Решение № 5866 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5866 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20231100101921 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата М. Т. твърди, че срещу нея се води изп. дело № 20147900400180 на ЧСИ с рег.

№ 790, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.12.2013 г. по гр. д. № 33982/2013 г. на СРС, 59 състав, за следните суми: 55 465,55 лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 21.04.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 09.08.20123 г. до окончателното изплащане, 10 287,26 лв. – договорна лихва за периода 03.07.2012 г. – 08.08.2013 г., 334,60 лв. – наказателна лихва за периода 03.07.2012 г. – 08.08.2013 г. и 2 654,79 лв. – разноски по делото. Твърди, че след извършена публична продан на неин имот по изпълнителното дело са погасени задълженията за разноски, лихви, включително законна лихва до 20.10.2015 г., както и част от главницата, като непогасено е останало задължение по главницата на кредита в размер на 30 402,25 лв. Ищцата посочва и че на 04.11.2019 г. като взискател по изпълнителното дело е конституиран ответникът въз основа на договор за прехвърляне на вземания, сключен между него и първоначалния взискател „Обединена българска банка“ АД. Ищцата твърди, че последното изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело, е налагането на възбрана върху имота , което е станало на 12.06.2017 г. Тъй като след това не са предприемани други изпълнителни действия за удовлетворяване на процесното вземане, ищцата твърди, че вземането на ответника е погасено по давност.

Поради това иска да бъде установено по отношение на ответника, че вземането за главница по договора за кредит в размер на 30 402,25 лв. е недължимо поради погасяването му по давност. Претендира разноски по делото.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД признава иска, което прави с молба от 11.10.2024 г., с която заявява, че се отказва от оспорванията, изложени в подадения отговор на исковата молба и 1 счита предявеният иск за основателен, като признава, че процесното вземане е погасено по давност. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

С оглед на направеното от ответника „Е.М.“ ЕООД признание на предявения иск на основание чл. 237, ал. 2 ГПК следва да се приеме, че искът е основателен.

По разноските:

Неоснователно е възражението на ответника за това, че разноските следва да се възложат върху ищцата поради направеното от него признание на иска и тъй като не е дал повод за предявяването му (чл. 78, ал. 2 ГПК). На първо място, видно от представеното по делото удостоверение за размера на дълга по изпълнителното дело от 29.11.2022 г., по-малко от три месеца преди предявяването на иска срещу ищцата все още е било висящо изпълнително производство за събиране на процесното вземане, по което като взискател е конституиран ответникът (обстоятелство, което не се оспорва от ответника и е видно от самото удостоверение). На следващо място, в молбата си от 11.10.2024 г. ответникът посочва, че към момента на подаването изпълнителното производство срещу ищцата е прекратено, но това очевидно е станало след предявяването на иска. Доколкото към момента на предявяването на иска срещу ищцата е налице изпълнително производство за събиране на процесното вземане с взискател ответникът, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като не е поискал прекратяването на изпълнителното производство своевременно, въпреки погасяването на процесното вземане по давност. Освен това трябва да се има предвид и обстоятелството, че в първоначално подадения отговор на исковата молба ответникът възразява, че давността за процесното вземане е прекъсвана и съответно не е изтекла. Тази първоначална позиция на ответника, макар и в последствие променена с молбата от 11.10.2024 г., предполага наличието на спор към момента на предявяването на иска относно това дали процесното вземане е погасено по давност, което също води до извода, че ответникът е дал повод за предявяването на иска, независимо че в хода на производството е променил становището си и го е признал. Поради това с оглед изхода на делото съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото следва да се възложат върху ответника.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски по делото, които възлизат на 216,09 лв. за частично заплатена от нея държавна такса.

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38 ЗА (без да е посочено коя хипотеза е налице), поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 1 500 лв. Това възнаграждение е определено от съда, като е взето предвид от една страна, че съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение в случая с оглед на материалния интерес по делото (30 402,25 лв.) минималният размер на възнаграждението би възлизал на 2 над 3 000 лв., който може да се определи като несправедливо висок размер на разноските, които да се възлагат върху насрещната страна, включително като се съобрази естеството на спора и развитието на производството по делото. От друга страна съдът съобразява и обстоятелството, че Наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет, с която се фиксират минимални цени на адвокатските услуги, като наред с това се задължава съдът да не присъжда по-ниски от посочените в нея размери (включително съгласно нормите на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК), представлява забранено решение на сдружение на предприятия по смисъла на чл. 101, параграф 1, б. „а“ ДФЕС. Това е така, тъй като с нея се ограничава конкуренцията, като същевременно не може да бъде приложено някое от изключенията, предвидени в чл. 101, параграф 3 ДФЕС. Следователно това решение (т.е.

Наредбата) е нищожна съгласно чл. 101, параграф 2 ДФЕС, която норма има директен ефект, и съответно съдът не трябва да прилага минималните размери на възнагражденията, определени в Наредбата (виж Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22). В случая, като се съобрази фактическата и правна сложност на настоящия спор и съответно действията, които е извършил процесуалният представител на ищцата, съдът намира, че справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата, които биха могли да подлежат на възстановяване по делото, възлиза на 1 500 лв.

Тъй като ищцата е частично освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 000 лв. за държавна такса.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на М. Д. Т., ЕГН **********, адрес гр.

София, ж.к. „******* срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* с правно основание чл. 439 ГПК, че М. Т. не дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата 30 402,25 лв. (тридесет хиляди четиристотин и два лева и 25 ст.) – главница по договор за ипотечен кредит от 21.04.2008 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 03.12.2013 г. по гр. д. № 33982/2013 г. на СРС, 59 състав, поради погасяването на вземането по давност.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. ******* да заплати на М. Д. Т., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „******* сумата 216,09 лв. (двеста и шестнадесет лева и 09 ст.) – разноски по делото.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. ******* да заплати на адвокат И. Г. Д. – САК, адрес гр. София, ул. *******, партер на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

3

София, ул. ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 000 лв.

(хиляда лева) – разноски по делото за държавна такса.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4