Решение № 1267 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100508295 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20005379 от 08.01.2021 г. СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 6701/20 г. е осъдил Г. Д. К. да заплати на М. М. Т. на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 4 000 лв., представляваща платено възнаграждение на отпаднало основание-развален поради неизпълнение договор за правна защита и съдействие, сключен на 26.11.2018 г. със законната лихва върху главницата от 06.02.2020 г. до окончателното й погасяване.

С решение № 20061286 от 09.03.2021 г. СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 6701/20 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20005379 от 08.01.2021 г. на СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 6701/20 г., като в диспозитива на решението на ред втори и десети отгоре надолу вместо „М.“ да се чете „М.“.

Срещу постановеното решение № 20005379 от 08.01.2021 г. е постъпила въззивна жалба от Г. Д. К. с неконкретизирани твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Въззивникът моли съда да 1 постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение.Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба- М. М. Т. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.Ищцата- М. М. Т. твърди, че на 26.11.2018 г. с ответника Г. Д. К. е сключила договор за правна защита и съдействие с предмет: участие в преговори за постигане на спогодби, образуване и водене на граждански дела пред съответния компетентен български съд.Договореното възнаграждение е в размер на 4 000 лв., като същото е било платено веднага от ищцата.Твърди, че въпреки подписания договор и заплатеното възнаграждение ответникът не е предприел никакви действия по изпълнение на задълженията си, поради което е оттеглила пълномощията си.Ответникът отказва да й върне получената сума, поради което ищцата моли съда да постанови решение, с което да го осъди да й върне сумата от 4 000 лв., представляваща договорно възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г. със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Ответникът- Г. Д. К. оспорва иска с твърдения, че ищцата не е изпълнила договорните си задължения.Твърди, че е водил преговори за спогодба с адвоката на бившия съпруг на ищцата за уреждане на имуществените им отношения и че ищцата не му е предоставила кадастрална схема на имота и удостоверение за данъчна оценка, за да се изчислят държавните такси по бъдещото дело и да се извърши вписването на исковата молба.Не оспорва, че е получил уведомление за оттегляне на пълномощното, считано от 18.02.2019 г.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказван факта, че на 26.11.2018 г. между страните е сключен договор, по силата на който ответникът се е задължил да участва в преговори, да образува и води граждански дела пред компетентния български съд във връзка с делба на имоти, съсобствени между ищцата и бившия й съпруг срещу възнаграждение от 4 000 лв.; факта на плащане на възнаграждението, както и 2 факта, че ищцата е оттеглила пълномощията си от ответника.Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г., съдържащ се в пр.пр. № 10682/2019 г. на 01 РУСДВР В представената преписка се съдържа и уведомление от М. Т. за „оттегляне на договора за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г.“, подписан с Г. Д., считано от 18.02.2019 г., както и покана за връщане на сумата от 4000 лв. поради неизпълнение на договора от страна на ответника.

Разпитаният по делото свидетел Д. К.-баща на ответника твърди, че работи в една кантора със сина си.Виждал е веднъж М. Т. и е присъствал на срещата между страните в кантората.Заявява, че ищцата е искала правна консултация, като е обяснила, че със съпруга й са разведени в България, но не са си поделили имуществото и имат закупени имоти във Франция и иска да й се съдейства, за да се уреди делбата.Твърди, че имотите са извън България.Първо е трябвало да представи документ за собственост-кога са закупени имотите, дали са закупени по време на брака и кой владее имота.Други документи не знае дали е искал ответникът.Свидетелят не е присъствал на разговори за дела в България.На първата и единствена среща са говорили за имоти във Франция.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Първоинстанционният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за правна защита и съдействие, съдържащ съществените елементи на възмезден договор за поръчка, сключен на 26.11.2018 г. с предмет-правна помощ, изразяваща се в участие в преговори за постигане на спогодба, да образува и води граждански дела пред компетентния български съд във връзка с делба на имоти, съсобствени между ищцата и бившия й съпруг срещу възнаграждение от 4 000 лв., платено в брой от ищцата.Приел е за недоказано възражението на ответника, че е извършил част от уговорената работа, като е провел преговори за уреждане на спора с адвоката на бившия съпруг на ищцата в телефонен разговор и на една среща.Отхвърлил е като неоснователно и възражението, че ищцата не му е оказала съдействие, като не е представила кадастрална схема и данъчна оценка, необходими за 3 изчисляване на държавната такса и вписване на исковата молба, като е изложил мотиви, че не са налице предпоставките на чл.95 ЗЗД, тъй като адвокатът не е бил в невъзможност да изпълни задължението си да предяви иск за делба без представяне на посочените документи.Като допълнителен аргумент е посочил, че по делото не е доказано твърдението на ответника, че е изискал посочените документи от ищцата.Съдът е достигнал до извод, че ответникът виновно не е изпълнил договора по причина, за която отговаря и ищцата е имала право да развали договора поради виновно неизпълнение.С развалянето на договора е отпаднало с обратна сила основанието на ответника да държи платеното при сключването му, не е установено и същият да е положил труд, който да бъде заплатен в приложение на чл.26, ал.2 ЗА, поради което възнаграждението подлежи на връщане в пълен размер.

Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установи наличието на договорно правоотношение по договор за правна защита и съдействие, както и плащане на уговореното възнаграждение от 4000 лв. от ищцата.Установи се и разваляне на договора от ищцата.Не се установи ответникът да е изпълнил задълженията си по договора, нито наличие на забава на кредитора.Поради изложеното на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД ответникът дължи връщане на даденото на отпаднало основание.

Не се установи при постановяването на обжалваното решение да са нарушени императивни материалноправни норми.Подадената въззивна жалба е бланкетна и не съдържа мотивирано изложение на пороци на първоинстанционното решение.В нея е посочено, че неправилността на решението се състои в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, без да се излагат никакви конкретни доводи в какво се изразяват посочените пороци.Съгласно чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивната инстанция е обвързана от посоченото в нея.

При подадена бланкетна въззивна жалба въззивната инстанция следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или неправилното приложение на императивните материалноправни норми.Въззивникът може да допълва подадената бланкетна жалба с доводи за неправилност на първоинстанционното решение до изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК за 4 обжалване на първоинстанционния съдебен акт /в този смисъл-определение № 50519/12.10.2022 г. по т.д.№ 2427/20 г., ВКС, I ТО; определение № 50968/21.12.2022 г. по гр.д.№ 1277/22 г. на ВКС, III ГО; определение № 832/25.05.23 г. по гр.д.№ 3827/22 г. на ВКС, IV ГО и др./.В случая допълването на възизвната жалба е извършено след срока за обжалване на решението-същото е съобщено на ответника на 26.01.2021 г., а допълнението към въззивната жалба е депозирано на 24.03.2021 г., т.е. след срока по чл.259, ал.1 ГПК.

В настоящия случай не са налице пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Същото е постановено от компетентен орган в предписаната от закона форма, като съдът се е произнесъл по предмета, с който е бил сезиран и в обема на търсената защита.При неговото постановяване не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.Първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявения иск-чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.87, ал.1 ЗЗД доколкото ищцата претендира връщане на платеното на отпаднало с обратна сила основание-разваляне на договор за правна защита и съдействие поради неизпълнение от страна на ответника.Решението е обосновано, като съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 500 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20005379 от 08.01.2021 г. на СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 6701/20 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20061286 от 09.03.2021 г. на СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 6701/20 г.

ОСЪЖДА Г. Д. К. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ул. „******* ******* да заплати на М. М. Т. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк 5

„***** *******“, ул. „******* сумата от 500 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК-разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6