Решение № 7 от 06.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Разлог, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20251240100100 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от С.М.С., ЕГН*, с адрес с.К., о.Б., у.

„Д.“№34, ч/з адв. Н.М.М., АК-Я., у.„Б.“№17 - партер, съд. адрес ищец: г.Я., у.„Б.“№17 партер, с/у „В.К.“АД, ЕИК*, адрес: г.С., р-н „Л.“, ж..„Л.“, б.“Д.Н.“№28, б.АТЦ „С.Ц.“, е.2, о.73г., с управител С.П.П..

В ИМ се твърди, че на 18.03.2024 г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за паричен заем „S..“ №*, по силата на който „В.К.”АД е предоставил в собственост заемни средства от 700,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32%, годишен процент на разходите 49,50% и срок за погасяване на заема 9 месеца.

Ищецът сочи се, че в Приложение 1 към договора е предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем от 419,22 лева. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка от 279,45 лева. По силата на договора таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка, ищецът е следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с което погасителната вноска е нараснала на 169,05 лева.

Сочи се, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което е следвало да отговаря на императивните разпоредби на ЗПК.

Ищецът навежда възражение, че в процесния договор не е ясно по какъв начин е формирана ГПР от 49,50%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 40,32%.

Счита, че клаузата с която е уговорена неустойката при неизпълнение на задължението (чл.4, ал.1 от договора) е в пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на ЕС относно договорите за потребителски кредити, транспонирана в ЗПК.

На следващо място, неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди цели единствено неоснователното обогатяване на ответника.

Ищецът сочи, че общата сума, която трябва да заплати за експресно разглеждане на заявка и неустойка за непредставяне на поръчител или банкова гаранция е от 698,67 лева, като с включването на тази сума в ГПР, то той ще се промени многократно. Твърди, че при 1 сключването на процесния договор за потребителски кредит и ч/з предвиждане на такси и неустойки е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането им, като по този начин се заобикаля императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.

На следващо място ищецът твърди, че процесният договор е недействителен и на основание чл.22 от ЗПК, тъй като посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя не съответства на действително уговорените такива.

Посочва, че посочения начин цели заобикаляне и на чл.33, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в/у неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и ч/з мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съд. практика е константна.

Излага, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, като в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.

Поради посоченото е предявен иск, с които се иска от съда да прогласи недействителността на Договор за паричен заем „S..“ №* - 18.03.2024 г., сключен м/у ищеца и ответника „В.К.“АД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор. В него сочи, че оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Възразява по отношение на твърдението за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като се твърди, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Посочено е, че думата допускания се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР, като тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на ЕП и на ЕС относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

На следващо място възразява по отношение възраженията за нищожност на процесния договор поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, като се изтъква, че в договора се съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме, че погасителният план е инкорпориран в самия договор и доколкото в него е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските м/у различните неизплатени суми.

Навеждат се доводи, че няма нарушение и на нормата на чл.11, ал.2 от ЗПК, тъй като процесният договор не е сключен при общи условия.

Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение излага, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби - евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си 2 набавил ч/з заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Ако заемополучателят добросъвестно е изпълнил поетото договорно задължение и е предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямало да търпи посочените по-горе вреди.

Неизпълнението на задължението на ищеца по чл.5 от Договора било причина да се начислява и неустойка. За заемодателят не съществувала забрана предоставените заеми да бъдат обезпечени. В случай, че ищецът не бил съгласен с тази клауза, не следвало да сключва договора. Същият имал и друга възможност - да се откаже от договора в 14-дневен срок съобразно чл.29 от ЗПК. В ГПР не следвало да се включва стойността на тази неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпвала в по-късен момент от сключването на договора, а стойността на ГПР следвало да отразявала разходите по кредита в момента на възникване на правоотношението.

Процесният договор бил сключен по предложение на ищеца и същият не е бил поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на информираността й и възможностите, които е имала да преговаря. Договорите били сключени не при изначално представени общи условия, а при индивидуални уговорки.

В случай, че съдът уважи исковите претенции, се твърди, че не са налице предпоставки за присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на ищцата, тъй като последната не е материално затруднено лице. В случай, че такова бъде присъдено се иска да не бъде начисляван ДДС в/у определената от съда сума, която да бъде съобразена с фактическата и правна сложност на делото и да бъде под предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. размер, който не е обвързващ за правораздавателния орган. Иска да се приеме, че исковете са предявени за защита на един материален интерес, поради което да не се присъжда адв. възнаграждение по всеки о-лен иск, в случай че претенциите бъдат възприети за основателни.

Претендира разноски.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото докства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а същото се установява и от представения и приет препис на Договор за паричен заем „S..“ №* - 18.03.2024 г., че м/у ищеца и ответника „В.К.“АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит (заем).

Въз основа на него на ищеца е предоставена в заем сумата от 700,00 лв. с/у задължение да я върне в рамките на 9 месечни вноски за 9-месечен срок. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,32%, и посочен ГПР от 49,50%.

В Приложение 1 /погасителен план към процесния договор за кредит/ е предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем от 419,22 лева.

Уговорена в чл.4, ал.2 от договора била и клауза за заплащане на неустойка от 279,45 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение при условията на ал.1 на същия член. Общият размер на задълженията по кредита т.ч. и таксата за експресно разглеждане на заявлението е посочен като сума от 1`102,23 лв. Установява се от представения по делото погасителен план, представляващ Приложение №1 към процесния договор, че към погасителната вноска са калкулирани дължими суми както за такса за експресно разглеждане, така и „оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно Договор“ съответно по 46,58 лв. и 31,05 лв. във всяка една от дължимите погасителни вноски. Не се спори по факта на усвояване от страна на ищеца на сумата по кредита.

От представената от ответното дружество „Справка погасителен план по договор за паричен заем №*/18.03.2024 г. на С.М.С.“ се установява, че задълженията по процесния Договор за паричен заем „S..“ №* - 18.03.2024 г. към 29.08.2025 г. възлизат на 0,00 лева.

Останалите док-ства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат.

3

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира предявените искове за допустими. Липсват процесуални пречки, съответно налице са всички положителни процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. След като ищецът твърди да е страна по потребителски договор, то той винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същият или клауза от него е действителна или не.

По изложените съображения съдът счита предявените искове за допустими.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.146, във вр. с чл.143 от ЗЗП, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че м/у страните има сключен договор за кредит с твърдените клаузи, неговото конкретно съдържание - права и задължения на страните, наличието на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, както да и да докаже съобразно посоченото в ИМ съдържание, че същият е нищожен на сочените основания, а в тежест на ответника е да докаже, възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, както и да докаже наличието на валидни клаузи по договора за кредит, както и че сочените като неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително изготвени от кредитодателя или дори да са били, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе в/у съдържанието им/.