Определение № 128 от 03.09.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Р., 02.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Валентина П. Димитрова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно дело № 20243300600254 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Делото е образувано по постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура Р. срещу Определение № 72/12.07.2024 г., постановено по ч.н. дело № 310/2024 г. по описа на Районен съд – Р. в производство по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, с което съдът отменил постановление на прокурор при Районна прокуратура - Р. от 08.04.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 330 ЗМ - 158/2022 г. по описа на ОДМВР – Р., водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и върнал делото на прокурора.

С протеста определението се атакува като неправилно и незаконосъобразно с аргумент, че съдът не е извършил собствен анализ на доказателствата по делото, а възприел изцяло вече направени изводи от въззивния съд с Определение № 96/11.07.2023 г. по ч.н. дело 282/2023 г. по описа на Окръжен съд – Р.. На следващо място се изтъква, че първия съд поради превратно тълкуване на доказателствения материал достигнал до грешен извод относно субективното отношение на В.С. към извършеното деяние, като се излагат подробни съображения. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като обосновано и законосъобразно.

Р.ският Окръжен съд, след като обсъди изложените в протеста доводи и след проверка правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частният протест е допустим като подаден в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК от правоимащо лице.

Разгледан по същество частният протест е основателен, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по реда на чл. 243, ал. 5 вр. с ал. 4 от НПК по жалба на В. Х. Н., в качеството й на директор на ПГССХВТ “Ангел Кънчев“ гр.

Р., чрез адв. П.Х., срещу постановление на прокурор при Районна прокуратура - Р. от 08.04.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 330 ЗМ - 158/2022 г. по описа на ОДМВР – Р..

1

Посоченото досъдебно производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК и е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК за това, че на 17.08.2022 г. чрез използване на МПС – трактор марка “Клас“ отнел чужди движими вещи – хедер ведно с колесар от владение на ПГССХВТ “Ангел Кънчев“ гр. Р. с материално-отговорно лице (МОЛ) В. Х. Н., с намерение противозаконно да ги присвои.

С постановление на прокурор при Районна прокуратура - Р. от 18.04.2023 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство. За да прекрати наказателното производство прокурорът приел, че в процесния случай от страна на В.С. не е извършено престъпление от общ характер. Въпреки, че през месец август 2022 г. С. продал на св. Д.Ч. вещи, собственост на учебното заведение, тези му действия били продължение на решението на колективен орган – комисия, сформирана със заповед на Директора на училището, а сумата от продажбата била върната в патримониума на училището. По отношение на останалите липсващи вещи – електротелфер “Балканкар“ и бетонобъркачка “Дензел“ не било установено С. да е получил парична сума от продажбата им, тъй като имало данни по делото, че тези вещи били продадени за скрап заедно с други вещи по - рано и училището било получило стойността на същите.

По жалба на представляващата ощетеното учебно заведение, РС - Р. потвърдил постановлението на прокурора от РП - Р. за прекратяване на наказателното производство.

Недоволна от потвърдителното определение останала В. Н. – директор на ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ гр. Р., поради което депозирала частна жалба. С Определение № 96/11.07.2023 г., постановено по вчн дело № 282/2023 г. Окръжен съд – Р. отменил атакуваното определение, с което е потвърдено постановлението на прокурор при РП - Р. за прекратяване на наказателното производство. Въззивният съд дал задължителни указания досежно тълкуването на доказателствената съвкупност, за приложение на материалния закон, както и за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.

След връщане на делото са извършени допълнителни процесуално-следствени действия, най-вече разпити на свидетели, изготвена е и оценителна експертиза. След анализ на доказателствената съвкупност прокурор при РП - Р. със свое постановление от 08.04.2024 г. отново прекратил наказателното производство по ДП № 330 ЗМ -158/2022 г. по описа на ОД на МВР - Р., като преценил, че не е изпълнен от обективна и субективна страна нито един от престъпните състави на престъпленията против собствеността. В постановлението за прекратяване са разгледани единствено престъпните състави на чл. 194 и сл. от НК – “кражба“ и чл. 206 от НК –“обсебване“, за които прокурорът преценил, че не са осъществени от обективна и субективна страна, като изложил своите съображения за това, въприемайки идентична фактическа обстановка с първото постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.04.2023 година.

Недоволна от постановения прокурорски акт от 08.04.2024 г. останала В. Н. директор на ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ гр. Р., поради което депозирала частна жалба. С Определение № 72/12.07.2024 г., постановено по ч.н. дело № 310/2024 г. по описа на РС - Р. в производство по чл. 243, ал. 5 от НПК, съдът отменил постановление на прокурор при Районна прокуратура - Р. от 08.04.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по 2

ДП № 330 ЗМ - 158/2022 г. по описа на ОДМВР – Р., водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и върнал делото на прокурора. Това определение на първостепенния съд е предмет на настоящото производство.

За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд намерил, че възприетата от прокурора фактическа обстановка е едностранчива и се опира преимуществено на показанията на свдетеля В.С., а направените въз основа на нея правни изводи са неубедителни и не почиват на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност. Съдът извършил собствен анализ на събраните до момента доказателства и доказателствени средства, като изложил възприетата от него фактическа обстановка. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намерил, че атакуваният прокурорски акт е необоснован. Изтъкнал в мотивите си, че констатираната необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство се дължи на превратно тълкуване и анализ на събрания по делото доказателствен материал, а не толкова на неговата непълнота. В заключение намерил, че превратното тълкуване и изопачената оценка на доказателствената съвкупност довело до неправилно приложение на материалния закон, което наложило отмяна на прекратителното постановление на прокурора и връщане на делото.

Настоящият съдебен състав, след самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, напълно се солидализира с възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, като не намира за необходимо да бъде преповтаряна в настоящия съдебен акт.

Правилно първоинстанционният съд намерил, че възприетата от прокурора фактическа обстановка, изложена в постановлението за прекратяване, не съответства на събрания до момента доказателствен материал.

Действително в хода на разследването по делото са извършени почти всички възможни процесуално-следствени действия за изясняване на обективната истина по делото, но прокурорът е допуснал логически грешки при анализа и оценката на доказателствения материал, поради което е допусната и грешка във връзка с изводите за фактите по делото.

При така установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав категорично не може да се съгласи с крайния извод на прокурора за липса на извършено престъпление, както правилно преценил и първостепенния съд. В процесния случай е безспорно, че на ПГССХВТ “Ангел Кънчев“ гр. Р. е нанесена материална щета, като са налице липси на дълготрайни материални активи, собственост на учебното заведение хедер и прилежащ колесар към зърнокомбайн “Форшрид Е – 516“, електротелфер „Балканкар“ и бетонобъркачка „Дензел“. Действително тези вещи са били в процедура по бракуване, но дори при това положение същите имат своята парична стойност, която е установена от назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза. От същата се установява, че действителната им стойност многократно надхвърля получената от свидетеля С. сума в размер на 350 лева.

От събрания на досъдебното производство доказателствен материал е безспорно установено, че с хедера и прилежащият му колесар противозаконно се е разпоредил именно 3 свидетеля В.С., за което е получил сумата от 350 лева. Тук е мястото да се отбележи, че в протоколa за предявяване на разследването от 07.02.2023 година е направено възражение относно размера на получената от С. сума /л.227 от ДП/, което възражение не е подложено на изследване от прокурора.

Прокурорът се фокусирал да изследва единствено престъпните състави на чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 206 от НК. От полезрението му е убягнало особеното качество на евентуалния извършител на престъпление от общ характер. Лицето, което се е разпоредило неправомерно с вещите, собственост на учебното заведение, е назначено на трудов договор за изпълнение на длъжността “Организатор на стопански дейности“. При внимателен прочит на вменените на свидетеля С. задължения, обективирани в представената по делото длъжностна характеристика /л. 140 от ДП/ се установява, че същият е заемал ръководна длъжност в учебното заведение, което безспорно придава на субекта особено качество, а именно такова на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК.

Прокурорът разполага с правомощие да подложи всички събрани доказателства на анализ и оценка, след което да направи своята преценка по вътрешно убеждение дали даден субект е извършил престъпление от общ характер и съответно да повдигне или не обвинение, като не е ограничен единствено до посоченото в акта по чл. 212 от НК престъпление, в конкретния случай чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, какъвто подход е предприел.

Настоящият въззивен състав намира, че прокурорът не е поставил на изследване дали е изпълнен някой от престъпните състави, изискващ наличието на особено качество на субекта, каквото качество безспорно притежава С.. Прокурорът се е ограничил единствено да изследва престъпните състави на „кражбата“ и „обсебването“, като не се е занимал с тези, които изискват особено качество на субекта на престъплението – длъжностно лице, например тези от Глава V, Раздел III, Глава VI, Раздел I, Глава VIII, Раздел II от Особената част на НК. При извършване на преценка за осъществяване на някой от престъпните състави, изискващи особено качество на субекта на престъплението, прокурорът следва да вземе предвид константната съдебна практика, че не е необходимо връчването или поверяването на чуждото имущество да е станало с нарочен писмен акт. В теорията и практиката съществува разграничение на различните видове получаване на вещите – предмет на престъплението, като се приема, че е налице връчване, когато инцидентно съответното длъжностно лице ги получи и поверяване, когато е налице установено трайно отношение между субекта и обекта на престъплението (напр. в случаите на работещ в склад служител по отношение на съхраняваните в него вещи). Някои от престъпните състави, които могат да бъдат осъществени единствено от лице, притежаващо качеството на длъжностно лице по смисъла на НК биха могли да се реализират тогава, когато липсата на насрещната облага при осъществяване на разпоредителна сделка е за собственика й, като няма значение дали субектът на престъплението е получил такава облага. Ето защо, при отчуждаване на предмета на престъплението в нарушение на правомощията на дееца и получаване на парична сума от трето лице би могло да се осъществи „длъжностно присвояване“, тъй като по отношение на действителния собственик на вещта липсва насрещна облага и средствата са получени в първоначалния момент от извършителя на престъплението.