Решение № 821 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100507570 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 5131 от 21.05.2022 г. по гр.д.№ 60816 по описа за 2021 г.

СРС, 33-ти състав : ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу Г.В.Г., искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 139, 32 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„**********, аб.№ 163911; 38, 51 лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г., 28, 37 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., 4, 88 лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 21.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по ч. гр. дело № 34338 по описа за 2021 г. на СРС.

Подадена е въззивна жалба от ищеца пред СРС – „Т.С.“ ЕАД.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Твърди се че СРС неправилно бил приложил разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ. Сочи, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ответника Г. В. Г. е бил наемател на общински имот за периода, за който са предявени за установяване процесните вземания. В случая настанителната заповед била влязъл в сила административен акт. По делото от страна на ищеца било представено заявление от 31.10.2017 г. , подадено от ответника до ищцовото дружество за встъпване в облигационно отношение по доставка на топлинна енергия. Затова неправилен бил извода на СРС за недоказаност на облигационното отношение.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени така предявените искове изцяло.

Разноски се претендират.

От въззиваемата страна /ответник пред СРС/ – Г. В. Г. е постъпил о т г о в о р по въззивната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Сочи, че наемателя не попада под нито една от хипотезите на чл.153 ЗЕ, за да възникне задължение за него да заплаща топлинна енергия.

Отговорността за заплащане на сумите била на собственика на имота – Столична община. Освен това по делото не били ангажирани доказателства, че заповедта за настаняване е влязла в сила. Счита, че практиката на ВАС била неприложима в случая. Ответникът не бил пасивно легитимиран да отговаря по иска и затова последния бил недопустим. Дори ответника да бил пасивно легитимиран да отговора по иска, то вземанията били погасени по давност, каквото възражение било направено с отговора по исковата молба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.05.2022 г., Въззивната жалба е подадена на 08.06.2022 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

2

С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение, с което са отхвърлени претенциите на ищеца; следователно е налице правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо:

За издадената на 05.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 34338 по описа за 2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47 ГПК.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 23.09.2021 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 25.10. 2021 г./понеделник/, т.е. в срока по чл.415 ГПК.

Дали ответника има качеството на потребител или не е въпрос по съществото на спора, т.е. по правилността на така постановеното решение, а не по неговата допустимост.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от доказателствата по делото не се установявало да е завършен сложния фактически състав на наемното отношение между ответника и Столична община- не бил представен договор за наем и протокол-опис за предаване на общинския имот. Затова СРС е достигнал до извода, че ответника няма качеството на потребител по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.2 а от ДР на ЗЕ.

Следователно първото спорно по делото е обстоятелството дали ответникът е потребител на топлинна енергия.

Действително, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са в облигационно отношение, респ., че последния е потребител на ТЕ.

3

Въззивната инстанция намира доводите на СРС за несъответни на предмета на спора. В случая Столична община не е ищец по делото поради което без значение за изхода му е дали е съставен протокол-опис за предаване на процесния имот, респ. дали се дължи наем.

От значение за изхода на спора е обстоятелството, че ответника е подал две заявления за встъпване в облигационно отношение с ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия, съответно на 03.10.2013 г. /л.15 по делото пред СРС/ и на 31.10.2017 г. /л.20 от делото пред СРС/. Налице е изрично съгласие от страна на собственика на имота – Столична община за встъпването на ответника в такова правоотношение, обективирано в нарочно писмо от 23.09.2013 г. на л.17 по делото пред СРС.

Следователно, противно на приетото от СРС страните по спора са обвързани от облигационно отношение по доставка и потребление на топлинна енергия. В този смисъл неоснователен е и довода на особения представител на ответника за наличие на „непоискана доставка“.

С оглед приетото в ТР 2/17 г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, за ответника е възникнало задължение за плащане на цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ.

В подкрепа на този довод е и обстоятелството, че за периода от страна на ответника са направени плащания по фактурите за прогнозни сметки в общ размер на 413,29 лв., виж таблица № 1 към заключението на вещото лице, л.47 от делото пред СРС. Всъщност претендираната сума в размер на 139, 32 лв. представлява стойност на БГВ след извършен реален отчет на уредите.

Второто обстоятелство, което следва да бъде изяснено е дали вземанията на ищеца са погасени по давност:

Действително, предявените за установяване вземания се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл.111, б.в“ ЗЗД.

В случая се претендират за установяване вземания за: главница, представляваща стойност на потребената ТЕ за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. в размер на 139, 32 лв.; мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г. в размер на 38,51 лв.; стойност на услугата за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. – 28,37 лв.; мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 21.05.2021 г. –4,88 4 лв.

Действително, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 16.06.2021 г.

Видно от отговор на задача № 5 от заключението на вещото лицесчетоводител, сумата в размер на 139,32 лв. се формира от задължение по фактура за м.04.2018 г. в размер на 41,59 лв. със срок на плащане по правилата на действалите за периода ОУ-2016 г. до 14.06.2018 г. и сума по изравнителна сметка със срок за плащане 15.09.2018 г.

Съгласно чл.3 от ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА

ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ

14.05.2020 Г.), обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:

…

2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

Следователно, вземанията на ищеца, предявени за установяване по реда на чл.422 ГПК не са погасени по давност с оглед правилото на чл.3, т.2 от ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО

ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ

13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ.

Затова и вземането в размер на 139,32 лв. следва да бъде признато в полза на ищеца.

По отношение на лихвата за забава върху тази главница вземанията са извън погасителния давностен срок.

С оглед извършеното от вещото лице по СЧЕ изчисление, дължимата лихва за забава възлиза на 36,80 лв. При съобразяване с диспозитивното начало в полза на ищеца ще бъде признато за установено вземане в размер на 38,51 лв.

Вземанията за стойност на извършеното дялово разпределение са извън периода на погасителна давност и при положение, че се доказа по 5 делото, вкл. от заключенията на вещите лица по СТЕ и СЧЕ, че такива услуги са извършени, то това вземане следва да бъда признато в размер от 28,37 лв., който и се претендира.