Решение № 173 от 06.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Горна Оряховица, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200418 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. Р. И. е останал недоволен и обжалва електронен фиш серия К № 3860844, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че при издаването на фиша са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му на защита. От съдържанието на фиша не ставало ясно дали нарушението е установено със стационарно или мобилно техническо устройство и съответно дали са били налице условията за ангажиране на отговорността му чрез издаване на електронен фиш. На жалбоподателя не била връчена изготвената снимка на нарушението. В текста на фиша не били посочени данните за мястото на заснемането. Не било установено дали нарушението е установено и заснето с техническо средство от одобрен тип. Не ставало ясно дали фишът е издаден от компетентен орган, както и на територията на коя ОДМВР е установено нарушението. Във фиша не бил посочен начинът на обжалването 1 му. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2019 г. в 11:20 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 лек автомобил „М.“ с рег. № ***, движещ се в посока към гр. Варна със скорост 85 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

За така установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против К. К. Л. в качеството й на собственик на заснетия автомобил бил издаден електронен фиш серия К № 3153714, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 82 км/ч.

На 28.07.2020 г. в ОД на МВР – Велико Търново била заведена декларация по чл. 189, ал.5, изр. 2 от ЗДвП (л. 14), в която собственикът на автомобила К. К. Л. по повод издадения против нея електронен фиш с посочените по-горе серия и номер декларирала, че е предоставила заснетия автомобил на жалбоподателя А. Р. И.. Към декларацията Л. приложила копие от свидетелството за управление на жалбоподателя.

С оглед подадената декларация първоначално издаденият електронен фиш серия К № 3153714 бил анулиран, а на 10.08.2020 г. бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 3860844, с който за описаното в анулирания фиш нарушение било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на жалбоподателя А. Р. И..

Обжалваният електронен фиш серия К № 3860844 бил връчен на жалбоподателя срещу разписка на 15.06.2023 г. На 28.06.2023 г. жалбата на И. против фиша била заведена с входящ номер в ОД на МВР – П. и впоследствие 2 била изпратена по компетентност на ОД на МВР – Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити.

Противно на поддържаното в жалбата, в текста на фиша са посочени както марката и моделът на конкретната стационарна система, с която е установено и заснето нарушението, така и уникалният й номер – 00209D33F1A0.

От приложените към преписката и приети като писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 21), методически указания за работа (л. 22 – 24 и л. 24 – 25) и инструкция за работа (л. 47 – 54) се установява, че нарушението е установено и заснето със стационарна система по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Поради това е неоснователно оплакването, че не ставало ясно дали нарушението е установено със стационарно или мобилно техническо устройство и съответно дали са били налице условията за ангажиране на отговорността на жалбоподателя чрез издаване на електронен фиш.

Включеният в текста на фиша израз „ПП I-4 /София – Варна/, км 153+343, общ. Л., в посока към гр. Варна“ удовлетворява изискването по чл.

189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП във фиша да е посочено мястото на нарушението.

Поради това не може да бъде прието за основателно оплакването в жалбата за неизпълнение на това изискване.

Неоснователни са и доводите за това, че фишът не е издаден от компетентен орган и че не може да се установи на територията на коя ОДМВР е извършено нарушението.

3

Цитираната по-горе разпоредба на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП не посочва като задължителни реквизити на електронния фиш имената и длъжността на служителя, който е издал фиша от името на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Поради това непосочването на тези данни във фиша поначало не съставлява нарушение на процесуалните правила за неговото издаване. Независимо от изложеното обаче следва да се посочи, че в справката на л. 11 от изпратената в съда преписка са посочени трите имена и длъжността на служителя, който е издал обжалвания електронен фиш от името на ОД на МВР – Велико Търново, като е посочено изрично, че лицето заема длъжността младши автоконтрольор и е служител на сектор „Пътна полиция“ на тази дирекция. От друга страна, от данните за мястото на нарушението, посочени в самия фиш и в полето с данни от паметта на техническото средство над снимката на нарушението на л. 10 – а именно „ПП I-4 /София – Варна/, км 153+343, общ. Л., в посока към гр. Варна“ – се установява, че нарушението е извършено и установено на територията на ОД на МВР – Велико Търново. Поради това съдът приема, че в процесния случай е изпълнено изискването фишът да е издаден от териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Не представлява нарушение на процесуалните правила соченото в жалбата обстоятелство, че на жалбоподателя не е връчено копие от изготвената снимка на нарушението. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на наказаното лице се връчва само копие от издадения електронен фиш, но не и от другите материали по преписката. Законът предвижда, че в случай на обжалване на фиша директорът на съответната ОДМВР изпраща в съда цялата административнонаказателната преписка.

Упражнявайки процесуалните си права в съдебното производство, наказаното лице може да се запознае с всички представени пред съда доказателства в подкрепа на констатациите във фиша и да упражни правото си на защита, като оспори представените от ОДМВР доказателства и като посочи и представи други доказателства в подкрепа на своите фактически твърдения и направените оспорвания.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л. 21), се установява, че е 4 одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г. (л. 19) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

Предвид изложеното е неоснователен развитият в жалбата довод за недоказаност на обстоятелството дали нарушението е установено и заснето с техническо средство от одобрен тип.

Както правилно е посочено в жалбата, в текста на обжалвания фиш не е включено указание пред кой орган и в какъв срок същият подлежи на обжалване. В процесния случай този пропуск не е довел до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото той е подал в срок жалбата си против фиша и тя е приета за разглеждане по същество като процесуално допустима от родово и местно компетентния съд. Поради това обсъжданият пропуск не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за отмяна на фиша.

От данните в справките „Преглед на фиш” на л. 11 е видно, че обжалваният електронен фиш е издаден на 10.08.2020 г., т.е. по-малко три месеца от датата на откриване на нарушителя, което в случая е станало на 28.07.2020 г., когато собственикът на заснетия автомобил К. К. Л. е посочила жалбоподателя като лицето, на което е била предоставила автомобила, и помалко от една година от датата на извършване на нарушението 01.11.2019 г.

При това положение следва да се приеме, че административнонаказателното производството против жалбоподателя е образувано преди изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.

11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно 5 постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 01.11.2019 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 10.08.2020 г., когато е издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 15.06.2023 г., когато фишът е връчен на жалбоподателя. Започналата да тече на 15.06.2023 г. нова тригодишна преследвателна давност е спряна на основание чл. 81, ал.

1 от НК на 28.06.2023 г., когато в ОДМВР – П. е заведена жалбата на И. против фиша, която съдът е приел за допустима и по която е образувал настоящото съдебно производство за обжалване на фиша. При това положение следва да се приеме, че към момента на настоящото произнасяне започналата да тече на 15.06.2023 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.

11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на нарушението 01.11.2019 г.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 059, заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 (л. 10 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от

ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 01.11.2019 г. в 11:20 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., лек автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 85 км/ч.