Решение № 4659 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4659 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330107436 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата Г. Д. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: град П........, ул. „Х..... Д......... чрез пълномощник ...... И. К., е предявила против „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК: .......... със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от .... О...... Ц..... К........ иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 250 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени врединаправени разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.11.2018 г. в производството по изп. дело № ................

В исковата молба е посочено, че срещу ищеца било образувано от ответника изп. дело № ......... въз основа на издаден изпълнителен лист от.... по частно гр. дело № ..........

Длъжникът депозирал възражение по чл. 423 от ГПК, по което било образувано частно гр. дело № .......... на Окръжен съд- Пловдив и възражението било прието за основателно. В тази връзка кредиторът образувал исково производство по чл. 422 от ГПК, като по гр. дело № ............, се отхвърлила претенцията на дружеството. След това решение, а отделно- и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, длъжникът поискал прекратяване на изпълнителното производство. С молба от ........... поискал и присъждане на разноски в изпълнението. Делото било прекратено, но разноски не били присъдени, като се претендирали такива от 250 лева по договор за правна защита и съдействие от .......... Това представлявали имуществени вреди- разходи за платен хонорар, като те се направили във връзка с ангажиране на адвокатска защита на длъжника в изпълнението. Нямало друг ред, по който да се 1 претендират тези разноски, освен в отделен иск, като те нямало да бъдат направени, ако взискателят не би образувал изпълнително дело. След перемпцията ответникът поддържал висящността на изпълнителния процес, без да иска прекратяване на делото, като именно поради това били налице причинна връзка и протИ.правност. Претендира се обезщетение за тези имуществени вреди, като се търсят още и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор. На първо място, твърди, че искът бил недопустим, защото ищецът можел да обжалва постановлението на .......... за разноските в изпълнението. На следващо място, не били доказани елементите на непозволеното увреждане, защото в случая нямало нито протИ.правност, нито злоупотреба с право. Ответникът не бил упражнявал недобросъвестно правата си, защото той образувал изпълнително дело въз основа на редовен изпълнителен лист. Освен това, размерът на претендираното авдокатско възнаграждение бил прекомерен, с оглед извършените по изпълнителното дело действия от пълномощника на длъжника.

Моли за отхвърляне на иска, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Също претендира разноски. В с.з. страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение №............. на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ............, ищцата (като длъжник) е била осъдена да заплати на ответника (като заявител) следните суми: сумата в размер на 1 789, 96 лева- главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 11.04.2001 г.- 04.04.2018 г. на обект с адрес: гр. П........., ул. „Б............ абонатен № ............... сумата в размер на 563, 70 лева- лихва за забава за периода 31.12.2008 г.30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда- 11.05.2018 г., до изплащане на вземането, както и разноските по делото: държавна такса- 25 лева и адвокатско възнаграждение- 315 лева.

За безспорно между страните е прието обстоятелството, че срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение по чл. 423 от ГПК, което окръжният съд е приел за основателно и е дал указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

С влязло в сила на ........... решение, постановено по гр. дело № ................ е отхвърлен предявения от ответника против ищеца иск по чл. 422 от ГПК- за признаване на установено, че се дължат сумите по горната заповед за изпълнение № ............. на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело №......................

Въз основа на изпълнителен лист № ..........., издаден по частно гр. дело № ............. ответникът е образувал изпълнително дело № ..............срещу длъжника. Приложено е копие от изпълнителното дело, по което са били извършени справки за банкови сметки на длъжника, от НБД Население, от ТД на НАП- Пловдив. С разпореждане на............ са 2 наложени запор върху трудово възнаграждение и е насрочен опис на движими вещи, за което длъжникът е уведомен. С молба от 28.01.2021 г., подадена от пълномощника на длъжника, е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 500 лева, за което е наличен договор за правна защита и съдействие от ............. Наред с това е подадена и молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК- поради перемпция, както и поради влязлото в сила решение по установителния иск по чл. 422 от ГПК. С разпореждане на ........... изпълнителното производство е прекратено, но е отказано присъждането на разноски по делото, за което страните са уведомени.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца (в качеството му на длъжник) разходи в хода на водено срещу него изпълнително производство. Доколкото липсва конкретна процесуална норма, която да урежда начина за възстановяване на извършени разходи в изпълнението (тъй като разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира въпроса само за исковия процес), единственият път за защита е тези разноски да се претендират по общия ред, под формата на вреди от непозволено увреждане.

В този смисъл и правната квалификация на предявения иск е по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Фактическият състав на тази деликтна отговорност изисква да се установи наличието на следните предпоставки- виновно и протИ.правно поведение, от което са причинени вреди, същите да са причинени от лице, на което е възложена конкретна работа, като вредите да са предизвикани при или по повод изпълнението на тази работа.

Няма спор в случая, че ответникът като кредитор по изпълнителен лист е образувал изпълнително дело срещу длъжника. Само по себе си образуването на едно изпълнително дело с цел защита на правата на кредитора не представлява протИ.правно действие, освен ако не е свързано със злоупотреба с права, каквато тук не се установява към момента на представяне на изпълнителен лист за принудително събиране. От значение е само, че молбата за конституиране е подадена от юрисконсулт, с приложено пълномощно, който е натоварен по силата на изпълняваната от него функция при ответника да го представлява и в изпълнителни дела. В този смисъл е налице възлагане на работа по чл. 49 от ГПК от законния представител на дружеството и оттук- възложителят носи гаранционнообезпечителна отговорност при виновно и протИ.правно поведение на своите служители.

Именно това следва да бъде проверено по делото- дали има такова поведение, от което да са настъпили вреди за длъжника, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Принципно отговорността за разноски по чл. 79 от ГПК е обективна, безвиновна и тя не произтича от протИ.правно поведение на някоя от страните в процеса, напротивразноските са законна последица от изхода на делото и се понасят от загубилата страна или пък от тази, която е дала повод за завеждане на делото. Както вече по- горе се посочи, в изпълнителния процес не е уреден въпросът относно отговорността на разноските на взискателя спрямо длъжника, който не може да бъде репариран за извършените от него 3 разходи в изпълнителния процес, защото произнасянето по въпроса не е в компетентността на ЧСИ. Затова и тук се предявява самостоятелен иск за тези имуществени вреди, като следва да се докаже от ищеца, че взискателят/ натовареното от него лице в изпълнението, комуто са възложени представителни права, със своето поведение е предизвикал настъпването на вредите за длъжника.

Видно от приложеното изпълнително дело, се установява, че от момента на последното изпълнително действие- запор и опис от ......... за напред до молбата за длъжника за прекратяване на изпълнението- ......... не са извършвани (нито пък са били поискани) каквито и да е действия (т.е. налице е бездействие на взискателя за период повече от две години). Това именно е и протИ.правното поведение на служителя на ответник- бездействие в хода на изпълнението, защото от кредитора се изисква активно поведение по отношение на длъжника за събиране на вземането. При поддържане на висящ изпълнителен процес, при който е настъпила перемпция, неблагоприятно се засягат правата на длъжника, който за защита на правата си се явява принуден да потърси адвокатска помощ, в която връзка е направил и разходи за заплатен хонорар на пълномощника си. Именно в това се изразява и причинно- следствената връзка между протИ.правното поведение на бездействащия служител на ответника и настъпилата имуществена вреда (разходите за адвокат). Бе значение е каква точно правна работа е извършил този адвокат, имало ли е необходимост от ангажирането му, прекомерен ли е размерът на възнаграждението му и т.н., защото тези въпроси не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Те са относими само към нормата на чл. 79 от ГПК за разноските в исковия процес и се явяват неприложими в изпълнителния, за който е от значение това, че в следствие на поведението на ответника ищецът е направил разходи. Такива нямаше да бъдат сторени, ако взискателят преди ангажиране на адвокатската защита на длъжника беше поискал или прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция, или пък беше предприел активни изпълнителни действия, чрез които да прекъсне давността. Точно, за да се защити срещу поведението на кредитора си, длъжникът е потърсил адвокатска помощ, която е заплатил и тези разходи следва да му бъдат възстановени.

В заключение се налага изводът, че ищецът по делото доказва наличието на всички елементи на деликта, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за настъпилите имуществени вреди. Оттук- претенцията е основателна и следва да се уважи в претендирания й размер, който е по- малък от направения разход за адвокатски хонорар, но доколкото не може да се присъди повече от поисканото, съдът дължи произнасяне само до размера на иска.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, за които страната е представила списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за реалната им направа. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, а също такса за изискване на изпълнително дело от .................. в размер на 24 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, видно от договор за правна защита и съдействие от 31.10.2023 г. Действително по отношение на същото в отговора е 4 направено възражение за прекомерност, но доколкото размерът на хонорара е малко над предвидения в чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. минимум, съдът не намира основание за редуцирането му. Още повече, видно и от изявлението на пълномощника на ищеца по делото, същият претендира половината от принципно полагащия му се в цялост хонорар по изпълнителното дело, без искът да е частичен, т.е. без да има възможност за в бъдеще да предяви втора (допълнителна) претенция за разликата, поради което възнаграждението му в настоящото дело му се следва изцяло. Разноски в полза на ответника не се дължат.

Разпечатката съдържа 26 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d8e3f74-fa66-4987-b55c-3db4cead56fd