Решение № 266762 от 30.11.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2021г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 16724 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на А.К.И. срещу ЗАД „ОЗКЗ.” АД, за присъждане на сумата 25100.00лв., частично от 45000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 110.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 17,03,2016г., около 02,50ч, по първокласен път I-6 в посока от София към Пирдоп в с.Саранци, км. 155+700, причинено виновно отС.Т.Д., при управление на т.а. седлови влекач „МАН“, с рег. № *******, теглещ полуремарке с рег. № ВР *******, който навлизайки в десен завой с несъобразена с пътните условия скорост самокатастрофирал, като с челната част на автомобила ударил западната стена на къща, в резултат на което ищцата в качеството на пътник в т.а. претърпяла тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗКЗ.” АД, със застрахователна полица № BG/23/116000598521/16.02.2016г., валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от

30,04,2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата 809.95лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху сумата 5000.00лв., която е доброволно и извънсъдебно изплатена част от обезщетението за неимуществени вреди, начислено за периода от 17.03.2016г., когато настъпило увреждането, до 19.10.2017г., когато е извършено плащането.

В исковата молба твърди, че заради получените от ПТП увреждания била откарана по спешност в изключително тежко състояние в болница, че претърпяла множество изследвания и медицински интервенции, както и рехабилитация и тежък период на възстановяване, който и към момента не е приключил. Търпяла, търпи към момента и ще търпи и в бъдеще болки и страдания с изключителен интензитет.

Поддържа, че за ПТП е образувано ДП № ЗМ 88/2016г по описа на РУП Елин Пелин, пр.пр.

№ 216/2016г. по описа на РП Елин Пелин.

Твърди, че на 21,04,2019г. подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод което му било изплатена на 19.10.2017г. сума в размер на 5000.00лв., която намира за крайно недостатъчна.

Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение т.а. седлови влекач „МАН“, с рег. № *******, теглещ полуремарке с рег. №

ВР *******, както и, че по повод искането на ищцата от 21,04,2019г., в нейна полза е изплатено извънсъдебно и доброволно застрахователно обезщетение в размер на 5000.00лв. на 19.10.2017г.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачътС.Т.Д. няма вина за настъпването му, а същото е настъпило поради незиправности на т.а. или неравности на пътя.

Възразява и, че не е налице пряка причинна връзка между ПТП и настъпилия за ищцата вредоносен резултат, а в евентуалност настъпилите вреди не са с твърдяният вид и интензитет.

В евентуалност навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата с възражението, че е пътувала в т.а. без поставен обезопасителен колан.

В евентуалност оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, а тази за имуществени като невъзникнала. Оспорва и претенцията за лихви като недължима и досежно претендираният начален момент за същата.

Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и нови възражения.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От заключението по приетата КСАТМЕ се установява следното:

Процесното ПТП е настъпило на

17,03,2016г., около 02,50ч, по първокласен път I-6 в посока от София към Пирдоп в с.Саранци, км. 155+700, къдетоС.Т.Д., при управление на т.а. седлови влекач „МАН“, с рег. № *******, теглещ полуремарке с рег. №

ВР *******, навлизайки в десен завой, при ясно време и добра осветеност с улични лампи, вероятно поради временно, внезапно заспиване, с несъобразена с пътните условия скорост продължил направо, вместо надясно и самокатастрофирал, като с челната част на автомобила преминал през тротоар с бордюр, навлязъл в тревната площ, през обособена детска площадка, съборил ограда на масивна ограда на имот и се ударил в западната, масивна стена на къща и частично я съборил.

При вторият удар возените от него дърва се разпръснали и причинили материални щети.

Съгласно заключението причина за ПТП е изцяло субективното поведение на водача С.Т.Д., който е управлявал т.а. скорост 86км/ч, при допустима за местодвижението 50км/ч. и вероятно е заспал на волана.

В резултат на което ищцата в качеството на пътник в т.а., находяща се към момента на ПТП в легнало положение на намиращото се зад шофьора легло, заспала, без поставен обезопасителен колан, получила следните травматични увреждания: „Контузия в областта на гърдите. Закрито разместено счупване на шийката на дясната раменна кост.“.

След ПТП ищцата е получила спешна медицинска помощ. Поради липса на достатъчно средства и на медицинска осигуровка, при показания за оперативно лечение на счупването на дясната раменна кост, е извършено само „наместване на фрактурата на дясната раменна кост и стабилизиране чрез превръзка през гръдния кош /превръзка на Дезо/“, и изписана с мнение оперативно лечение да се осъществи на по-късен етап.

Общо лечебният и възстановителен период на ищцата е продължил 5 месеца.

През този период е търпяла болки и страдания, като най силни са били първите два месеца и около 3-4 седмици в началото на проведената рехабилитация. В останалите периоди е търпяла само периодични болки при промяна на времето, лесно повлияващи се от лекарствени средства. Съгласно становището на в.л. ако бе провела оперативно лечение зарастването при ищцата би продължило с месец по малко, при по ранен момент на раздвижване. Ако бе провела оперативно лечение ищцата е следвало да заплати стойността на операцията – 1700.00лв., т.к. не е здравно осигурена. Дори да е била здравно осигурена е следвало да заплати стойността на имплантираната метална остеоснитеза –

1200.00лв.

Към момента, 4 години след произшествието ищцата не търпи болки и страдания на мястото на счупването. Зарастването е станало с известно разместване и леко общо скъсяване на крайника, което оказва негативно влияние на движението отвеждане встрани - при нея с намален обем 20 градуса. Други негативни последици и усложнения не са установени.

Съгласно заключението ако бе пътувала с обезопасителен колан ищцата би получила травми и фрактури в областта на гърдите, корема или долните крайници. Фрактура в областта на дясната раменна става ищцата е можело да получи само ако към момента на ПТП е пътувала на предна, дясна седалка в автомобила и ударът е бил нанесе от дясната страна на купето, т.к. само страничните движения на тялото не могат да бъдат обезопасени от предпазния колан.

Безспорно е и от доказателствата се установява, че за ПТП е образувано ДП № ЗМ 88/2016г по описа на РУП Елин Пелин, пр.пр. № 216/2016г. по описа на РП Елин Пелин, което към момента е прекратено поради смърт наС.Т.Д..

От показанията на св.С.Т.Д. се установява, че участвал в ПТП настъпило на 17.03.2016г. – управлявал товарният автомобил, с който било причинено. Ищцата спяла на леглото зад шофьора. Спрял да си търси кафето преди завоя, пил вода, намерило го и продължил. Нищо не помнел за катастрофата. Само помнел, че се ударил в къща. След катастрофата излязал сам от автомобила. Ищцата я извадили и я завели в болница.

От показанията на св.Р.К.И. се установява, че е сестра на ищцата. Узнала за катастрофата сутринта след настъпването и по телефона от С.. Отишла на мястото.

Сестра и била в много лошо състояние. Уплашена, травмирана, с големи болки от счупването на рамото. Взели я и я закарали във Враца 10 дни след ПТП-то. До тогава била при С.. Във Враца свидетелката се грижела за нея. Водела я по болници. И сега сестра и била в шок, физически и психически не била добре.

Страхувала се от тирове и все и казвала да се пази.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗКЗ.” АД, със застрахователна полица № BG/23/116000598521/16.02.2016г., валидна към датата на ПТП.

Безспорно е и въз основа доказателствата съдът приема за установено и, че по искането на ищцата от 21,04,2019г., в нейна полза е изплатено от ЗАД „ОЗКЗ.” АД извънсъдебно и доброволно застрахователно обезщетение в размер на 5000.00лв. на 19.10.2017г., за неимуществените вреди настъпили в резултат на ПТП.

Съдът намира заключението по приетата КСАТМЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.

Намира показанията на св.С.Т.Д. и Р.К.И. за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други, поради които ги кредитира изцяло. Тез на свидетеляР.К.И. цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. с в съответствие с останалите доказателства по делото.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, извършено от водачаС.Т.Д., при управление на т.а. седлови влекач „МАН“, с рег. № *******, теглещ полуремарке с рег. №

ВР *******,

А, който навлизайки в десен завой с несъобразена с пътните условия скорост самокатастрофирал, като с челната част на автомобила ударил западната стена на къща, в резултат на което ищцата в качеството на пътник в т.а. претърпяла тежки травматични увреждания: „Контузия в областта на гърдите.

Закрито разместено счупване на шийката на дясната раменна кост.“.

Претърпяла е болки и страдания за период от 5 месеца, за които е приключил общо лечебният и възстановителен период. Най силни са били първите два месеца и около 3-4 седмици в началото на проведената рехабилитация. В останалите периоди е търпяла само периодични болки при промяна на времето, лесно повлияващи се от лекарствени средства. Зарастването на пострадалият крайник е станало с известно разместване и леко общо скъсяване, което оказва негативно влияние на движението отвеждане встрани - при нея с намален обем 20 градуса. Други негативни последици и усложнения не са установени.

За доказано съдът намира възражението за наличие на принос от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Същият се изразява в това, че в нарушение на ЗДвП е пътувала в МПС без поставен обезопасителен колан, легнала на мястото за почивка зад шофьора, с което е поставила здравето и телесната си цялост в риск. Не обосновава обратен извод становището на вещото лице, че ако е пътувала с обезопасителен колан е могла да получи травми и фрактури в областта на гърдите, корема или долните крайници, а ако е пътувала с обезопасителен колан на предна, дясна седалка е било възможно да получи фрактура в областта на раменната става, т.к. само страничните движения на тялото не могат да бъдат обезопасени от предпазния колан. Това е така, т.к. тези изводи съставляват само хипотези, които са в противоречие с установените факти по делото, и въз основа които не може да се проведе главно и пълно доказване. От друга страна не може да се приеме, че ищцата е допринесла за по тежко протеклият лечебен и възстановителен период с това, че е нямала медицинска застраховка за да покрие стойността на оперативното лечение или с липсата на достатъчно средства за да заплати за оперативно лечение и поставяне на метална остеосинтеза.

Разпечатката съдържа 57 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d93b680-0c63-40c1-9a8a-5bd847a53f1b