Решение № 452 от 15.03.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330204587 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 36-0000428 от 12.07.2022 г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) гр. Пловдив, с което на „Гатико 15“ ООД с ЕИК *** на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата).

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. Моли се да бъде отменено. Аргументите се свързват с обективна невъзможност за изпълнение на задължението, за чието неспазване е санкционираното дружеството жалбоподател. В съдебно заседание представител на дружеството жалбоподател се поддържа възражението от жалбата, а в допълнение се оспорва постановлението и относно допускането на съществено нарушение на процесуалните правила относно описанието на нарушението. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е взела становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане, като счита, че постановлението е законосъобразно от материална и процесуална страна, а нарушението - доказано. С писмото прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от дружеството жалбоподател. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения 1 срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството жалбоподател „Гатико 15“ ООД притежавало разрешение № 1610/14.08.2017 г. за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на пътните превозни средства.

Представителят на дружеството жалбоподател депозирал уведомление до Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез РД „АА“ гр. Пловдив с вх. № 82-00-23-480 от 11.03.2021 г., с което информирал контролните органи, че администрацията на Община Пловдив, респективно районната администрация не може да предостави документ за регистрация на търговски обект.

Към уведомлението било приложен и оригинал на писмо от район „Тракия“ към Община Пловдив с изх. № 6-7000-295(1) от 11.03.2021 г. в горния смисъл.

С протокол от 10.01.2022 г. работна група, назначена със Заповед № 6-Z21-167 от 22.04.2021 г. на кмета на Район „Тракия“ към община Пловдив, с който дружеството жалбоподател е било определено за ползвател на място частна общинска собственост с идентификатор *** за поставяне на стационарен преместваем обект (СПО) за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС с площ 87 кв.м. в УПИ II – 540.1336, спортни развлекателни и обслужващи дейности, кв. 20, по плана на ЖР „Тракия“. Във връзка с горното е издадено разрешение за поставяне № Т-3 от 01.02.2022 г., с което е разрешено на дружеството да постави СПО за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС в посочения вече имот частна общинска собственост, като ползвателят следва да спазва и изпълни посочените в него условия. Съгласно т. 5 от тях ползвателят е длъжен да се снабди с разрешение за ползване на място, издадено от същата администрация. В тази връзка на дружеството е издадено и разрешение № Т-3(1) от 08.04.2022 г. за ползване на място общинска собственост за поставяне на преместваеми обекти, което обхваща имота, за който е издадено и разрешението за поставяне на СПО. В т. 12 от разрешението е уреден срокът, за който то важи – от 01.04.2022 г. до 31.01.2027 г.

Със заявление вх. № 12-03-23-714 от 27.05.2022 г. до изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез директора на РД „АА“ гр. Пловдив от дружеството жалбоподател било изискано извършването на промяна в обстоятелствата, свързана с издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост. Към заявлението било приложено и самото разрешение. По повод на входирането на заявлението към автомобилната администрация информационната система сигнализирала за пропуск при уведомяване на държавните органи, поради което случаят бил препратен към отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Пловдив за предприемане на действия по компетентност. С преписката и документите се запознал Б. И. – инспектор в регионалната дирекция и по-конкретно – разрешение за поставяне на СПО и уведомлението до администрацията за невъзможност за издаване на документ за регистрация на търговски обект. До дружеството била изпратена покана рег. № 42-0323-714/2/ от 03.06.2022 г. за явяване на представител за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

По този повод е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 316571 от 16.06.2022 г. за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства за това, че дружеството не е уведомило писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ при настъпили промени в обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредбата, а именно документ за регистрация на търговски обект от съответната община или района по местоживеене, в срок 24:00 ч.

2 на 08.02.2022 г., т.е. в 7-днвесен срок от настъпилата промяна. Актът бил съставен в присъствието на свидетел и представителя на дружеството, предявен за запознаване на последния и подписан от него. Представителят възразил, че възражения ще направи при необходимост. Срещу акта постъпило писмено възражение вх. № 5200-54-4393 от 22.06.2022 г.

Въз основа на съставения акт и изложената в него фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП, с което на дружеството в наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно показанията на Б. И. – актосъставител, както и от писмените доказателства по делото – АУАН, покана рег. № 42-03-23-714/2/ от 03.06.2022 г. от РД „АА“ гр. Пловдив, заявление вх. № 12-03-23-714 от 27.05.2022 г. до изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез директора на РД „АА“ гр. Пловдив, писмено възражение вх. № 52-00-54-4393/22.06.2022 г., писмо изх. № 67000-1259(1)/18.01.2022 г. от Община Пловдив, район „Тракия“, разрешение за поставяне № Т-3 от 01.02.2022 г. на Община Пловдив, район „Тракия“, разрешение за ползване № Т-3(1) от 08.04.2022 г., уведомление вх. № 82-00-23-480 от 11.03.2021 г. от „Гатико 15“ ООД до МТИТС, писмо изх. № 6-7000-295(1) от 11.03.2021 г. от Община Пловдив, район „Тракия“, заявление вх. № 6-7000-295 от 11.03.2021 г. от „Гатико 15“ ООД до кмета на район „Тракия“, заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС.

Разпитан в съдебно заседания актосъставителят потвърждава авторството на АУАН, поддържа констатациите в него и допълва, че проверката е извършена по повод на подаване на документи от дружеството жалбоподател. Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед на МТИТС.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му.

Актът е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, което е и сторено. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си право. Към момента на установяване на нарушението правонарушителят е бил известен и актът е съставен в присъствие на негов представител и свидетел, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН както относно издаването на АУАН, така и на НП. В съдържанието на 3 постановлението се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на дружеството нарушител и представителят му е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността на дружеството – за неспазване на правилата за срочното уведомяване на администрацията при промяна в обстоятелства.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се установява осъществяването на вмененото на дружеството нарушение.

Съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Посочената норма гласи, че при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 - 10, лицето по чл.

16 писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват. Лицата по чл. 16 от Наредбата са Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Технически операции“, Националната служба за охрана, учебни заведения по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица, регистрирани по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които притежават разрешение, издадено по реда на тази наредба.

Промяната в обстоятелствата касае онези задължителни и необходими данни, които лицата по чл. 16 от Наредбата посочват и за които представят документи пред съответния орган при получаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на МПС, като те са изчерпателно изброени в чл. 18, ал. 1 от Наредбата. В тях се включва и документ за регистрация на търговски обект на лицето по чл. 16 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, издаден от района или общината по местонахождението на обекта – чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредбата. От своя страна дължимото поведение съдържа два задължителни компонента – уведомяване на посочения контролен орган за настъпване на промяната и прилагането на документите, които я удостоверяват. За да се счита за изпълнено задължението, следва да са извършени и двете условия, а неизпълнението дори и на едно от тях би довело до извършване на нарушение. Изпълнението им следва да се извърши в определен срок – а именно 7 дни от извършването на промяната или от узнаването за нея от страна на лицето по чл. 16 от Наредбата. Едва при неизпълнение на всички условия може да се говори и за правонарушение.