Определение № 452 от 24.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Кюстендил, 24.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500156 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5427/15.04.2026 г. на Д. Д. Ю., с ЕГН ***, чрез пълномощник адв. А. Н., срещу определение № 2588/08.04.2026 г. по ч. гр. д. № 3261/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, с което са оставени без уважение исканията, отправени с молба вх.№ 2747/25.02.2026 г. и молба с вх. № 4960/02.04.2026 г. подадени от Д.

Д. Ю. чрез пълномощника адв. А. Н. за издаване на изпълнителен лист за направени разходи по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като на незаконосъобразно. Сочи се, че по делото било депозирано възражение от страна на длъжника срещу издадената по делото заповед за изпълнение, която била обезсилена поради пропускането на срока за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Уточнява, че преди обезсилването на заповедта е поискано присъждане на съдебни разноски по делото с молби от 24.02.2026 г., и 25.02.2026 г., както и допълнително с молба от 02.04.2026 г. Счита, че независимо, че в молбите е посочено искане за издаване на изпълнителен лист за присъдени разноски, те представляват по същество искане за присъждане на разноски, доколкото по този въпрос съдът не се бил произнесъл в производството, и не споделят мотивите на районния съд, че липсва направено искане за присъждане на разноски.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените разноски по делото, респективно даване на указания на районния съд в тази насока.

В срока за писмен отговор по частната жалба насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Търговище, ЕИК ***, с адрес ***, чрез пълномощника му гл. юрисконсулт Р.М. е депозирала такъв, със становище за неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на обжалваното определение. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, настоящият съдебен състав намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Производството по ч. гр. д. № 3261/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил е образувано по заявление, подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.Търговище, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Д. Ю. за парични вземания, подробно описани по размер, период и основание в заявлението.

Районният съд е издал Заповед № 1821 / 28.10.2025 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която на 19.01.2026 г. е било подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Ю. чрез процесуален представител адв. А. Н. с приложено пълномощно към възражението и договор за правна защита и съдействие, видно от който за процесуалното представителство на адв. Н. по ч.гр.д. № 3261/2025 г. по описа на РС-Кюстендил, е договорено възнаграждение в размер 360 евро с вкл. ДДС. Във възражението не е заявено искане за присъждане на разноски.

С Разпореждане № 362 / 19.01.2026 г., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът дал указание на заявителя да предяви иск за установяване на оспорените си вземания по издадената заповед за изпълнение.

По делото е постъпила молба вх. № 2738 от 24.02.2026 г. от лице, което не е страна по делото - „Инвест финанс енд брокерс“ ЕООД чрез пълномощник адв. А. Н. с искане за издаване на изпълнителен лист за сторените по делото разноски.

Подадена е молба вх. № 2747 от 25.02.2026 г. /подадена чрез ССЕВ на 24.02.2026 г./ от длъжника Д. Ю. чрез пълномощник адв. А. Н., в която се моли за издаване на изпълнителен лист за сторените по делото разноски с оглед изтеклия на 20.02.2026 г. срок за предявяване на иска и липса на предявен такъв от заявителя.

С Определение № 352/09.03.2026 г., съдът е обезсилил заповедта за изпълнение, тъй като заявителят не е предявил установителния иск в законоустановения едномесечен срок.

С молба вх. № 4960 о т 02.04.2026 г. длъжникът Д. Ю. чрез пълномощник адв. А. Н. отново моли за издаване на изпълнителен лист за направените по делото разходи като прилага доказателства за заплатена държавна такса 2,56 евро /равностойност 5 лева/ за издаване на изпълнителен лист.

С обжалваното в настоящото производство определение № 2588/08.04.2026 г. районният съд е оставил без уважение исканията за издаване на изпълнителен лист за направени разходи по делото заявени с молба вх. № 2747 о т 25.02.2026 г. и молба вх. № 4960 от 02.04.2026 г. В мотивите си районният съд е посочил, че съдът не се е произнесъл по разноските, тъй като такива не са били претендирани от длъжника в подаденото от него възражение или с последваща молба, респективно не съществува годно основание, на което съдът да разпореди издаването на изпълнителен лист в полза на длъжника. Същевременно е счел, че молбата му за издаване на изпълнителен лист не следва да се разглежда като искане по чл. 248 ГПК с оглед диспозитивното начало в процеса. Независимо, че възражението било подадено от адвокат с приложено копие на договор за правна защита и съдействие, съдът е приел, че това не е достатъчно за присъждане на разноски в полза на страната, доколкото разноски следва да се присъдят само при изрично направено искане за това.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Правото на длъжника на разноски в заповедното производство произтича от общата разпоредба на чл. 78, ал. 4 от ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Обезсилването на заповедта за изпълнение, постановено с Определение № 352/09.03.2026 г. на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК поради непредявяване на установителен иск от заявителя в законоустановения срок, по своята правна същност е равнозначно на прекратяване на заповедното производство. Съдебната практика последователно приема, че този акт слага край на производството с благоприятен за 2 длъжника изход, тъй като вземането не е установено, което е функционално равностойно на прекратяване на делото.

Съгласно чл. 81 от ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Определението за обезсилване на заповедта е именно такъв акт, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на производството. В случая, районният съд е пропуснал да изпълни това свое задължение, въпреки че по делото са били представени доказателства за направени разходи – договор за правна защита и съдействие, приложен към възражението по чл. 414 от ГПК. Този пропуск представлява непълнота на съдебния акт, която подлежи на отстраняване.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение в заповедното производство, когато съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. Молбите на длъжника от 25.02.2026 г. и 02.04.2026 г., макар и неточно озаглавени като искания за „издаване на изпълнителен лист“, по своето съдържание недвусмислено обективират волята на страната да получи присъждане на направените разходи след приключване на делото в нейна полза. Районният съд е следвало да тълкува тези молби съобразно действителната им цел и да ги разгледа като искания за допълване на акта по реда на чл. 248 от ГПК. Отказът да стори това, позовавайки се на неточното им наименование, представлява проява на прекомерен формализъм.

Нещо повече, в случай на констатирана очевидна неточност в искането за издаване на изпълнителен лист, несъвместимо с извършените по делото до момента на подаване на двете молби от длъжника и то чрез процесуален представител по пълномощие / молба вх. № 2738 от 24.02.2026 г. е илеревантна, тъй като неясно защо касае искане на лице, което нито е молител, нито длъжник/, районният съд е следвало да даде указания за отстраняване на тази неточност и формулиране на прецизно искане, което в случая не е сторено.

Срокът за подаване на молба за допълване на съдебен акт в частта за разноските по чл.

248, ал. 1 от ГПК е обвързан със срока за неговото обжалване. Съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК, срокът за обжалване на определенията, с които се прегражда развитието на делото, е едноседмичен и започва да тече от тяхното съобщаване на страната. В своето Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС изрично разяснява, че началният момент на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК за обжалваеми актове тече от уведомяването на страната за акта.

По делото е установено, че Определение № 352/09.03.2026 г. не е било връчено на длъжника. Следователно, преклузивният срок за подаване на молба за допълване на акта в частта за разноските изобщо не е започнал да тече спрямо него . Поради това, подадената на 02.04.2026 г. втора молба е напълно своевременна и процесуално допустима.

С оглед на гореизложеното, частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на Районен съд – Кюстендил за произнасяне по същество по искането за разноски, което следва да се разгледа като заявено с молби по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на Определение № 352/09.03.2026 г. в частта за разноските.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2588/08.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 3261/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Кюстендил за произнасяне по същество по исканията 3 на Д. Д. . чрез адв. А. Н. за присъждане на направените в заповедното производство разноски, заявени с молба вх. № 2747/25.02.2026 г. и молба с вх. № 4960/02.04.2026 г., които да се разгледат като искане за допълване на Определение № 352/09.03.2026 г. по ч. гр. д. № 3261/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4