Решение № 151 от 10.02.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2529/2024
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 10.02.2025
- В сила
- 15.12.2025
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- Чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110202529 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н. Х.
Х. ЕГН **********, депозирана чрез адв.С.И., против НП № 23-0002838 от 15.05.2024 г. на началник ОО "АА" гр.Варна, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание "глоба" в размер на 2500 лева на основание чл. 177, ал.3т.1 пр.2 от Закона движение по пътищата за допуснато нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б."а" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се оспорва както законосъобразността на НП, така и фактическата обстановка и се иска същото да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът не се явява лично , не се представлява, като са депозирани писмени становища, с които жалбата се поддържа,прилагат се писмени доказателства в подкрепа на същата, касаещи размерът на наложеното административно наказание, оспорва се приложената по делото кантарна бележка, сочи се, че актосъставителят не е извършил контролно претегляне,правят се доказателствени искания относно средството, с което е било извършено изтеглянето, въз основа на което е била издадена кантарната бележка, отново се излагат аргументи в подкрепа на становището, че процесното НП е незаконосъобразно и неправилно, оспорва се датата на извършване на нарушението тъй като товарът е бил превозен на 27.02.2024г., приет е във Варна на 28.02.2024г. и няма как да бъде направен извод за нарушение на 29.02.2024г., твърди се, че кантарната бележка не съдържа минималните реквизити, изискуеми за частен документ, нямало пълни данни на фирмата, вид и модел на теглителното устройство, подпис и печат на издателя и подпис на получателя на стоката, а същата е единственото доказателство за извършване на процесното нарушение, оспорва се и годността на измервателното средство , сочи се, че ППС не е било измерено със сертифициран кантар от контролните органи и не е била безспорно установена общата му маса,не бил посочен по ясен и категоричен начин и 1 нарушеният нормативен акт.Оспорва се компетентността на АНО и на актосъставителя, оспорва се и размерът на наложеното административно наказание., като се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание и присъждане на направените по делото разноски.
В с.з., при редовност на призоваването, процесуален представител на въззиваемата страна не се явява, като се депозира писмено становище с изложени аргументи за законосъобразност и правилност на издаденото НП, доказаност на приетото за установено нарушение, с аргументи, че наказаният е следвало да докаже, че установените факти относно допустимата маса на процесното ППС не отговарят на установеното въз основа на частни удостоверителни документи, твърди се, че наложеният размер на административното наказание е справедлив и съответен на констатираното претоварване, като се иска НП да бъде потвърдено, а в условията на евентуалност да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание и да бъдат присъдени разноски в полза на АТО, като се прави и възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.02.2024 г., около 05:13ч., служители на ДД”АА”-Варна, сред които и св.И., спрели за проверка влекач марка ВОЛВО ФХ с per. № А9858НТ от кат. N3 с прикачено към него полуремарке марка ВИЛТОН НВЗ с per. № РВ4755ЕС от кат. 04, в гр.Варна, ЮПЗ на пристанище ПЧМВ.След проверка на представените от водача Н. Х. Х. ЕГН **********, било прието за установено, че същият управлява процесното ППС като извършва Обществен превоз на товари - ПШЕНИЦА по маршрут от гр. Обнова до гр.Варна, съгласно пътен лист номер 719700/19.02.2024г. и товарителница номер 114965/27.02.2024г.
При проверката било прието за установено, че водачът Х. извършва превоз на товари - ПШЕНИЦА със сьчленено пътно превозно средство, състоящо се от МПС с per. номер А9858НТ с две оси и полуремарке с per. номер РВ4755ЕС с три оси с обща маса 47180 кг, видно от кантарна бележка номер 33 от 27,02.2024г и товарителница номер 114865/27.02.2024г., която надвишава допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг с 7180 кг, установена от МРРБ. Към момента на проверката водачът не представил квитанция за платена такса за претоварване издадена от АПИ.
За констатираното нарушение на място срещу въззивникът бил съставен АУАН, в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б."а" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в него, че няма възражения.
В законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 15.05.2024 год., АНО издал НП , предмет на настоящата въззивна проверка, като приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него и наложил съответните административни наказания на жалбоподателя за двете административни нарушения.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Б. И., участвал в извършването на процесната проверка, който в показанията си възпроизведе възприятията си от същата с нужната конкретика. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с кредитираните от съда писмените доказателства по делото.
2
Съдът не кредитира приложената по делото кантарна бележка, тъй като в действителност в същата не фигурират както вид на измервателното средство, така и подписи на оператор и клиент.По същите съображения няма как да бъде кредитирана и приложената по делото товарителница, доколкото същата е издадена въз основа на кантарната бележка.
Останалите приложени по делото писмени доказателства са кредитирани от съда, тъй като липсват доказателства, които да ги оборват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,така и гласни , които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, поради което, предвид приложените по делото заповеди, съдът не споделя възраженията в тази насока.Горепосочените АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формално съдържат реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а по отношение на датата на извършване на нарушението, предвид посочените факти същата съвпада с датата на проверката, поради което и тези възражения не се споделят.Посочени са и в достатъчна конкретика нарушените правни норми, поради което и тези възражения не се споделят и не е било ограничено правото на защита на нарушителя.
Въпреки горното съдът намира следното:
Чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 ЗДвП регламентира, че движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Препратката е към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, в чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" на която е въведена допустима максимална маса от порядъка на 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на съчленени ППС с пет, шест и повече оси в разновидността на МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси. Процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата максимална маса от 40 тона, е с общо тегло 47180кг.
По отношение на обстоятелството, че контролните органи неправилно са се позовали на записаното в кантарната бележка придружаваща товара и документите по превоза вместо да извършат собствено измерване със средства за измерване, отговарящи на изискванията на ЗИ съдът намира следното:
Съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, подобно задължение за контролните органи е въведено само в случаите, в които се извършва проверка за съответствие между масата и габаритните размери на извънгабаритното и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и 3 и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Следователно, в случаи като процесния, в които не се прави проверка за съответствие, е достатъчно данните за масата на ППС да се извлекат от превозните документи, стига в тази насока да няма изрично възражение от проверяваното лице. В това отношение съдът следва да коментира липсата на възражение от страна на въззивника при извършената проверка на место от страна на свид.И..Видно от материалите по преписката данните в кантарната бележка не са оспорени по никакъв начин, но кантарната бележка не съдържа всички изискуеми данни липсват както подпис на лицето което е издател, така и подпис на клиент. Не е посочено и вида на измервателното средство, за да се приеме, че същото е одобрен тип и е минало съответната проверка, въпреки изисканите от съда писмени доказателства в тази насока .
3
Принципно след като нарушението е установено по документ представен от самото наказано лице, в негова тежест е било да опровергае съдържанието им, но само когато документът е бил изряден от формална страна, какъвто не е настоящият случай.Тук е моментът да се отбележи, че не в тежест на нарушителя е да докаже, че не е извършил процесното нарушение, а на АНО, че нарушителят го е извършил, поради което съдът не споделя възраженията от страна на процесуалния представител в тази насока, доколкото АНО се е позовал на документи, които не са изрядни от формална страна.В този смисъл съдът споделя възражението, че неправилно е бил приложен материалният закон, тъй като нарушителят е бил наказан за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършил.
След като взе предвид наличието на предпоставки за отмяна на НП и предвид изрично направеното искане намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В конкретния случай са представени доказателства за реално направени разноски в размер на 500лв.и предвид фактическата и правна сложност на делото и размерът на наложената санкция съдът не ги намира за прекомерни и следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Доколкото са налице предпоставки за отмяна на НП на НП, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.
Предвид горното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0002838 от 15.05.2024 г. на началник ОО "АА" гр.Варна, с което на Н. Х. Х.ЕГН ********** е наложено адм. наказание "глоба" в размер на 2500 лева на основание чл. 177, ал.3т.1 пр.2 от Закона движение по пътищата за допуснато нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б."а" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
ОСЪЖДА ОО "АА" гр.Варна да заплати в полза на Н. Х. Х. ЕГН ********** сумата от 500лв., явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.