Решение № 10562 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10562 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110107060 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 98508/07.04.2023 г./ на „****“ АД срещу Л. Г. Ш., с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 6 844.56 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ****/11.03.2020 г., ведно със законната лихва от 05.11.2021 г. до изплащане на вземането; 608.03 лв. – възнаградителна лихва за периода от 11.06.2020 г. до 09.12.2020 г.; 28.31 лв. – лихва за забава за периода от 13.07.2020 г. до 09.12.2020 г.; 681.09 лв. – лихва за забава за периода от 09.12.2020 г. до 02.11.2021 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че с договора е предоставил на ответницата потребителски кредит за текущи нужди в размер 7 000 лв. за срок от 60 месеца, дължим в периода от 11.04.2020 г. до 11.03.2025 г., а тя е поела задължение да върне кредита заедно с възнаградителна лихва, която за първите 12 месеца е уговорена като фиксиран лихвен процент в размер на 15.85 %, а след това представлява променлива лихва, равняваща се на 6-месечен EURIBOR 0.000 % плюс надбавка в размер на 15 %, като е договорен годишен процент на разходите в размер на 17.26 %. Излага, че сумата по кредита е усвоена по посочения в договора начин – чрез удържане от ищеца на такса по т. 8.1. в размер на 105 лв., изплащане по банкова сметка на кредитополучателя на сума в размер на 1 185.38 лв. и рефинансиране на негови задължения към различни банкови и финансови институции. Твърди, че последното плащане на суми по договора е от 22.05.2020 г., след което ответницата е преустановила плащанията, поради което целият размер на кредита е станал предсрочно изискуем на 09.12.2020 г., за което тя следва да се счита уведомена с получаване на препис от исковата молба. Излага, че след настъпване на предсрочната изискуемост до предявяване на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита подлежи на олихвяване с договорения лихвен процент, увеличен с 1 надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Счита, че след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на 625.52 лв. върху главницата и в размер на 55.57 лв. върху възнаградителната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва авторството и съдържанието на представените от ищеца документи, като твърди, че те не съдържат неин подпис. Оспорва документите, озаглавени „Авизо за издадено преводно нареждане“, да установяват предпоставките за възникване на вземането. Релевира възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора и за неговата нищожност поради противоречие със закона.

Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 – 11 ЗПК, защото: за периода след първите 12 месеца годишният лихвен процент е неясен, а зависи от промяната на коефициент, чийто размер не може да бъде предварително определен; липсва посочване на условията за прилагането на този лихвен процент и неяснота относно общия размер на лихвата; налице е неяснота каква част от погасителната вноска касае задължението за лихва; неясно е как е образуван годишният процент на разходите в размер на 17.26 % и какво включва, включително дали отразява разхода за такса за оценка на риска. Поради това счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК ответницата дължи чистата стойност на кредита. Сочи, че щом главницата е дадена по недействително правоотношение, тя не може да бъде присъдена на ищеца на претендираното от него договорно основание. Изтъква, че към момента на подаване на исковата молба срокът за връщане на кредита не е изтекъл и не са настъпили основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост, като изтъква, че поканата е връчена на особения представител, поради което не може да се приеме, че тя е достигнала до ответницата. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за кредит № ****/11.03.2020 г., сключен между „****“ АД в качеството на кредитор и Л. Г. З. /с актуални имена според Справка от НБД „Население“ Л. Г. Ш./ в качеството на кредитополучател за сумата от 7 000 лв. – потребителски кредит за текущи нужди. Уговорен е следният начин на усвояване на кредита: 1 533.66 лв. – по банкова сметка на „****“ ООД за погасяване по Договор ****;

1 023.27 лв. – по банкова сметка на „****“ ЕООД за погасяване по Договор ****; 1 367.90 лв. – по банкова сметка на „****“ ООД за погасяване по договор за кредит; 758.73 лв. – по банкова сметка на „****“ ЕООД за погасяване по Договор ****; 1 026.06 лв. – по банкова сметка на „****“ ЕАД за погасяване по Договор CN-****; 105 лв. – задържана такса по т.

8.1. за сметка на отпуснатата сума по кредита; 1 185.38 лв. – по банкова сметка на кредитополучателя.

Договорът е сключен за срок от 60 месеца, с краен падеж на 11.03.2025 г., при годишен процент на разходите в размер на 17.26 %. Съгласно чл. 8.2. от Общите условия 2

/инкорпорирани в същия документ/ годишният процент на разходите е процентен израз на индивидуално договорения годишен разход по кредита /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии/, изчислени съгласно разходите за цената, установени към датата на сключване на договора за кредит, като през срока на действие на договора за кредит годишният процент на разходите се увеличава/намалява пропорционално на промените в приложимия по договора лихвен индекс и обективните промени в размера на разходите по кредита /такси/, пряко свързани и резултат от актуалната оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и степента на кредитния риск до окончателното погасяване на кредита.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15.85 % за първите 12 месеца от срока на кредита и променлива лихва за оставащия срок на кредита, формирана от референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен EURIBOR, плюс договорна фиксирана надбавка в размер на 15 процентни пункта. Съгласно чл. 7.4.1. от Общите условия 6-месечният EURIBOR е равен на индекса, публикуван на интернет страницата на Европейската банкова федерация в 11:00 ч. централно европейско време 2 работни дни преди 15 януари и 15 юли, а според чл. 7.4.3. при всяко публикуване на нова стойност на индекса по т. 7.4.1. кредиторът извършва съответна актуализация на приложимата лихва по кредита, като новата стойност на EURIBOR е в сила и се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия 6-месечен период от срока на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност на индекса. В чл. 7.4.4. е уговорено, че само увеличаване или намаляване на размера на референтния лихвен процент с повече от 0.25 пункта спрямо размера му в деня на сключване на договор за кредит, както и последваща промяна, водеща до ново изменение с повече от 0.25 пункта под или над референтния лихвен процент, се отразява като съответно увеличаване или намаляване на договорения годишен лихвен процент по сключен договор за кредит. Съгласно чл. 7.4.5. референтният лихвен процент може да бъде единствено положителна стойност, а ако към датата на определяне на променливия лихвен процент референтният лихвен процент е с отрицателна стойност, то кредиторът приема, че стойността на референтния лихвен процент е 0 и по кредита за съответния период ще се калкулира и дължи лихва само в размера на надбавката. Уговорено е в договора, че кредитополучателя дължи такса за определяне степента на кредитния риск в размер на 1.5 % от общия размер на разрешения кредит, но минимум 60 лв. Общата сума, дължима от потребителя по договора, възлиза на 10 160.44 лв.

Представен е Погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Видно е от него, че погасителните вноски се дължат ежемесечно в периода от 11.04.2020 г. до 11.03.2025 г., като първите 12 вноски са в размер на 169.67 лв., а останалите – в размер на 167.07 лв., с изключение на последната вноска, възлизаща на 167.11 лв. Посочени са размерите на главницата и договорната лихва, които се погасяват с всяка вноска, и остатъкът от главницата след плащането на всяка вноска.

Съгласно чл. 7.10 от Общите условия при неплащане в срок на погасителна вноска по кредита за срока на забавата просрочената част от кредита се олихвява със законната лихва.

3

Според чл. 11.2. от Общите условия, когато постъпилата сума е недостатъчна за погасяване на цялата вноска по кредита, задълженията се погасяват, както следва: наказателни лихви, просрочени такси, редовни такси, просрочени лихви, просрочена главница, редовна лихва и редовна главница, като погасяването е в описания ред последователно вноска по вноска, като се започва от най-старото вземане.

В чл. 14.1. от Общите условия е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 180 дни целият остатък от кредита автоматично става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора до кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост, като след настъпването й остатъкът по кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след предявяването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред – със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

С Покана за доброволно плащане с рег. № ОГК-КК-175/03.09.2020 г. /л. 77 от делото/, получена от ответницата на 09.09.2020 г. чрез член от домакинството, ищецът й е съобщил размера на просрочените й задължения, дал й е срок за доброволното им плащане и я е уведомил, че ако до 09.12.2020 г. не погаси всичките си задължения по договора, от следващия ден кредитът става изцяло предсрочно изискуем, за което няма да изпраща допълнително уведомление.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и намиращо опора в писмените доказателства по делото, се изяснява следното: Сумата по кредита в размер на 7 000 лв. е усвоена по следния начин: със сумата от 5 709.62 лв. са погасени на 11.03.2020 г. задължения на ответницата към други кредитори /към „****“ ООД – 1 533.66 лв. по Договор **** на Л. Г. З.; към „****“ ЕООД – 1 023.27 лв. по Договор **** на Л. Г. З.; към „****“ ООД – 1 367.90 лв. по Договор на Л. Г. З.; към „****“ ЕООД – 758.73 лв. по Договор **** на Л. Г. З.; към „****“ ЕАД – 1 026.06 лв. по Договор CN **** на Л. Г. З./, а с остатъка е погасена такса за определяне степента на кредитния риск в размер на 105 лв. и на 19.03.2020 г. е изплатена по банкова сметка на ответницата сумата от 1 185.38 лв. За първите 12 броя погасителни вноски е предвиден лихвен процент в размер на 15.85 %, а за следващите 48 броя вноски – 15 %, но в случая промяната на лихвения процент не е оказала влияние върху крайното задължение по кредита, защото обявяването на предсрочната изискуемост е преди да започне начисляването на различния лихвен процент, а договорни лихви са начислявани до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. При изчислението на годишния процент на разходите по кредита са взети предвид данните по погасителен план и платената такса за определяне степента на кредитния риск в размер на 105 лв. Посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 17.26 % включва разходите за лихви и удържаната такса от 105 лв. по т. 8.1. По договора има постъпили две плащания на обща стойност 341.67 лв. – 169.67 лв. на 13.04.2020 г. и 172 лв. на 22.05.2020 г., като с тях са платени изцяло задълженията по първа и втора погасителни вноски, а с остатъка от 2.33 лв. е погасена 4 частично договорната лихва по третата вноска с дата на падеж 11.06.2020 г. Задължението по третата погасителна вноска след датата на падежа й – 11.06.2020 г., е в размер на 167.34 лв. /79.26 лв. – главница, и 88.08 лв. – договорна лихва/. Неплатените задължения по договора към датата на исковата молба са следните: 6 844.56 лв. – главница; 608.03 лв. – възнаградителна лихва; 27.90 лв. – лихва за забава, начислена от 11.06.2020 г. до 09.12.2020 г.; 679.01 лв. – лихва за забава от 09.12.2020 г. до 02.11.2021 г.