Решение № 144 от 25.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Враца, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500114 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 291/12.11.2024 г. по гр. д. № 678 от 2024 г. по описа на РС – Бяла Слатина, съдът е признал за установено, че сключеният между В. М. Й. и „ТИ БИ АЙ Банк„ ЕАД, ЕИК 131134023 Договор за потребителски кредит № 7053270568 от 22.03.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и че ищецът не дължи сумата от 25,56 евро (50 лв.) - частичен иск от 5086,31 евро (9947,95 лв.), поради нищожността на договора за кредит. Претендират се разноски в производството.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт В. Ц., с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение, с доводи за неправилност на същото. Изразено е недоволство срещу крайния извод на съда за недействителност на Договор за потребителски кредит № 7053270568 от 22.03.2022 г. на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за непосочен действителен размер на ГПР, поради невключване на застрахователната премия в него. В тази връзка са изложени подробни доводи, въз основа на които въззивника счита, че крайният извод на съда се явява неправилен, тъй като застрахователната премия не следва да бъде включена в ГПР и основателно не е взета предвид при формирането му към момента на сключване на договора за кредит, респ. не е била условие за получаването на кредита. При тези аргументи е заявено искане за отмяна на обжалваното решение, с отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. М.

Й., действащ чрез пълномощника си адв. В. М. от АК Перник, с който жалбата се оспорва като неоснователна и е отправена молба за потвърждаване на решението, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, тъй като застрахователната премия неправилно е включена към общия размер на кредита, вместо към размера на разходите.

Тази сума представлява разход за потребителя, който е следвало да бъде включен в ГПР по кредита и сключването на договор за застраховка е било условие за отпускане на кредита. Сочи се практика на СЕС за подобни казуси и е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС – Бяла Слатина, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от ищеца В. М. Й. установителни искове срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 7053270568 от 22.03.2022 г. и недължимостта на сумата от 25,56 евро (50 лв.) - частичен иск от 5086,31 евро (9947,95 лв.).

В исковата молба се твърди, че на 22.03.2022 г. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 7053270568, въз основа на който на ищеца е бил отпуснат кредит в размер на 10 000 лева, с уговорена застрахователна премия от 2987,62 лв. по две застраховки – 2627,97 лв. – застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 359,65 лв. – застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 3 сметка“, при фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 30,39 % и ГПР в размер на 34,64 %., с краен срок за погасяване – 25.03.2025 г. Ищецът се е задължил да върне сума в общ размер на 19 947,95 лева на 36 месечни погасителни вноски.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като ищецът е следвало да сключи двата застрахователни договора, чиято стойност значително е оскъпила кредита, а цената на застраховките е включена в главницата по кредита, представлява част от месечните погасителни вноски, а в същото време премията не е включена в ГПР. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и ищецът не е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва основателността на предявените искове, с подробно изложени възражения срещу доводите на ищеца. Твърди се, че сключването на застраховките не е задължително условие за сключване на договора за кредит, а длъжникът изрично е декларирал избора си за такава допълнителна услуга.

Сочи, че стойността на застрахователната премия е финансирана от банката, поради което е елемент от главницата по кредита. Оспорва наличието на нарушение относно посочването на ГПР и начина на изчисляването му, като изтъква, че застрахователната премия подлежи на включване при изчислението на ГПР, само ако застраховката е била задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто настоящият случай не е, поради което тя не е разход по кредита.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с действителността на процесния договор за кредит, предвид установеното невключване в ГПР на сумата за застрахователната премия. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № 7053270568 от 22.03.2022 г., като безспорно се установяват и сключените застраховки по кредита с обща застрахователна премия от 2987,62 лв.

Подробно са установени правата и задълженията на страните по процесния договор, неговата изискуемост, основанията и размерите на исковете, които съдът е счел, че следва да уважи, които мотиви на районния съд настоящият съдебен състав споделя и препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК, без необходимост от преповтарянето им.

Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е аргументирал и достигнал до извода, че процесния договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и противоречи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. възраженията на въззивника в обратен смисъл се явяват неоснователни, поради следното:

Неоснователни са доводите на въззивника за правилност на невключването в ГПР на застрахователната премия, тъй като съдът намира, че премията вместо като разход по кредита, неправилно е включена към общия размер на отпуснатия кредит. От представените писмени доказателства се установява, че в информацията за потребителския кредит всички предоставени данни на ищеца с а именно с включена застраховка, като кредиторът предварително е знаел размера на застрахователната премия. В тази връзка следва да се отбележи, че за сключения между страните договор се прилагат правилата на ЗПК и императивно правило по отношение на ГПР е установено именно в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения. Годишният процент на разходите изразява общите 3 разходи по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§1, т. 1 от ДР на ЗПК), като общата сума, дължима от потребителя, е сборът на общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - §1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗПК. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита може да е различно, но в случая това променя общата сума, дължима от потребителя. В конкретния случай безспорно е установено, че общият размер на дължимата от въззиваемия длъжник сума по кредита представлява сбор от главница, договорна лихва и сума за застрахователна премия, като действителният ГПР, след включването на застрахователната премия ще превиши петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения – 66,52 %, установено от заключението на ССчЕ.

След като в договора не е посочен действителният ГПР, при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, това води до неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В процесния договор е посочено, че застрахователната премия се превежда директно по сметка на застрахователя и в нито един момент сумата не е била на разположение на потребителя, т.е. ищецът не е имал възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Потребителят в нито един момент не е имал достъп до сумата от 2987,62 лв., а същата е включена в общия размер на главницата по кредита. С оглед характера на сумата от 2987,62 лв. следва да се приеме, че същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР, посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния такъв по него.

За разрешаването на г о р н и я въпрос следва да се приложи определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Това пояснение напълно съвпада с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК относно „Общ разход по кредита за потребителя“. Застрахователната премия от 2987,62 лв. е разход, свързан с предмета на договора за кредит, доколкото се дължи заедно с всяка погасителна вноска по кредита, явява се задължително условие за получаване на кредита, предварително известен е негоя размер на кредитора и отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва 4 възможността някои от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор, стига те да са пряко свързани с договора за кредит. Пряката свързаност в случая е очевидна, поради което и дължимата застрахователна премия съставлява общ разход по кредита, който по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР.