Решение № 709 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №

20221100900473 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.Варна, С.О. **** срещу „А.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“****, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 358 211.60 лева, представляваща непогасена главница по фактури, издадени във връзка с продадена активна електрическа енергия за периода от 01.01.2022г. до 31.01.2022г. на основание чл. 100, ал. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във вр. с чл. 69, ал. 4 и 6 от Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и Договор за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и сумата от 2 985.34 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2022г. до 14.03.2022г. във връзка със забавеното изпълнение по процесните фактури, както и 967.98 лева - обезщетение за забава за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2022г., дължимо въз основа на забавено, но частично извършено плащане по процесните фактури. В условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правно основание чл. 307 ТЗ. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, като твърди да е собственик и оперира две вятърни електроцентрали централи /ВяЕЦ/, находящи се в землището на с. Храброво, общ. Балчик, обл. Добрич (наричани по-долу за краткост – ВяЕЦ „В.“ и ВяЕЦ „В.-1“). Твърди, че ВяЕЦ „В.“ е въведена в експлоатация на 27.12.2010г., съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-СИР-162, а ВяЕЦ „В.-1“ е въведена в експлоатация на 08.02.2013г., съгласно разрешение за ползване № СТ-05-247.

Твърди, че ответникът е лицензиран търговец на електрическа енергия и регистриран координатор на стандартна балансираща група, вписан в Публичния регистър на Независим преносен оператор със статус „активен“, Лицензия № Л-492-15/05.09.2017г.

Твърди, че с ответника са в търговски взаимоотношения като страни по Рамков договор относно покупко-продажбата на електрическа енергия от 02.07.2019г., изменен с Допълнителното споразумение № 1 от 08.02.2021г., по който ищецът е продавач, а ответното дружество - купувач.

По силата на сключения договор ищецът е имал задължение да доставя на ответника цялото произведено количество активна нетна ел. енергия, произведена от обектите ВяЕЦ „В.“ и ВяЕЦ „В.-1“ в съответствие със съгласувани и регистрирани дневни почасови графици до точка или 1 точките на доставка. Твърди, че по силата на този договор страните сключват индивидуални сделки за обектите на „В.Б.“ ЕООД в ролята на производител на електрическа енергия, с които уговарят количествата и сроковете за продажба и доставка на ел. енергия.

Посочва, че между страните има сключен Договор за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019г., ведно с Допълнителни споразумения №2 от 10.11.2020г., №3 от 08.02.2021г. и №4 от 23.06.2021г., като въз основа на този договор ответникът е регистриран координатор на стандартна балансираща група, на която ищецът е член.

Твърди, че между страните има сключена индивидуална сделка за доставка на ел. енергия, чиито условия са обективирани в Потвърждение №3 от 15.01.2021г. Твърди, че страните са уговори помежду срок за доставка 01.07.2021г. – 31.12.2021г. при единична цена 94 лв./МВч., като условията били изменени с Изменение № 1 от 19.09.2021г. и било уговорено, че срокът за доставка се удължава до 30.06.2022г., а уговорената цена за периода от 01.10.2021г. – 30.06.2022г. е в размер на 132.15 лв./МВч.

Ищецът твърди, че с оглед настъпили промени в пазарната среда е изпаднал в невъзможност да продължи изпълнението съгласно договорените цени в Изменение № 1 към Потвърждение № 3, за което уведомил ответника с изпратено на 14.12.2021г. писмо. Със същото писмо предложил споразумение за актуализация на цената, считано от 01.01.2022г. до изтичане на срока за доставка в Изменение № 1 към Потвърждение № 3, а именно 30.06.2022г. С писмото ищецът отправил 30-дневено предизвестие за прекратяване на Изменение № 1 към Потвърждение № 3, в случай че ответникът не приеме отправеното предложение за актуализация на цените.

Твърди, че с писмо от 30.12.2021г. ответникът е отхвърлил предложението за актуализация на цените, както и отправеното предложение за прекратяване. В резултат на това, ищецът направил неколкократно опити за събеседване на лична среща с ответника, но същият не отговорил на поканите. Поради което ищецът заявил, че след изтичане на срока на предизвестието, ще продава доставената ел. енергия по почасовата цена на пазара „ден напред“ на организиран борсов пазар.

Ищецът твърди, че на 31.01.2022г. е получил от ответника сетълмент за продадени количества ел. енергия за периода 01.01.2022г. – 31.01.2022г., в който е приложена цена съгласно Изменение № 1 към Потвърждение № 3, а именно 132.15 лв./МWh, а не цената на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ за периода от 15.01.2022г. до края на м. януари, съобразно отправеното искане с писмо с изх. № 10/14.12.2021г.

Ищецът твърди, че, приемайки за прекратено Изменение №1 към Потвърждение №3 и липсата на постигнато споразумение на страните, е издал фактури въз основа на количества ел. енергия по регистриран график, съобразно изискването на чл.69, ал.4 от ПТЕЕ, идентични по размер и в предоставения от ответника сетълмент за продадените количества за м. януари 2022г., а именно:

1. Фактура № 0000000918/31.01.2022г. на стойност 60 850.48 лв. с вкл. ДДС за доставени количества ел. енергия за периода от 01.01.2022г. до 14.01.2022г. включително, по цената, уговорена с Изменение № 1 от 19.09.2021г. в размер на 132.15 лв./MWh.

2. Фактура № 0000000920/31.01.2022г. на стойност 60 204.58 лв. с вкл. ДДС за доставени количества ел. енергия за периода от 01.01.2022г. до 14.01.2022г. включително, по цената, уговорена с Изменение № 1 от 19.09.2021г. в размер на 132.15 лв./MWh.

3. Фактура № 0000000919/31.01.2022г. на стойност 265 926.04 лв. с вкл. ДДС за доставени количества ел. енергия за периода от 15.01.2022г. до 31.01.2022г. включително по цена в размер на почасова цена на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ на www.ibex.bg.

4. Фактура № 0000000921/31.01.2022г. на стойност 261 601.90 лв. с вкл. ДДС за доставени количества ел. енергия за периода от 15.01.2022г. до 31.01.2022г. включително по цена в размер на почасова цена на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ на www.ibex.bg.

Ищецът твърди, че фактурите са изпратени на ответника с писмо с изх.№2/03.02.2022г. като същият го е получил на 03.02.2022г. Ищецът заявява, че с писмото е потвърдил сетълмента в частта на продадените количества ел. енергия за месец януари 2022г. и оспорил същия в частта, в която е предвидено остойностяване за целия м. януари само по цена в размер на 132.15 лв./MWh.

Ищецът посочва, че на 21.02.2022г. ответникът е извършил частично плащане по издадените фактури в размер на 290 371.40 лв., като в основание на преводния документ е посочил „плащане за м. януари 2022г. по Потвърждение № 3“. Твърди, че към настоящия момент 2 неизплатеният остатък по процесните фактури е в размер на 358 211.60 лв., като претендира същия.

Твърди, че направеното частично плащане е забавено. В тази връзка прави искане за изменение на иска, като претендира лихва за забава в размер на 967.98 лева върху извършеното от ответника частично плащане по процесните фактури за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2022г.

Поради неизпълнение на задължението от страна на ответника, ищецът обосновава правния си интерес да претендира и изтеклата законна лихва за забава върху непогасена главница, предявява и акцесорна претенция за мораторна лихва върху непогасената главница (358 211.60 лева) по реда на чл. 86 от ЗЗД в размер на 2 985.34 лева, изчислена за периода от 10.02.2022г. до 14.03.2022г., а с оглед направено изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК, претендира и лихва за забава за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2022г. в размер на 967.98 лева върху стойността на извършеното от ответника забавено частично плащане по процесните фактури (290 371.40 лева).

В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Същият оспорва исковете като неоснователни. Отрича дължимост на претендираните суми по процесните фактури. Твърди, че е заплатил законовата лихва за забава върху платената на 21.02.2022г. цена на закупена ел. енергия за месец януари 2022г. (посоченото от ищеца като частично плащане по процесните фактури).

Ответникът счита, че от представените документи не става ясно на кое основание са издадени процесните фактури. Изрично оспорва твърдението на ищеца за прекратяване на Изменение № 1 към Потвърждение № 3. Напротив, счита че Индивидуалната сделка, материализирана в Потвърждение №3, изменено с Изменение №1 от 19.09.2021г., както и Рамковият договор, не са прекратени. Твърди, че изрично е изразил несъгласието си с прекратяване на индивидуалната сделка. Изпратеното от ищеца писмо, за което се твърди да съдържа волеизявление за прекратяване на индивидуалната сделка с 30-дневно предизвестие, не е породило желания прекратителен ефект, тъй като не са налице предпоставките за прекратяване на индивидуалните сделки, сключени в изпълнение на Рамковия договор, подписан между страните.

В тази връзка, прави изрично възражение за нищожност на изявлението за прекратяване по смисъла на чл. 293, ал. 2 ТЗ, доколкото в изпратеното писмо от 14.12.2021г. не е посочена валидна дата на прекратяване.

В срок ищецът е предявил допълнителна искова молба. Счита изложените от ответника с отговора аргументи и твърдения за неоснователни и недоказани, като излага подробни аргументи в тази насока. Прави възражение за нищожност относно клаузата за цена на доставена ел. енергия, която не съответства на среднопретеглената почасова цена на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана на БНЕБ. Прави възражение за нищожност на т. 17.3. от Рамковия договор (с оглед направеното от ответника тълкуване в отговора на исковата молба във връзка с възможността за прекратяване на индивидуалните сделки, сключени между страните).

С допълнителната искова молба ищецът, в условията на евентуалност, предявава иск с правно основание чл. 307 от ТЗ за изменение, съответно за прекратяване на Потвърждение № 3 от 15.01.2021.г. и Изменение № 1 към него от 19.09.2021г., поради наличието на стопанска непоносимост, като подробно излага твърденията си за основателност на предявения иск.

В отговор на допълнителната искова молба, ответникът оспорва като невярно твърдението на ищеца, че ответното дружество признава, че извършеното от него плащане от 21.02.2022г. представлява частично плащане по издадените от ищеца фактури. Изрично посочва, че не приема издадените от ищеца процесни фактури, като намира същите за издадени в противоречие на сключения между страните договор. Изрично посочва, че извършеното плащане е във връзка с Потвърждение № 3, изменено с Изменение № 1, както е посочено и в основанието на платежното нареждане. Ответникът не отрича обстоятелството, че е направил мотивирано възражение по реда на ПТЕЕ срещу заявената от ищеца смяна на балансиращата група. Оспорва предявения от ищеца иск с правно основание чл. 307 от ТЗ като недопустим и неоснователен, като излага съображенията си затова, подробно в отговора на допълнителната искова молба.

С допълнителната искова молба ищецът е предявил в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 307 от ТЗ, като иска съда да се произнесе алтернативно по двете хипотези, предвидени в разпоредбата, а именно или да измени индивидуалната сделка, обективирана в Изменение № 1 от 19.09.2021г. към Потвърждение № 3 от 15.01.2021г. към Рамковия договор 3 относно покупко-продажба на електрическа енергия от 02.07.2019г. в частта относно цената на доставената от ищеца на ответника ел. енергия, или да прекрати индивидуалната сделка, в случай че липсват условия за изменението. Така направеното искане е недопустимо, като съображенията на съда за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от ГПК ищецът може да извърши изменение на иска, като измени основанието на своя иск или да измени петитума, като едновременното изменение и на двете е недопустимо, тъй като същото довежда до предявяването на изцяло нов иск. В този смисъл чл. 372, ал. 2 ГПК предвижда изменение на вече предявен иск, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов. Нещо повече, вземайки предвид спецификата на правилата за водене на търговски спорове, касаеща двойна размяна на книжа, предявяването на нов иск с допълнителната искова молба би ограничило процесуалните права на страните и по-конкретно възможността за пояснение и допълване на първоначалната молба, респ. на подадения отговор във връзка с евентуалния иск. По изложените съображения съдът не е допуснал за разглеждане искът по чл.307 ТЗ.