против П. Р. С. Б.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт с твърдения, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е редовно, поради което даденото указание от първостепенния съд е незаконосъобразно, съотв. незаконосъобразен е и актът за отхвърляне на заявлението поради неизпълнението му.Сочи практика на други съдилища.Отправя молба разпореждането да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество на подаденото заявление като го уважи.

Въззивният съд, след преценка на извършените процесуални действия от заповедния съд, намира следното:

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. Р. С. за сумите 355,45 лв. главница за периода 16.06.2022 г. - 26.01.2023 г., 10.89 лв. договорна лихва за периода 16.06.2022 г.- 26.01.2023 г. и 123.83 лв. обезщетение за забава за периода 17.06.2022 г. 15.09.2025 г., претендирани като неплатени задължения по договор за потребителски кредит №******, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитодател и сочения длъжник. Заявителят претендира и разноски по делото в съответен размер, вкл.и възнаграждение за юрисконсулт. В обстоятелствената част на заявлението се съдържат твърдения за възникване на задължението по договор за потребителски кредит №№****** от 30.05.2022г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД,кредитодател и П. Р. С., кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, приложен е и договора както и погасителен план към него.С разпореждане № 2879/15.09.2025г. районният съд е оставил без движение заявлението и е указал на заявителя да поясни обстоятелствата на които се основава искането, като посочи извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите, включително дали длъжника е погасявал суми, осчетоводени като такса за разглеждане. Предупредил го е, че при неизпълнение на дадените указания заявлението ще бъде отхвърлено.Разпореждането е получено от заявителя, но в дадения срок указанията не са изпълнени и с атакуваното разпореждане № 2961 от 23.09.2025г. съдът е отхвърлил заявлението поради неизпълнение на дадените указания.

Обжалваното разпореждане този съд намира за правилно.

1

Отказът си да издаде заповед за изпълнения в полза на частния жалбоподател съдът е мотивирал при съобразяване на следното от фактическа и правна страна:

Приел е, че в това производство, каквото е и законовото изискване съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто се явява този посочен в заявлението според приложенията към него. Посочил е също така ,че за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното парично вземане, както и да се установява изискуемостта на същото.Посочил е и вмененото от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, задължение съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. При съобразяване на посочените в заявлението параметри на дължими суми по процесния договор за кредит, без уточненията поискани с нарочното разпореждане, които да посочат как са отнесени извършените от длъжника плащания е приел, че по отношение на същия е налице специалната недействителност по чл.23 от ЗПК, в която заявителят има право само на вземане само на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, поради което е отхвърлил заявлението в цялост при неясен размер на ГПР.

В настоящия случай въззивният съд също приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т.

1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като макар и да са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, то липсва конкретизация на извършените погашения от страна на длъжника, което е пречка да се определи точния размер на задължението , съответно главница, договорна лихва и такава за забава.

Въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните от районния съд нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, както и налице ли са извършени плащания по договорените допълнителни услуги.

В този смисъл окръжният съд счита, че с оглед на изложеното атакуваното разпореждане на РРС се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от изп.директор З.Б., подадена чрез пълномощник против разпореждане № 2961 от 23.09.2025г. по ч.гр.дело № 1609/2025 г. г.по описа на Районен съд Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. Разград, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

П. П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500492 по описа за 2025 година

Производството е по реда на по реда на чл.274 ал.1, т.2 във вр.с чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, представлявано от изп.директор З.Б., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 2961 от 23.09.2025г. по ч.гр.д. № 1609/2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против П. Р. С. Б.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт с твърдения, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е редовно, поради което даденото указание от първостепенния съд е незаконосъобразно, съотв. незаконосъобразен е и актът за отхвърляне на заявлението поради неизпълнението му.Сочи практика на други съдилища.Отправя молба разпореждането да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество на подаденото заявление като го уважи.

Въззивният съд, след преценка на извършените процесуални действия от заповедния съд, намира следното:

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. Р. С. за сумите 355,45 лв. главница за периода 16.06.2022 г. - 26.01.2023 г., 10.89 лв. договорна лихва за периода 16.06.2022 г.- 26.01.2023 г. и 123.83 лв. обезщетение за забава за периода 17.06.2022 г. 15.09.2025 г., претендирани като неплатени задължения по договор за потребителски кредит №******, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитодател и сочения длъжник. Заявителят претендира и разноски по делото в съответен размер, вкл.и възнаграждение за юрисконсулт. В обстоятелствената част на заявлението се съдържат твърдения за възникване на задължението по договор за потребителски кредит №№****** от 30.05.2022г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД,кредитодател и П. Р. С., кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, приложен е и договора както и погасителен план към него.С разпореждане № 2879/15.09.2025г. районният съд е оставил без движение заявлението и е указал на заявителя да поясни обстоятелствата на които се основава искането, като посочи извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите, включително дали длъжника е погасявал суми, осчетоводени като такса за разглеждане. Предупредил го е, че при неизпълнение на дадените указания заявлението ще бъде отхвърлено.Разпореждането е получено от заявителя, но в дадения срок указанията не са изпълнени и с атакуваното разпореждане № 2961 от 23.09.2025г. съдът е отхвърлил заявлението поради неизпълнение на дадените указания.

Обжалваното разпореждане този съд намира за правилно.

1

Отказът си да издаде заповед за изпълнения в полза на частния жалбоподател съдът е мотивирал при съобразяване на следното от фактическа и правна страна:

Приел е, че в това производство, каквото е и законовото изискване съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто се явява този посочен в заявлението според приложенията към него. Посочил е също така ,че за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното парично вземане, както и да се установява изискуемостта на същото.Посочил е и вмененото от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, задължение съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. При съобразяване на посочените в заявлението параметри на дължими суми по процесния договор за кредит, без уточненията поискани с нарочното разпореждане, които да посочат как са отнесени извършените от длъжника плащания е приел, че по отношение на същия е налице специалната недействителност по чл.23 от ЗПК, в която заявителят има право само на вземане само на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, поради което е отхвърлил заявлението в цялост при неясен размер на ГПР.

В настоящия случай въззивният съд също приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т.

1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като макар и да са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, то липсва конкретизация на извършените погашения от страна на длъжника, което е пречка да се определи точния размер на задължението , съответно главница, договорна лихва и такава за забава.

Въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните от районния съд нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, както и налице ли са извършени плащания по договорените допълнителни услуги.

В този смисъл окръжният съд счита, че с оглед на изложеното атакуваното разпореждане на РРС се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от изп.директор З.Б., подадена чрез пълномощник против разпореждане № 2961 от 23.09.2025г. по ч.гр.дело № 1609/2025 г. г.по описа на Районен съд Разград.