Решение № 57 от 18.02.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана И. Асеникова Лефтерова като разгледа докладваното от Диана И. Асеникова Лефтерова Гражданско дело № 20202120105448 по описа за 2020 година при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 5448 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Н. В., с ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат П..К.., със съдебен адрес: гр. София, ул. „..., против ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ,,..., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищцата не дължи поради изтичане на погасителната давност сумата от общо 22 854, 19 лева, от която 8 825, 35 евро – главница (с левова равностойност по фиксинга на БНБ 17 260, 88 лева), 2 464, 57 евро – лихва за периода от 28.02.2012 г. до 06.08.2013 г. (с левова равностойност по фиксинга на БНБ 4 820, 28 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 773, 03 лева, за които суми са издадени по ч. гр. д. 6696/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за незабавно изпълнение № 4317 от 09.08.2013 г. и изпълнителен лист от 13.08.2013 г. и е висящо изпълнително дело № 380/2020 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е осъдена да заплати процесните суми в полза на „УниКредит Булбанк“ АД по силата на изпълнителен лист от 13.08.2013 г. и заповед за незабавно изпълнение от 09.08.2013 г., издадени по ч. гр. д. 6696/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас. Твърди се, че за събиране на посочените суми е било образувано изпълнително дело № 20137040400910 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, по което на 18.11.2013 г. е наложен запор на банкови сметки и трудово възнаграждение, като ищцата е заплатила сумата от 4 555, 21 лева, а последните извършени действия от страна на взискателя са молба за опис на движимо имущество от 23.04.2014 г. и налагане на възбрана на 08.05.2014 г. Поддържа се, че след 09.05.2014 г. няма извършени действия в продължения 1 на две години, поради което на 09.05.2016 г. изпълнителното производство е било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва се, че с договор за цесия от 15.10.2018 г. ,,УниКредит Булбанк“ АД е продало процесните вземания на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Въз основа на молба от 22.02.2019 г. ответникът е бил конституиран като взискател изпълнително дело № ...по описа на ЧСИ Иванка Миндова с постановление от 28.05.2019 г. на съдебния изпълнител. Излагат се съображения, че всички процесуални действия по изпълнителното дело, извършени след 09.05.2016 г., са невалидни, следва да се обезсилят по право и да загубят с обратна сила своето процесуално и материалноправно значение. Подчертава се, че изпълнително дело № 20137040400910 е прекратено с постановление от ЧСИ Иванка Миндова на 03.06.2020 г. поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се, че ответникът е образувал ново изпълнително дело № 380/2020 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, въз основа на горепосочените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Навеждат се доводи, че вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е погасено поради изтичане на петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнала да тече на 09.05.2014 г. – датата, следваща налагането на възбрана на имотите като последното валидно изпълнително действие по дело 910/2013 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, и изтекла на 09.05.2019 г.

Отбелязва се, че съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане са погасени и произтичащите от него акцесорни вземания за обезщетение за забава върху главницата и за заплащане на извършени разноски във връзка с предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му. Ангажирани са доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Навежда съображения, че погасеното по давност вземане продължава да съществува като естествено право, поради което предявеният установителен иск за прогласяване на недължимост на вземането поради погасяване по давност е недопустим.

Излагат се твърдения, че изпълнително дело № 910/2013 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова е било присъединено към изпълнително дело № 908/2013 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, към което е било присъединено и изпълнително дело № 909/2013 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, като взискателите по присъединените дела се ползват от действията по първото изпълнително дело № 908/2013 г., по което са били извършени редица изпълнителни действия, включително и публична продан на недвижим имот, с които многократно е била прекъсвана давността. Навеждат се доводи, че приложимата погасителна давност за вземания, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е петгодишна съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Отбелязва се, че към датата на образуване на изпълнителното дело е било в сила Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на висящността му давност не тече, а с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. това постановление е било отменено и вместо него е било прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие. Поддържа се, че т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. поражда действие от датата на приемането му, като до този момент приложение следва да намери Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г., т. е. до 26.06.2015 г. давността не е текла, а към датата на образуване на изпълнително дело № 380/2020 г. – 04.03.2020 г., петгодишната давност не е изтекла. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника й адвокат К.., който поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

2

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. С писмено становище поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърлянето й.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на доводите на ответника за недопустимост на предявения установителен иск поради това, че погасеното по давност вземане продължава да съществува като естествено право, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл.

118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Въз основа на посоченото правило в правната теория последователно се приема, че погасеното по давност вземане продължава да съществува, но не като „притезание“, а като „естествено право“, което не може да бъде изпълнено по принудителен ред. В този смисъл е постановена и трайна практика на ВКС (Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ВКС, III г. о., Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г., ВКС, III г. о.), съгласно която когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение. Ето защо съдът приеме, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е допустим, като негов предмет е несъществуването на правото на принудително изпълнение за събиране на процесните вземания поради погасяването им по давност.

За уважаването на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) да е налице вземане, което е безспорно установено между страните със съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително производство; 2) след влизане в сила на съдебния акт да е изтекъл давностен период, който не е спиран или прекъсван.

Безспорно по делото е наличието на първата предпоставка, а именно: че ищцата е била осъдена да заплати в полза на „УниКредит Булбанк“ АД сумите от 8 825, 35 евро – главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 49 от 16.03.2010 г. (с левова равностойност по фиксинга на БНБ 17 260, 88 лева), 2 464, 57 евро – лихва за периода от 28.02.2012 г. до 06.08.2013 г. (с левова равностойност по фиксинга на БНБ 4 820, 28 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 773, 03 лева, по силата на заповед за незабавно изпълнение от 09.08.2013 г. по ч. гр. д. 6696/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас и изпълнителен лист от 13.08.2013 г., въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело № 380/2020 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова.

Не се спори също, че процесните вземания, присъдени с влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение № 4317 от 09.08.2013 г. по ч. гр. д. 6696/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас, подлежат на погасяване с общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Спорно по делото е обстоятелството дали от влизане в сила заповедта за незабавно изпълнение от 09.08.2013 г. е изтекъл петгодишният давностен период.

3

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е била осъдена да заплати процесните вземания в качеството си на поръчител по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 49 от 16.03.2010 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД като кредитодател, Н..Д..Т..като кредитополучател и В..Т..Т.. като солидарен длъжник.

На 16.09.2013 г., по молба на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 4317 от 09.08.2013 г. и изпълнителен лист от 13.08.2013 г., издадени по ч. гр. д. 6696/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас, е било образувано изпълнително дело № 910/2013 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова против длъжниците Н..Д..Т.., В..Т..Т..и ищцата И. Н. В. за събиране на процесните вземания. По отношение на ищцата са били извършени изпълнителни действия, а именно наложен запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на 18.11.2013 г., опис на движимо имущество на 23.04.2014 г. и налагане на възбрана върху недвижим имот на 08.05.2014 г. Не се твърди и не се установява след 08.05.2014 г. по изпълнително дело № 910/2013 г. да са били извършвани изпълнителни действия по отношение на който и да е от длъжниците. Не се спори между страните, че с договор за цесия от 15.10.2018 г. „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлило процесните вземания на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който въз основа на молба от 22.02.2019 г. е бил конституиран като взискател по изпълнително дело № 910/2013 г. с постановление от 28.05.2019 г. С постановление от 04.03.2020 г. на ЧСИ Иванка Миндова изпълнително дело № 910/2013 г. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 04.03.2020 г., по молба на ответника, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 4317 от 09.08.2013 г. и изпълнителен лист от 13.08.2013 г., издадени по ч. гр. д. 6696/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас, е било образувано изпълнително дело № 380/2020 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова против длъжниците Н..Д..Т.., В..Т..Т..и ищцата И. Н. В. за събиране на процесните вземания.

Разпечатката съдържа 27 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d91975f-4e24-493c-8034-1fecd6654e63