Решение № 6302 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6302 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Боряна Д. Воденичарова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100506235 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на С. Ц. У. срещу решение № 13382/05.07.2024 г. по гр.д. № 39553/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявени от жалбоподателя срещу етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. ****, за отмяна на решенията на общо събрание на етажната собственост, проведено на 06.06.2021 г., с които се определя ежемесечна вноска от по 20 лв. на обитател/домашен любимец, която следва да послужи за заплащане на разноските по потребление и управление на сградата, както и за еднократно събиране на сумата в размер на 10000 лв., която да постъпи по фонд „Ремонт и обновяване“, както и по частна жалба на С. Ц. У. срещу определение № 46341/14.11.2024 г. по гр.д. № 39553/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, с което е отхвърлена молба на жалбоподателя за изменение на решение 13382/05.07.2024 г. по гр.д. № 39553/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, в частта, касаеща разноските.

Жалбоподателят – С. Ц. У., твърди, че обжалваното решение е неправилно.

Счита, че процесното общо събрание е свикано и проведено при нарушение на 1 правилата на ЗУЕС. Твърди, че приетите решения са извън правомощията на общото събрание на етажната собственост, противоречат на императивната норма на чл. 50, ал.

1, т. 2 ЗУЕС, не са приети с необходимото по закон мнозинство, като също така не е спазен редът за провеждане на събранието, предвиден в чл. 16, ал. 2, чл. 14, ал. 5 и чл.

16, ал. 5 ЗУЕС. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по производството.

Счита, че определението чл. 248 ГПК е неправилно, тъй като адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците е прекомерно и следва да бъде намалено.

Ответниците по жалбата – етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. ****, считат първоинстанционното решение за правилно, поради което молят същото да бъде потвърдено. Претендират разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Ц. У. с конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 2, взети от общото събрание на етажните собственици от сградата в режим на етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. ****, както следва: определена е ежемесечна вноска в размер на 20 лв. на обитател/домашен любимец, която следва да послужи за заплащане на разноските по потребление и управление на сградата, както и е определена сумата в размер на 10000 лв., която следва да бъде събрана и да постъпи по фонд „Ремонт и обновяване“.

Ищецът – С. Ц. У., твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, намираща се гр. София, ул. ****. Твърди, че на 06.06.2021 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, като взетите решения по т. 2, а именно – за събиране на ежемесечна вноска в размер на 20 лв. на обитател/домашен любимец, която следва да послужи за заплащане на разноските по потребление и управление на сградата, както и за събиране на сумата в размер на 10000 лв., която следва да постъпи по фонд „Ремонт и обновяване“, са незаконосъобразни. Счита, че решението за събиране на ежемесечна вноска в размер на 20 лв. за управление на сградата е незаконосъобразно, предвид допуснати процесуални нарушения при провеждане на общото събрание, а именно – протоколът от общото събрание не отговаря на изискванията за съдържание, предвидени в чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, етажният собственик А.З. е представляван от пълномощни в нарушение на чл. 14 ЗУЕС. Твърди, че решението, с което е определена еднократна вноска в размер на 10000 лв., която следва да постъпи във фонд „Ремонт и обновяване“, е 2 незаконосъобразно, доколкото са допуснати посочените по-горе процесуално нарушения при приемането му, както и поради факта, че вземането на такова решение е извън правомощията на общото събрание (не става ясно за какви дейности се събира посочената сума), а ако се касае за ремонт, то това представлява подобрение за сградата, поради което не е спазено изискването за мнозинство при приемане на това решение, съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС. Освен това, счита, че второто оспорено решение противоречи на императивната разпоредба на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, съгласно която средствата за фонд „Ремонт и обновяване“ се събират от ежемесечни вноски, а не с еднократно плащане. Ето защо, предявява посочените по-горе искове.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.

За преценка правилността на решението настоящият съдебен състав намира следното:

По исковете за отмяна на решения на общо събрание на етажна собственост в доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са спазили законоустановените в ЗУЕС изискванията за провеждане на общото събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр.

София, ул. ****, и за вземане на решенията на проведеното на 06.06.2021 г. общо събрание.

Следва да се посочи, че при преценка законосъобразността на решения, взети на общо събрание на етажна собственост, съдът е обвързан от доводите за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, изложени от ищеца в исковата молба, като не може служебно да изследва спазването на останА.те изисквания, предвидени в ЗУЕС, доколкото не касаят съответствието на оспорените решения с императивни правни норми.

Видно от представения протокол от 06.06.2021 г. от общо събрание на собствениците на етажната собственост в сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, се установява, че същото е проведено на 06.06.2021 г. при следния дневен ред: „1.

Разглеждане на оферта за ремонт на стълбищна клетка.; 2. АктуА.зиране на бюджета:

ФРО и разноски.; 3. Одобряване на разходи, реА.зирани от собственици на обекти по повод ремонти по общи части на сградата.“

Решенията, предмет на исковата молба, са взети по т. 2 от дневния ред, като общото събрание е приело следните решения: определен е месечна вноска по 20 лв. на обитател/домашен любимец, която следва да послужи за заплащане на разноските по потребление и управление на сградата, както и за еднократно събиране на сумата в размер на 10000 лв., която да постъпи по фонд „Ремонт и обновяване“. При тълкуване 3 на протокола от проведеното общо събрание настоящия съдебен състав счита, че решението за определяне на еднократна вноска, която да постъпи във фонд „Ремонт и обновяване“, касае отложеното решение по т. 1 за ремонт на стълбището на етажната собственост. Това е така, доколкото видно от протокола, са обсъдени оферти за ремонт, които са на приблизително такава стойност, като е взето решението за отлагане на точката до събирането на средства за ремонт, тъй като не са нА.чни такива в етажната собственост.

Както беше посочено, ищецът навежда твърдения за нарушаване на изискванията на ЗУЕС, касаещи съдържанието на протокола от проведеното общо събрание.

Настоящата съдебна инстанция намира, че изготвеният протокол от проведеното общо събрание действително не отговаря на минималните изисквания за съдържание, предвидени в чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, противно на изложеното в обжалваното решение на СРС. Съгласно цитирания текст на закона, протоколът следва да съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласувА. лицата – „за“, „против“ или „въздържал се“, техен подпис, опис на декларациите в случай на проведено неприсъствено гласуване, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Видно от съдържанието на представения протокол, липсва посочване на същността на направените изявления, както и лицата, които са ги направили. Съдържанието на същия представлява преразказ на случилото се, без да са посочени конкретни изявления лицата, взели участие в събранието и направените предложения от тях. Във връзка с посоченото съдът счита, че съдържанието на протокола не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, което представлява процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на приетите решения, включително и на оспорваните такива по т. 2 от дневния ред.

На следващо място, както беше изложено по-горе, настоящия съдебен състав счита, че решението за събиране еднократно на сумата в размер на 10000 лв. от етажните собственици касае ремонт на стълбището в етажната собственост.

Допълнителен аргумент за посоченото тълкуване е фактът, че вноската е определена еднократно, касае конкретно предложение за ремонт, разисквано в предходната точка.

Не е ясно обаче дА. се касае за необходим ремонт, или за подобрения по общите части.

В случай че се касае за полезни разноски, то необходимото мнозинство за приемане на такова решение е 75 на сто идеални части от общите части на сградата (чл. 17, ал. 1, т.

3 ЗУЕС), докато решението по т. 2 е взето с мнозинство от 70,653 %, което представлява процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на решението в посочената част.

4

Съдът счита, че определената еднократна вноска в размер на 10000 лв. касае конкретен ремонт, който се предвижда да бъде извършен в етажната собственост, а не е такава за фонд „Ремонт и обновяване“, предвиден в чл. 50 ЗУЕС, който следва да се формира от ежемесечни вноски (чл. 50, ал. 2 ЗУЕС). Ето защо, съдът не следва да обсъжда съответствието на взетото решение с начина, предвиден в чл. 50 ЗУЕС за набиране на средства във фонд „Ремонт и обновяване“.

Неоснователно е възражението, изложено в исковата молба, относно допуснати процесуални нарушение във връзка с осъществяването на представителството на етажния собственик А.Б.З.. В тази връзка, видно от протокола и присъствения лист, А.З. е представляван от етажния собственик Ц.Ч., като по делото е представено пълномощно, даващо право на Ч. за представлява З.. Посоченото обаче не променя извода за незаконосъобразността на процесното решение на общото събрание на етажната собственост, предвид допуснатите нарушения на процесуалния закон, посочени по-горе.

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е събирал множество доказателства, касаещи общо събрание на същата етажна собственост, проведено на 22.02.2021 г., което не е предмет на проверка, доколкото не са предявени искове за отмяна на взетите решения на това събрание. Всички доказателства в тази връзка са неотносими, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При посочените мотиви съдът счита, че исковете с правно основание чл. 40, ал.

1 и ал. 2 ЗУЕС за отмяна на решения на общо събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. ****, проведено на 06.06.2021 г., са основателни.

Ето защо, обжалваното решение се явява неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.

Предвид основателността на исковете, ответниците нямат право на разноски, поради което не следва да се разглежда частната жалба на ищеца С. Ц. У. срещу определение № 46341/14.11.2024 г. по гр.д. № 39553/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, с което е отхвърлена молба на жалбоподателя за изменение на решение 13382/05.07.2024 г. по гр.д. № 39553/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, в частта, касаеща разноските на ответниците, с аргумент, че същите са прекомерни.