Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 795 от 30.10.2023, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 779/2023
Вид
Решение № 795
Подписан
30.10.2023
Състав
БИЛЯНА СТЕФАНОВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 795

Хасково, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - IX състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело

№ 20237260700779 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от

Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „МЕНКА – 5“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-169-0115902/20.04.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/ /молба-уточнение от 02.08.2023 г./.

Изложени са съображения за отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена. Твърди, че същата била издадена в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК. Макар деянието – неиздаване на касова бележка за извършена контролна покупка на стойност 20,87 лева, да представлявало нарушение и да обуславяло ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, органът е следвало да мотивира продължителността на срока, за който се налага мярката „запечатване на обект“. Не било доказано по безспорен начин, че касовата разлика в размер на 729 лева се дължи на неотчетени продажби от обекта. Отделно, допълва, че дори и да се приеме наличието на щета за бюджета от попълване с данъци, то за конкретната продажба размерът на неначисления ДДС /укрит/ е 3,48 лева и приход 10 % на разликата между продажната стойност и отчетната стойност на стоката, а по отношение на касовата разлика – 128,17 лева неначислен ДДС и съответния размер на данък печалба. Не било съобразено, че нарушението е първо за дружеството. Заповедта била немотивирана, издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Позовава се на решението на СЕС от 04.05.2023 г., като акцентира, че за извършеното нарушение е съставен акт за установяването му. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят „МЕНКА – 5“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Посочва, че административният орган, който в случаите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност, не е изпълнил своето задължение да мотивира своя акт по отношение продължителността на мярката, при определянето на който срок административният орган разполага с оперативна самостоятелност. Липсвали мотиви относно тежестта на конкретното нарушение. Допълва, за същото административно нарушение - неизпълнение на едно и също задължение по ЗДДС, за което на дружеството е наложена принудителната административна мярка, е издадено наказателно постановление /НП/. В този смисъл следвало да се съобрази решението по дело № C-97/21 на СЕС. По делото липсвали данни наложената ПАМ с продължителност от четиринадесет дни за същото административно нарушение да е указала по някакъв начин влияние или да е рефлектирала върху размера на наложената имуществена санкция. Отделно от това, НП не било обжалвано, а наложената с него имуществена санкция била заплатена. Моли обжалваната заповед да бъде отменена.

Претендира разноски по списък.

Ответникът Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Позовава се на решение по дело C-524 от 2015 г., според което се допускало кумулирането на санкции - наложена била санкция на данъчно задължено лице от наказателен характер, при положение че имало по-рано наложена такава от административен характер. Изцяло от компетентността на съда било да прецени дали са в тежест едната санкция по отношение на другата, доколкото в случая административният орган е преценил, че налагането на имуществена санкция с НП и налагането на ПАМ имат взаимно допълващи се цели. Претендира разноски. Подробни съображения за неоснователността на жалбата са изложени в становище, представено с административната преписка, по която е издаден оспореният акт.

Оспорва твърдението, че актът е издаден при неспазване на чл. 6, ал. 5 АПК, като в същия се съдържали мотиви относно определянето на срока на наложената ПАМ /около средния по чл. 186, ал. 1 ЗДДС/. Мотивира целите, които се постигат с налагането на ПАМ. Доказано било нарушението, с което се било стигнало до съществено накърняване на обществения интерес и фискалната политика на държавата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.04.2023 г. от контролни органи на НАП е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР ЗДДС – магазин за месо, находящ се в гр. Г., ул. „Д-р Ж.“ №*, стопанисван от „МЕНКА – 5“ ЕООД, чиито резултати са обективирани в протокол серия АА № 0115902/08.04.2023 г.

Констатирано е, че дружеството „МЕНКА – 5“ ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г./, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез фискално устройство /ФУ/, с което е допуснало нарушение на разпоредбите на цитираната наредба и по-точно на чл. 3, ал. 1. За извършена контролна покупка на 1 агнешки комплект /карантии/ на стойност 20,87 лева, платени в брой на продавача Н. Д.

Д., не бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки. Нарушението се доказва и при съпоставка между наличните парични средства в касата на обекта и разчетена касова наличност на ФУ Датекс DP 150 с

ИН на ФУ DT 892846 и ИН на ФП 02892846, а именно - установена касова разлика – 769,16 лева.

„МЕНКА – 5“ ЕООД, като не е издало съответен документ за продажба, е извършило нарушение чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 3, ал.

1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.

На основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП Заповед за налагане на ПАМ № ФК-169-0115902/20.04.2023 г. – запечатване на търговски обект - магазин за месо, находящ се в гр. Г., ул. „Д-р Ж.“ №*, стопанисван от „МЕНКА – 5“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Заповедта е връчена на 05.05.2023 г. на управителя на дружеството.

С жалба от 26.05.2023 г., депозирана чрез пълномощник, заповедта е оспорена пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-122/02.06.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е връчено на 20.06.2023 г. на управителя на дружеството.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима

– подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол /чл. 186, ал. ал. 4 ЗДДС и чл. 98, ал. 2, изр. Второ и чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК и по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК – така вж. Решение № 4728/17.05.2022 г. по адм. дело № 8318/2021 г., I отд. на ВАС/, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнато неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган в установената писмена форма /чл.

186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност, съответно за отмяната й, по смисъла на чл.

186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

На второ място, резултатите от проверката на стопанисвания от дружеството жалбоподател обект са обективирани в протокол, подписан без възражения, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50 ДОПК /така вж. Решение № 1427 от 29.01.2020 г. по адм. д. № 6422/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/ и неоспорен по реда на чл. 193 ГПК. Безспорно се установява извършването продажби без регистрирането и отчитането им по някой от начините по чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. На управителя на дружеството са връчени оспорената заповед и издаденото въз основа на съставения АУАН НП.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на „МЕНКА – 5“ ЕООД – данъчно задължено лице, чийто обект е проверен от органите по приходите, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, не е налице предпоставката за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС“. Съгласно чл.

187, ал. 1, изр. Първо ЗДДС „при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от с. з. се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице“. По своята същност и изрично посочено е от законодателя, че запечатването на обект и забраната за достъп до него представляват ПАМ. За налагането им, което е кумулативно, е необходимо да се установи, че лицето не е издало съответен документ за продажба по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, не и, че е извършило нарушение на някоя от разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., без значение, че този подзаконов нормативен акт е издаден на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС.

Съгласно чл. 118, ал.

1, изр. Първо ЗДДС „всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ“. В конкретния случай не е спорно, че „МЕНКА – 5“ ЕООД е задължено по чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. лице, което стопанисва и извършва продажби в търговски обект – магазин за месо, и поради това е длъжно да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискален бон от работещото в обект ФУ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр.

Първо ЗДДС не съдържа изключения от субектите на регламентираното в нея задължение, поради което и задължението да регистрират и отчитат извършването им чрез издаване на фискален бон не се отнася пряко до физическото лице, което извършва продажбите в търговския обект. Адресат на наложената ПАМ е дружеството, което стопанисва обекта. Релевантно е, че в магазина са извършвани продажби без те да са регистрирани и отчетени по някой от начините, посочени в чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. Този факт се установява безспорно при извършването на съпоставка между разчетена касова наличност на ФУ и фактическата такава въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Осъществяването на този факт и констатирането му от контролните органи са предпоставка за налагането на ПАМ от вида на процесната.

На четвърто място, налице са основания за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл.