Решение № 4221 от 29.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4221 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря П. Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330113052 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Г. И. П. против П. И. Й. положителен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот ... от квартал ..по КРП на с. К., Област Пловдив, одобрен със Заповед № 75/1989 г., с площ от 1 184 кв.м., при съседи: улица, ...... ведно с построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м., навес със застроена площ от 52 кв.м. и навес със застроена площ от 44 кв.м., представляващи лично имуществото на ищеца, придобито по време на брака на страните на основание договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № ....., прикриващ действителен договор за дарение.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак е прекратен с Решение № 2714/14.06.2023 г. по гр.д. № 17761/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, което е влязло в законна сила на ....... Сочи, че по време на брака се е прилагал режимът на съпружеска имуществена общност. Твърди, че по време на брака си с ответната страна придобил от б.му И. Г. П., м. му В. Д. П. и л. му П.Г. М по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ....., 1 следният недвижим имот: урегулиран поземлен имот ... от квартал .. по КРП на с. К, Област П, одобрен със Заповед № 75/1989 г., с площ от 1 184 кв.м., при съседи: улица, ...., ведно с построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м., навес със застроена площ от 52 кв.м. и навес със застроена площ от 44 кв.м. Сочи, че непосредствено след сключване на договора между ищеца в качеството му на купувач – от една страна и между И. Г. П., В. Д. П. и П. Г. М. – от друга страна, е подписано обратно писмо, в което е отразено, че договорената цена от 7 500 лв. по договора не е заплатена реално от купувача, така както е отразено в нотариалния акт, тъй като волята и желанието на прехвърлителите – като близки родственици на ищеца, е да дарят имота на приобретателя, като не желаят настъпването на правните последици, свързани със заплащането на цената. Твърди, че предвид изложеното е договорът за покупко-продажба е симулативен и не е породил правни последици, поради незаплащането на цената и заявеното дарствено намерение от страна на праводателите. Твърди, че целта на сключване на договора под формата на покупко-продажба е свързана с неговото противопоставяне на б. на ищеца, който също би бил наследник на имота. Твърди, че след прекратяване на брака, между страните е налице спор за собственост по отношение на имота, тъй като ответната страна счита, че последният е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна - П. И. Й., е депозирала отговор на исковата молба, в който излагат съображения за недопустимост на предявения иск. Моли се за прекратяване на производството по делото, като ако съдът счете, че исковата претенция е допустима – се моли за отхвърляне на иска. Счита исковата претенция за недопустима, доколкото ищецът твърди, че е придобил собствеността по отношение на процесния недвижим имот, като се позовава на симулативност на договора за покупко-продажба, който е сключен с трети за процеса лица.

Сочи, че симулативната сделка е винаги нищожна, като за разкриване на симулацията следва да бъде предявен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД против прехвърлителите по сделката. Счита, че исковата претенция е недопустима, тъй като в производството по делото не участват прехвърлителите по сделката от 16.09.2021 г. Счита, че предявеният иск е недопустим, доколкото законът 2 допуска разкрИ.е на симулацията единствено при наличие на обратно писмо, което да изхожда от страните по сделката. Твърди, че представеното от ищеца обратно писмо не носи подпис на ответната страна, което е задължително, тъй като последната придобива права в качеството си на съпруга. Счита, че приложеното по делото обратно писмо, представлява антидатиран документ, който е съставен след прекратяване на брака между страните и за целите на производството по делото. В този смисъл се позовава на изложените в исковата молба твърдения, които са идентични с изявленията в обратното писмо. Твърди, че шрифтът на нотариалният акт и обратното писмо са различни, като датата в обратното писмо е с друг размер и шрифт, което предполага последващо добавяне на същата, а не едновременно с изработването на обратното писмо. Предвид изложеното счита, че обратното писмо е издадено след датата на изповядване на сделката, като сочи, че съдебната практика приема, че последното следва да е създадено най-късно на датата на сключване на договора. Твърди, че поради липсата на достоверна дата представеното обратно писмо представлява негоден документ. Оспорва авторството на подписите на представеното по делото обратно писмо, като счита, че всички подписи са положени от едно и също лице и е налице видима разлика между подписите на П. Г. М. и В. Д. П., положени в обратното писмо и тези, положени в нотариалния акт. Твърди, че индиция за действителността на сделката е обстоятелството, че продажната цена е над данъчната оценка на имота. Твърди, че ищецът и ответницата са живеели в имота през целия си съвместен живот, поради което в последния са вложени средства за подобрения на стойност над 50 000 лв., което представлява действителната причина за прехвърляне на имота на ниска стойност. По така изложените съображения се моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявеният иск е допустим за разглеждане, като страните по сделката не следва да участват в производството по делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 120/11.12.2018 г. по 3 гр.д. № 4813/2017 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., в което се приема, че е допустимо в рамките на исковото производство да се обсъжда възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, като е допустимо единият от съдоговорителите да не е страна по делото.

Ищецът следва да установи, че е придобил процесния имот по силата на соченето основание – договор покупко-продажба, прикриващ действителен договор за дарение. При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1. сключване на договор за покупко-продажба между ищецът и праводателите му; 2. сключване на договора по време на брака му с ответната страна; 3. наличие на съглашение между страните по сделката, че така сключеният договор не е насочен към осъществяване на предписаните му правни последици – да прехвърли възмездно правото на собственост; 4. наличие на действителна уговорка между страните за безвъзмездно прехвърляне на собствеността – чрез договор за дарение, който е действителен. Така посочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

По делото се установява, че страните са бивши съпрузи, като сключеният между тях на .... г. граждански брак е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 2714/14.06.2023 г. по гр.д. № 17761/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Между страните в производството по делото е безспорно обстоятелството, че решението за прекратяване на брака е влязло в законна сила.

С решението за прекратяване на брака ответната страна е възстановила предбрачното си име Й..

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № ....., по силата на който И. Г. П., В. Д. П. и П. Г. М. са продали Г. И. П. следният недвижим имот: урегулиран поземлен имот ... от квартал .. по КРП на с. К., Област П., одобрен със Заповед № 75/1989 г., с площ от 1 184 кв.м., при съседи: улица, ......, ведно с построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м., навес със застроена площ от 52 кв.м. и навес със застроена площ от 44 кв.м. В договора е установена продажна цена от 7 500 лв., като в нотариалния акт е отбелязано, че последната е заплатена от купувача към датата на изповядване на сделката.

4

В случаите на възмездно придобиване на имущество по време на брака, каквато е сделката от ...г. от единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост на основание на установения в чл. 21, ал. 1 СК режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, като приносът му се предполага до доказване на противното, от което не следва, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора. Следователно със сключване на договора за покупко-продажба, по силата на който ищецът е придобил възмездно права по отношение на процесния недвижим имот, последният е станал собственост и на неучаствалата в сделката съпруга – в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 21, ал. 1 СК.

С прекратяване на брака между съпрузите по силата на Решение № 2714/14.06.2023 г. по гр.д. № 17761/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е прекратена и възникналата по силата на закона съпружеска имуществена общност по отношение на недвижимия имот, като последните са станали носители на по ½ ид.ч. от правото на собственост.

Ищецът е изложил доводи за недействителност на договора за покупкопродажба, тъй като действителната воля на страните е била недвижимият имот да се прехвърли безвъзмездно – по силата на договор за дарение, в който смисъл поддържа, че имотът е изключен от приложението на чл. 21, ал. 1 СК и е лична негова собственост.

Допустимо е в рамките на исковото производство да се обсъжда възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат на делото, ако единият от съдоговорителите не е страна по това дело. При такава хипотеза, произнасянето по действителността на този договор е от обвързващо значение за страните по делото, но няма такова значение по отношение на третото неучастващо лице нито като обсег на субективните предели на силата на пресъдено нещо. В този смисъл е Решение №. 120/11.12.2018 г. по гр.д. № 4813/2017 г., ГК III г.о. на ВКС. В посоченото решение се приема, че когато лице, което претендира да е собственик на една вещ, иска да оспори действителността на сделка, с която вещта е прехвърлена, то може да предяви с иск някоя от формите на недействителност: нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност на извършената сделка. Освен с иск, може да предяви недействителността и с реплика. След като е въведено с реплика възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, съдът дължи 5 произнасяне първо по това възражение.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори.

Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна.

Прикритото съглашение поражда действие, само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.

Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкрИ.е на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. С Решение № 453 по гр. д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о. на ВКС е прието разрешението, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.