Решение № 4021 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4021 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110118986 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. П., чрез адв. М., срещу ....., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платени по нищожна клауза от договор сума в размер на 5 лева, частична претенция от пълния размер от 264 лева, платена въз основа на клауза от договор за заем № ....г., който е признат за нищожен с влязло в сила решение по гр.д. №52841/2024г. на СРС, 25 състав.

Ищцата твърди, че на 31.03.2022г. сключила с ответника договор за потребителски кредит № ...., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 800 лв. В чл. 5 от договора било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство от ..... След усвояване на сумата по кредита ищцата установила, че дружеството й начислило и такса за обезпечението, предоставено от партньор на кредитодателя, в размер на 236,96 лв. С влязло в сила решение № 3514/01.03.2025г. по гр.д. №52841/2024г. на СРС, 25 състав било признато, че потребителски кредит № ..../ 31.03.2022г. е недействителен, при което съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита без други разходи. Моли да бъде осъден ответника да й върне заплатената от нея сума по обявения за нищожен кредит в размер на 5 лева, частична претенция от пълния размер от 264 лева. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че сключването на договор за гаранция не представлява задължително условие за отпускане на кредита. Сочи, че договорът за гаранция представлява отделна услуга, предоставена от трето лице, поради което уговореното възнаграждение не следва да бъде съобразено при изчисляване на ГПР по кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски..

В открито съдебно заседание от 01.12.2025г. е допуснато увеличение на исковата претенция по чл.55 ЗЗД до сумата от 236,96 лева, която вече е окончателна по размер.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С определение от 01.10.2025г. са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: 1/между страните е сключен договор за заем № ..../ 31.03.2022г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 800 лева; 2/ договор за заем № ..../ 31.03.2022г. е бил обявен за нищожен с влязло в сила решение по гр.д.

№52841/2024г. на СРС, 25 състав.

Доколкото на основание чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, то с оглед влязлото в сила решение, с което е признато за установено между страните в настоящото производство, че договор за потребителски кредит № ..../ 31.03.2022г., сключен между Д. Д. П. и ..... е недействителен, то настоящият съдебен състав приема, че процесния договор е недействителен. С оглед това на основание чл.23 ЗПК заемателят дължи връщане само на главницата, като всички останали суми, които е заплатил са получени без правно основание и подлежат на връщане по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД. Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че ищцата е заплатила по договора сума в общ размер от 1064 лева, с която е погасена 800 лева главница, 27,04 лева – възнаградителна лихва и 236,96 лева – възнаграждение за поръчителство по договор за поръчителство с „.....“. Доколкото се установи, че договорът е недействителен и се дължи само главницата от 800 лева, то сумата от 264 лева се явява 2 платена без правно основание. Тъй като е предвидено възнаграждението за поръчителя да се заплаща заедно със задълженията по договора и не се събраха доказателства, от които да се установява сумата да е била преведена на дружеството-гарант и да е напуснала патримониума на отвеника, предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 236,96 лева

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1260 лева, от които 50 лева платена държавна такса, 250 лева – депозит за изготвяне на експертиза и 960 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за реално плащане.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК ....., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. ......, да заплати на Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. ....... сумата в размер на 236,96 лева /121,16 евро, недължимо платена по договор за потребителски кредит № № ..../ 31.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от 01 .04.2025г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 1260 лева/644,23 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3