Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15672 от 18.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11717/2024
Вид
Решение № 15672
Подписан
18.08.2025
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15672 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110111717 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу А. Б. Н..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на съсобственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сума в общ размер на 863,52 лв., от които 741,18 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., сумата от 99,82 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2020 г. – 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 19,01 лв. – главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г.

– 30.04.2022 г. и сумата от 3,49 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.06.2020 г.

– 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 1 от 27.06.2023 г. по ч.гр.д. № 24524/2023 г. по описа на СРС, 87 състав.

Претендира разноски за производството, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначен от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни. Посочва, че исковата претенция е неуточнена, защото не е посочено какво е количеството, качеството и единичната цена на доставяната топлинна енергия, както и не се уточнява дали се претендира заплащане на стойността на доставената топла вода или и за отопление на недвижим имот, не се посочва защо ищецът счита, че ответникът е потребител на топлинна енергия. Оспорва претенциите по основание и размер, оспорва ответникът да има качеството на потребител на ТЕ, както и че е потребявал топлинна енергия за процесния период, оспорва наличието на валиден договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва претенцията за лихви за забава с твърдението, че лихви се дължат единствено за ликвидни изискуеми задължения, а процесните главници за доставена топлинна енергия са начислени по прогнозни цени. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Не оспорва обстоятелствата, удостоверени от представените като доказателства удостоверение за наследници, договор за покупко-продажба на държавен имот от 1969 г. Оспорва като нищожен и неотносим към делото договор № *** г. Оспорва записванията в приложените съобщения към фактури, оспорва като неотносим и преправен протокол от общо събрание на ЕС от 21.01.2002 г., като моли ищецът да бъде задължен да представи оригинал, в противен случай съдът да го изключи от доказателствения материал по делото. Посочва, че общите условия не са връчвани на ответника, моли съдът да задължи ищеца да представи относими общи условия. Моли да не бъдат допускани съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, тъй като оспорва записванията в информационната система на ищеца. Моли съдът да не допуска *** като трето лице-помагач на страната на ищеца. Моли в случай, че бъде допусната счетоводна и техническа експертизи, третите лица да бъдат задължени да представят всички документи, които държат при себе си и въз основа на които черпят претенциите за начисляване на суми по делото. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове.

Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител, който моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 741,18 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., сумата от 99,82 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за 2 периода 15.09.2020 г. – 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 19,01 лв. – главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г.

– 30.04.2022 г. и сумата от 3,49 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.06.2020 г.

– 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г. по ч.гр.д. № 24524/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи по делото: 1. валидно възникнало договорно отношение с ответниците за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, 2. качеството потребител за ответниците – собственик.

3. изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период и за разпределение на топлинна енергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.

При установяване на посочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответниците е да установят, че са платили претендираните суми.

От представените по делото доказателствата се установява, че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с *** при публично известни общи условия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.02.1969 г., представен с писмо вх. № *** г. на СО-район „Надежда“ и заверено копие на писмо с изх. № КО-700-15/05.03.2013 г. на кмета на СО-район „Надежда“ се установява, че ответникът в качеството си на наследник на *** А.ов НН., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** (процесния топлоснабден имот), починал с Акт за смърт № *** г., притежава правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот - ап. 9, находящ се в гр. ***.

3

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът А. Б. Н., дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

От заключението на приетата в хода на производството по делото, съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява че за процесния период в имота на ответника, радиаторите са били демонтирани, а в банята има щранг-лира с размери 2 елемента с ф25мм и височина 2.4 м., без техническа възможност за монтаж на уред, което е отбелязано в отчетни формуляри от 05.06.2020 г. и 15.05.2021 г. За трите отчетни периода, ТЕ за щранг-лирата е изчислена служебно на база инсталирана мощност в размер на 545.280W, умножени по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ .

През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формулата в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура 142 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.

Експертът е констатирал, че в процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода. За отчетни периоди 19/20 г. и 20/21 г., водомерът е отчетен на 05.06.2020 г. и 15.05.2021 г., като за първия отчетен период, въведеното количество топла вода е намалено с 0,616 куб.м., тъй като отчетът е извършен през м.юни. За периода 21/22 г. не е осигурен достъп за отчет на водомера, за което са съставени протоколи от 11.05.2022 г. и от 17.05.2022 г., поради което е изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител.

Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е констатирало, че изчисленията извършени от ФДР, са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

За процесните отоплителни сезони, а именно – 19/20 г., 20/21 г., и 21/22 г., т.е. за целия процесен исков период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот в общ размер на сумата от 1 523,60 лв. – цена, дължима за ТЕ, от която ТЕ за сградна инсталация в размер на сумата от 352,42 лв. и ТЕ за имот – 336,78 лв. Прогнозните изчисления за БГВ за процесния период са в размер на сумата от 822,47 лв. Общият размер на фактурираните прогнозни задължения за процесния период, възлиза на сумата от 152,60 лв.

В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, ФДР *** ЕООД е изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е налице сума за връщане в общ размер на 17,28 лв. Същата е формирана, след като за сезон 19/20 г., счетоводителят е установил сума за връщане в размер на 437,58 лв. (при съобразяване промяна на цената на ТЕ); за сезон 20/21 г. – 159,01 лв. – сума за доплащане и за сезон 21/22 г. – 261,29 лв. – сума за доплащане.

Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни 4 неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.