Определение № 73 от 30.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Плевен, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20264400200085 по описа за 2026 година

Производство по чл. 64, ал. 1 от НПК.

Образувано е по искане на заместник-окръжен прокурор в Окръжна прокуратура-Плевен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Д. И. Д.. Искането е мотивирано с обстоятелството, че е налице обосновано предположение относно авторството на престъплението, както и с това, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление.

Искането се поддържа в съдебно заседание от прокурора.

Защитникът на обвиняемия Д. И. Д., адвокат Л. Г., и обвиняемият изразяват становище, че искането е неоснователно и молят съда да не го уважава.

Плевенският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните, намира за установено следното:

Искането е подадено от легитимна страна, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С постановление на разследващ полицай от 29.01.2026 г. Д. И. Д. е привлечен в качеството на обвиняем затова, че на 28.01.2026 г., около 07:30 часа, на ПП I-3, на км 113+750, в близост до „Лавров парк“, област Плевен, при управление на товарен автомобил „Скания“ с рег. № ********, с прикачено полуремарке „Кроне“ с рег. № ********* нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. К. Д. от гр. Червен бряг – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 63, ал. 1 от НПК, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или по-тежко наказание, и доказателствата по делото 1 сочат, че съществува реална опасност той да се укрие и да извърши престъпление. Тези две предпоставки трябва да съществуват кумулативно, като липсата на която и да е от тях не позволява задържането на обвиняемия.

В разглеждания случай е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, но доказателствата по делото не сочат, че е налице реална опасност той да се укрие и да извърши престъпление.

Данни за участието на Д. И. Д. в извършване на престъплението се съдържат в свидетелските показания на П. Ц. И., Т. Г. А. и П. Х. М., в протокола за оглед на местопроизшествие, в служебната бележка, изготвена от доц. д-р Сергей Деянов К. и в предварителното становище на вещото лице инж. Н. К. П.. Посочените доказателства в достатъчна степен обосновават предположението по член 63, ал. 1 от НПК.

Твърденията, съдържащи се в искането на прокурора, че е налице реална опасност от укриване и извършване на престъпление от страна на Д. И. Д. са с декларативен характер и не са подкрепени с доказателства. Според практиката на Европейския съд за правата на човека по чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, задържането под стража се допуска само при обосновано подозрение за извършено престъпление и реална нужда от обезпечаване на наказателния процес – риск от укриване, от извършване на престъпление или осуетяване на разследването. Задържането под стража не е наказание, а временна мярка, която трябва да се използва в краен случай, да е законосъобразна и обоснована с конкретни доказателства. Съдът във всеки случай трябва да извършва самостоятелна и конкретна преценка, а не да прилага автоматично задържане само заради тежестта на престъплението и предвиденото за него наказание.

Реалната опасност от укриване и извършване на престъпление, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, както и съобразно непротиворечивата практика по приложението на националното законодателство, следва да бъде реална, а не хипотетична и да бъде подкрепена с конкретни и безспорни доказателства, каквито в разглеждания случай не са представени. Обвиняемият има настоящ и постоянен адрес, който е известен на разследващите органи, има постоянна работа, упражнява общественополезен труд и получава легални трудови доходи. Ето защо в разглеждания случай не е налице реална опасност от укриване.

Не е налице и реална опасност от извършване на престъпление, тъй като обвиняемият не е осъждан, притежава много добри характеристични данни и в същото време липсват доказателства, че той е личност, склонна към извършване на противообществени прояви или общественоопасни деяния.

Негативните данни за Д. И. Д. като водач на МПС не водят до противоположен извод. Те могат да се отчитат единствено като отегчаващо вината обстоятелство и то само при положение, че по делото бъде постановена осъдителна присъда.

Не съществува и риск от осуетяване на разследването, тъй като основните свидетели са разпитани, извършен е оглед на местопроизшествието, установена е причината за смъртта на пострадалия и връзката й с настъпилото ПТП, налице е и предварително становище по назначената съдебна 2 автотехническа експертиза.

Многократно в съдебната си практика ВКС на РБ е приемал, например в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2012 г., че при произнасянето си във връзка с мярката за неотклонение „Задържане под стража“, съдът трябва да отчита опасностите, посочени в чл. 63, ал. 1 НПК и целите, регламентирани в член 57 НПК. При преценката си той е длъжен да отчита единствено реалното съществуване на посочените опасности, като прави извод за наличието им въз основа на доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице. В тази връзка е необходимо да се отбележи и това, че мярката за неотклонение не бива да налага повече ограничения от необходимите за своевременното приключване на досъдебното производство.

Основен критерий при определянето на вида на мярката за неотклонение е съответствието между тежестта на избраната мярка и нейната цел. Вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се предприема, когато обществените интереси налагат намеса в личната свобода на индивида, при положение, че целите по чл. 57 НПК не могат да бъдат постигнати по друг начин, тъй като основната цел, която преследва определянето на мярката за неотклонение, е обезпечаването на нормалното развитие на процеса.

Разглежданият случай очевидно не е такъв, тъй като целите по чл. 57 НПК очевидно могат да бъдат постигнати и с по-лека мярка за неотклонение.

Липсата на реална опасност от укриване и извършване на престъпление от страна на обвиняемия води до единствено възможния правен извод, че предложението на прокурора е неоснователно, тъй като се основава на хипотетична опасност Д. И. Д. да се укрие и да извърши престъпление.

Съдът намира, че в разглеждания случай – предвид степента на обществената опасност на престъплението и доказателствата срещу обвиняемия, най-подходящата мярка за неотклонение се явява мярката за неотклонение „Парична гаранция в размер на 8000 евро. С вземането на тази мярка за неотклонение ще се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление и да осуети изпълнението на евентуална осъдителна присъда.

При определянето на размера на гаранцията съдът се съобразява както с тежестта на конкретно извършеното престъпление, така и с обстоятелството, че обвиняемият работи и получава трудови доходи.

По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 5 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Д. И. Д., ЕГН - **********, обвиняем по ДП № 500/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 8000 евро“ по отношение на обвиняемия Д. И. Д., която да бъде внесена в 10-дневен срок от днес по сметката на Областна дирекция на МВР3 Плевен.

На основание чл. 64, ал. 10 от НПК, обвиняемият Д. И. Д. да бъде освободен от Следствения арест в град Плевен СЛЕД ВНАСЯНЕТО на паричната гаранция в размер на 8000 евро.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативния съд-Велико Търново в 3-дневен срок от днес, с частна жалба или частен протест.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4