Решение № 55 от 10.03.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Добрич, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230201300 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, ул. „***” № 12, представлявано от управителя Д. Х. Р., чрез адвокат Г. А. А. от Адвокатска колегия - Варна, с адрес на кантората: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 53-55, срещу наказателно постановление № 790118-F782778/30.09.2024 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, общ. Балчик, обл.

Добрич, ул. „***” № 12, представлявано от управителя Д. Х. Р., ЕГН **********, за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата 1 за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ 384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, съставен е в присъствие на упълномощен представител на санкционираното юридическо лице, документирано с подписа му и в присъствието на един свидетел, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта упълномощеният представител на юридическото лице не се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ орган, съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на представляващия санкционираното юридическо лице.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото 2 въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба, за която се твърди, че е нарушена - чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект, следва да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и ЕСФП, с изключение на случаите на изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия.

За нарушение на тази императивна разпоредба, когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. (Чл.

185, ал. 2, изречение последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС).

С обжалваното наказателно постановление, на „***” ЕООД е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнило задължението си да съхранява в търговския обект свидетелство за регистрация на фискалното устройство, с което е нарушило разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

За това нарушение, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

От събраните доказателства се установява следното:

На 10.08.2024 г., в 15:38 часа, инспекторите в Централно управление при 3

Национална агенция по приходите - свидетелите М. И. К. и М. Ж. Т., извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - дюнер „Мерсин“, находящ се в град Добрич, бул. „25-ти септември“ № 70, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ***.

При проверката се установило, че в търговския обект е налично, монтирано, въведено в експлоатация и се използва фискално устройство „DATECS DP-150“ с индивидуален № DT975772 и фискална памет № 02975772.

Проверяващите поискали от търговеца да им представи свидетелството за регистрация на фискалното устройство, но до края на проверката, продължила до 17:15 часа, такова не им било представено.

Резултатът от проверката е бил обективиран в протокол за извършена проверка сер. АА, № 0006103 от 10.08.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, наказващият орган приел, че „***“ ЕООД, не е изпълнило задължението си да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на фискалното устройство, с което е нарушило разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите М. И. К. и М. Ж. Т., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основание да не се дава вяра на свидетелите М. И. К. и М. Ж. Т., нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка сер. АА, № 0006103 от 10.08.2024 г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, декларации от лица, работещи по трудово или гражданско правоотношение – 3 бр., справка актуално състояние на всички действащи трудови договори, дневен финансов отчет и 1 бр. КЛЕН (контролна лента на електронен носител) от фискалното устройство.

Съдът кредитира показанията и на свидетеля Р. И. А. (продавачконсултант в „***“ ЕООД), дадени в съдебно заседание, отчитайки че същите кореспондират с показанията на свидетелите М. К. и М. Т., видно от които, свидетелството за регистрация на фискалното устройство не е било представено до края на проверката.

От друга страна констатациите от проверката, извършена в присъствие 4 на З. Ю. Я. са били отразени в протокол за извършена проверка. Същият е бил подписан от З. Я. (намираща се в трудово правоотношение с търговеца) без възражения, като описаните констатации в протокола за извършената проверката не са били оспорени от жалбоподателя преди да започне процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност на търговеца.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели М. И. К., М. Ж. Т. и Р. И. А., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка сер. АА, № 0006103 от 10.08.2024 г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, декларации от лица, работещи по трудово или гражданско правоотношение – 3 бр., справка актуално състояние на всички действащи трудови договори, дневен финансов отчет и 1 бр. КЛЕН (контролна лента на електронен носител) от фискалното устройство.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Описаната в наказателното постановление и установена по делото фактическа обстановка осъществява състава на нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вменяваща в задължение на търговеца да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на фискалното устройство.

В случая е безспорно установено, че жалбоподателят „***“ ЕООД е задължен субект - лице по чл. 3 от Наредбата, извършващо продажба на стоки или услуги. С оглед на това е бил задължен да съхранява в проверявания и стопанисван от него търговски обект, свидетелството за регистрация на фискалното устройство, като липсват доказателства към момента на проверката, същият да е бил изпълнил това си задължение.