Решение № 803 от 03.12.2019, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 803/03.12.2019 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд,

Девети граждански състав на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Петър

Вунов секретар: Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 616 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения"

ЕООД срещу М.В.Н..

Ищецът твърди, че на 18.09.2002 г. между между „БНП Париба Пърсънъл

Файненс” ЕАД като кредитор и ответницата като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит PLUS-2002231 за сумата 976.52 лева, която следвало да бъде върната ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, на 11 месечни вноски. Кредиторът изплатил сумата по банкова сметка, ***, като по този начин изпълнил задължението си по договора. Ответницата преустановила плащанията си по договора на 31.10.2002 г., като дължимите от нея суми били 976.50 лева за главница, 216.98 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 29.08.2003 г. и 1 429.13 лева – мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 31.10.2002 г. до 14.12.2018 г. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и Приложение № 1 към него от 14.09.2018 г. тези вземания били прехвърлени в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се още, че за заплащането им той подал заявление по чл.

410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 3011/2018 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило възражение от ответницата. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания на ищеца спрямо нея, както следва: сумата 976.50 лева, представляваща неизплатена главница по Договор № PLUS-2002231 от 18.09.2002 г.; 216.98 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 29.08.2003 г. и 1429.13 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2002 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответницата оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на ищеца свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които фигурира запис с имената на ответницата по договор № 02002231 от 18.09.2002 г.

С писмо към същия договор „БНП Париба

Пърсънъл Файненс” ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.

С пълномощно „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия, като в него е предвидена възможност упълномощеният да може да преупълномощава други лица с предоставените му права.

С писмо /без номер и дата/ ищецът, в качеството си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е уведомил ответницата за извършената цесия.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 3011/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 23973/21.12.2018 г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед № 1365/27.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от: 976.50 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № 2002231, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, град София и М.В.Н., вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 14.09.2018 г. и Приложение № 1 към него от 01.09.2018 г. в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД; 216.98 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 29.08.2003 г.; 1429.13 лева – мораторна лихва от 31.10.2002 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 52.45 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, за заплащане на държавна такса и 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответницата и с Разпореждане от 22.01.2019 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По делото е допусната и изслушана в о.с.з. съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, като при необходимост то ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на него.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1