Определение № 1476 от 27.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1476 гр. София, 27.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20268002900717 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. В. Г. срещу решение № 306/05.11.2025 г. по в.т.д. № 381/2025 г. на Апелативен съд – гр.Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 144/02.04.2025 г. на Окръжен съд –гр.Пловдив по т.д. № 386/2024 г. за отхвърляне на предявените от касатора срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове по чл.432 КЗ за разликата от 120 000 лв. до пълния размер от 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, както и за отхвърляне на иска за разликата от 1 778,95 лв. до сумата от 2692,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излагат се съображения, че не е налице принос от страна увредения, защото поради извършването на ремонт на процесния участък той е бил поставен в невъзможност да се придвижва по тротоара. Поддържа се, че от дадените в съдебното заседание на 06.12.2024 г. обяснения на в.лице се установява, че пострадалият е бил ударен в гръб от автомобила, а от тази фактическа констатация следва изводът, че той не е могъл да възприеме движението на автомобила, защото не е имал видимост. Наведен е довод, че произшествието се дължи единствено на поведението на водача на автомобила, а пострадалият не е извършил противоправно действие, доколкото нормата на чл.113 ал.2 ЗДвП не забранява да се пресичат улици в градски условия, дори и на необозначени места. Повдигнато е възражението, че в писмения отговор на ответника не е било наведено твърдението за извършено от ищеца нарушение по чл.113 ал.1, т.1 ЗДвП, поради което въззивният съд недопустимо е намалил обезщетението поради принос. При произнасяне по възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД решаващият съд не е обсъдил 1 в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и установимите от тях факти. Иска се от касатора да се отмени въззивно решение в обжалваната част и предявеният иск да се уважи за разликата от 120 000 лв. до пълния размер от 200 000 лв.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е подал отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за неимуществени вреди, който е отхвърлен за разликата от 120 000 лв. до размера от 200 000 лв., е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за имуществени вреди, който е отхвърлен за разликата от 1 778,95 лв. до сумата от 2692,40 лв., поради което следва да се остави без разглеждане в тази част.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че атакуваното с въззивната жалба решение на окръжния съд е влязло в сила в частта, с която е присъдено в полза на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размера от 30 000 лв., поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно елементите от фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ. Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди и за наличието на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД.

По размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди решаващият съд е обсъдил заключението на СМЕ и показанията на разпитания свидетел и въз основа на установените от тези доказателствени средства факти е достигнал до извода, че справедливият размер възлиза на 200 000 лв.

По повод на възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД, което въззивният съд е приел, че е релевирано в писмения отговор на ответника, в мотивите на обжалваното решение са обсъдени в съвкупност показанията на свидетеля Джорапов /водач на автомобила/ и заключението на КСМАТЕ, както и дадените от в.лице обяснения пред съда. Решаващият съд е намерил, че свидетелските показания следва да се ценят като достоверни относно фактите, че свидетелят около 21.00 часа е управлявал с включени къси светлини л.а.“Волво“ в с.

Чешнегирово по посока гр. Садово, както и че не е имало улично осветление на процесния участък от пътя. Водачът е усетил удар в дясната страна до тротоара, след което е видял непосредствено пред автомобила - на платното за движение, паднал човек. От удара е имало и д руг пострадал, който се е намирал в близост до тротоара. И двамата пострадали са били облечени в тъмни дрехи, а ударът е настъпил в лентата, в която се е движел водачът на автомобила. Към момента на настъпване на събитието тротоарите са били циментирани, но не е било монтирано уличното осветление. На участъка от тротоара е имало контейнери за смет, които не са ограничавали видимостта на 2 пешеходците.

Решаващият съд е възприел, че механизмът на произшествието е установен от заключението на КСМАТЕ, според което водачът е управлявал л.а. "Волво" по северната /дясна/ лента на пътното платно на ул. "Х ристо Ботев" в с.Чешнигирово в посока от изток на запад , а през това време ищецът и другият пешеходец са били на или южно от платното за движение. Когато автомобилът е достигнал на около 27 - 28 м. от двамата пешеходци, те са предприели пресичане на платното за движение в посока от юг на север - от ляво надясно пред водача, който е задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това след около 1.8 - 1.9 секунди е настъпил неизбежният удар с ищеца - в предната част на автомобила. В мотивите на въззивното решение са обсъдени и обясненията на в.лице, изнесени в съдебното заседание на 06.12.2024 г. , относно фактическия извод, че с оглед настъпилите травми, мястото, на което се е намирал автомобилът след удара, и мястото, на което се е намирал ищецът след удара, последният е пресичал пътното платно в момента на настъпване на произшествието. Въз основа на тези приети за доказани факти решаващият съд е формирал правния извод, че ищецът несъмнено е нарушил нормата на чл. 113 ал. 2 ЗДвП , която предвижда, че по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като спазват правилата по чл.

113, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5.

Прието е, че ищецът е могъл да възприеме идващия автомобил и да го пропусне, за да избегне настъпването на произшествието. Не е съществувала п р е ч к а и щ е ц ъ т да възприеме приближаващия с включени светлини автомобил, макар и на мястото на настъпване на ПТП да не е било осветено.

Въззивната инстанция е намерила, че поведението на ищеца, който не се е съобразил с приближаващия към него автомобил, също е причина за настъпване на произшествието, защото ако ищецът не бе предприел пресичане на платното за движение на непозволено м я с т о , не би настъпило произшествието. Поради установения факт, че увреденият е пресичал пътното платно, и то на неразрешено място, въззивният съд е достигнал до извода, че той несъмнено със своето поведение е допринесъл за настъпване на уврежданията.

За определяне н а степента на съпричиняването решаващият съд е съпоставил тежестта на нарушението на водача на автомобила и тежестта на извършеното от увредения нарушение, като е приел, че поведението на двамата следва да се оценява с оглед правилата, които всеки от тях длъжен да спазва. Съразмерността на действията и бездействията на увредения с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, определят приноса му за настъпването на вредите. Отчетени са в мотивите на въззивното решение обстоятелствата, че водачът на автомобила е нарушил правилата за движение, но и пешеходецът в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предприел неадекватно с оглед обективните обстоятелства пресичане на пътното платно, с което е допринесъл о т фактическа страна за настъпване на вредите. Водачът и пешеходецът са извършили нарушения, като 3 и двамата са могли да предотвратят настъпването на инцидента , но въззивният съд при определяне на степента на участие е дал превес на поведението на водача на автомобила, защото е бил длъжен да прояви по - висока степен на внимание съобразно правилата н а чл. 116 и следващите от ЗДвП , а по отношение на приноса на пешеходеца е отчетено, че е уязвим участник в движението. Разяснено е от въззивната инстанция, че законът не третира по еднакъв начин пешеходците и водачите на МПС в качеството на участници в движението, от което принципно положение е изведен изводът, че водачът има по-висока степен на принос за настъпване на увреждането, а степента на приноса на пешеходеца е в по-нисък размер. С оглед на тези разяснения въззивният съд е определил, че приносът на пострадалия възлиза на 30 %, поради което е потвърдил решението на окръжния съд в частта, с която е уважен искът за сумата от 120 000 лв., която се получава след намаляване на обезщетението от 200 000 лв. поради принос по чл.51 ал.2 ЗЗД и отчитане на платената от ответника преди завеждане на делото сума от 20 000 лв.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК – 1. „Трябва ли възражението за съпричиняване да се заяви от страната в по изричен начин като такова с оглед надлежното му релевиране в процеса?“ 2. „Може ли въззивният съд да разгледа възражение за съпричиняване, без същото да е изрично релевирано от страната?“

3. „Може ли въззивният съд да намали застрахователните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ако не са доказани по категоричен начин конкретни действия на увреденото лице?“

4. „Може ли въззивният съд да намали застрахователните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ако приносът на пострадалото лице е хипотетичен и предполагаем?“

5. „Следвали ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“

6. „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение, и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото, да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и науните правила?“

7. „Допустимо ли е въззивният съд да преиначава, да тълкува превратно доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство или да обсъжда и цитира в мотивите си избирателно части от тях, а други да игнорира?“

8. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“

4

Наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с посочените в изложението множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК, в които са дадени разрешения по въпроса за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, както и за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства в съвкупност и да изложи мотиви при оценката на доказателствата.

Касационният съд намира, че първите четири поставени въпроса, свързани с прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, отговарят на изискването да са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но в конкретния случай те н е могат да обосноват допускане на касационен контрол, защото не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.