Решение № 405 от 19.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120106206 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ............, със седалище гр. София, с която моли да бъде прието за установено, че ответникът В. Г. П., с настоящ адрес в гр. Бургас, му дължи следните суми: 677,33 лева – главница по Договор за паричен заем № ............ год., и 241,66 лева – обезщетение за забава за периода 11.08.2020-21.05.2025 год., както и законната лихва за забава върху главницата, начиная от 31.01.2025 год. до окончателно й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК – рег. № 481/12.02.2025 год., изд. по ч. гр. д. № 676/2025 год. на БсРС.

Исковата молба е уточнена с писмена молба от 16.09.2025 год., в която е посочено, че периодът на мораторната лихва е този по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 10.05.2019 год. В. Г. П. е сключил Договор за потребителски кредит № ............със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 677,33 лева, която следва да върне на 15 вноски по 201 лева, за периода 10.06.20191 10.08.2020 год.; уговорен е фиксирана договорна лихва от 40.05 %, както и ГПР от 47.87 %; от приложените общи условия и договор по безспорен начин установяват сключеният между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора; процесният договор е действителен, сключен е според повелителните норми на чл. 10-чл. 11 и чл. 22, ЗПК; в чл. 33, ал. 2 от Общите условия е уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит; договорът е сключен по електронен път, на основание ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя; страните са използвали средства за комуникация от разстояние; на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон; ако съдът приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договорът е реален и е сключен от датата на получаване на паричната сума; ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит; с договор за цесия от 13.01.2022 год. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор в полза на „АПС Бета България“ ЕООД; вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия; връчването на уведомлението за цесия няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно да бъде извършено и от пълномощник на цедента – това е направено от ищеца по настоящото дело.

За заплащане на претендираните парични вземания ищецът е подал заявление по чл. 410, ГПК, уважено с издаване на заповед рег. № 481/12.02.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 676/2025 год. на БсРС. Правният интерес от предявяване на исковете по настоящото дело е обоснован с оглед указанията на заповедния съд по чл.

415, ал. 1, т. 2, ГПК, съгласно разпореждане рег. № 9656/14.08.2025 год.

Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, моли за уважаване на иска и за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното и в настоящото исково производства.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 84, ал. 1, чл. 86, чл. 99, ЗЗД и чл. 9 и сл., ЗПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е оспорил исковете като неоснователни; изложил е следните насрещни 2 възражения и твърдения: не се установява дата на сключване на договора, нито са ангажирани каквито и да е доказателства за надлежно упражнено потестативно право за обявяване на предсрочна изискуемост – липсват твърдения и доказателства за отправено до длъжника изявление, за посочване на конкретна дата, от която цялото задължение да е станало изискуемо, както и за настъпване на правните последици на предсрочна изискуемост; задължението е останало изцяло в режима на разсрочено изпълнение, при което всяка погасителна вноска представлява самостоятелно вземане със собствен падеж и със самостоятелен начален момент на погасителната давност; всички погасителни вноски с падеж преди крайната дата по погасителния план, са погасени по давност; евентуално спорна по давност остава единствено последната погасителна вноска с падеж 10.08.2020 год. в размер на 106,46 лева, която е оспорена по основание и размер; не са представени ясни и проверими изчисления за начина на формиране на дълга; изтекла е и кратката, тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД по отношение на всички претендирани договорни и мораторни лихви, неустойки и такси, чийто общ размер по твърдения на ищеца надхвърля 241,66 лева, тъй като същите са станали изискуеми най-късно към датите на падежите на съответните вноски; вземането е било предмет на цесия през 2022 год., а първоначалният кредитор и последващият цесионер са останали в продължително бездействие и не са предприели своевременни действия за защита на правата си в рамките на законоустановените давностни срокове; представените писмени доказателства не установяват сключването на договор и самоличността на лицето, направило волеизявление от името на потребителя, нито спазването на изискуемата от закона форма; липсва идентичност и инкорпорирана цялост на документа – представените приложения не са неразделна част от договора, не са индивидуализирани в него, не са подписани, не са датирани и не е доказано да са били приети от ответника като част от договорното съдържание; представените разпечатки не са заверени за вярност от ищеца, нито е установен техният произход, автентичност и неизменност, поради което същите не могат да се ползват с доказателствена сила за съдържанието и сключването на договор; не се установява спазване на специалния ред за сключване на договори от разстояние, доколкото ищецът не доказва по надлежен начин идентификацията на потребителя и извършването на валидно електронно 3 волеизявление от негова страна; договорът не е подписан с КЕП, който единствено създава сигурна връзка между подписа и подписващия; не може да се направи извод за съвпадане на насрещните волеизявления и за валидно сключване на договор; липсва връчено уведомление за цесията; към датата на предявяване на иска цесията не е произвела действие спрямо длъжника; ответникът не е бил уведомен за прехвърлянето и поради това ищецът не се явява надлежно легитимиран да претендира вземането към момента на подаване на иска; връчването на уведомление на особен представител, назначен от съда поради липса на връзка с ответника, не може да се приравни на уведомяване на самия длъжник; уведомяване, извършено единствено в рамките на съдебния процес чрез връчване на процесуални книжа на особения представител, не може да породи действие на цесията спрямо длъжника и не легитимира цесионера като негов кредитор; ищецът не доказва активната си материалноправна легитимация да претендира процесното вземане срещу ответника, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен; налице е нищожност и неравноправност на договорните клаузи (прекомерно висока лихва и ГПР); подобна лихвена тежест е прекомерна и накърнява добрите нрави, а също така представлява неиндивидуално договорена неравноправна клауза в ущърб на потребителя-кредитополучател; сделката противоречи на добрите нрави; потребителят е икономически по-слабата страна, върху която са наложени стандартни условия с несиметрична тежест; размерът на договорната лихва (включително скрито чрез такси) цели необосновано облагодетелстване на кредитора и води до явна нееквивалентност на насрещните престации, което нарушава принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските отношения; оспорените клаузи следва да се приемат и за неравноправни по смисъла на ЗЗП; ответникът е физическо лице-потребител, а договорът е по образец, предоставен от кредитора, и не е индивидуално договорен; високата лихва и ГПР, които не отговарят на пазарните стандарти и обременяват прекомерно само потребителя, представляват именно такава уговорка – поставяща потребителя в неблагоприятно и неравноправно положение, нарушаваща баланса на договора; потребителят не е имал възможност да влияе върху лихвения процент, наложен едностранно от кредитора; ищецът не е индивидуализирал първоначалния размер на отпуснатия кредит, извършените от длъжника плащания, начина на тяхното отнасяне и остатъка от 4 задължението към датата на цесията и към датата на предявяване на иска; липсва изчерпателна разбивка по вноски и по периоди, която да позволи да се провери какъв е действително неизплатеният размер на главницата и кои части от задължението вече са погасени чрез плащане или по давност; искът е и недоказан по размер – ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на вземането си към датата на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК, респ. датата на цесията.

Ответникът не е ангажирал доказателства; моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Бургаският районен съд, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен неподписан ръкописно от контрахентите Договор за паричен заем Кредирект № .............. год., сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и В. Г. П., в качеството на заемател; посочени са съществените реквизити на договора: главница от 1000 лева, разсрочено връщане на кредита на 15 погасителни вноски, договорна лихва – 40.05 %, годишен процент на разходите – 47.87 %, и общ размер на всички плащания – 1344,73 лева.

Към договора са приложени общи условия на заемодателя, съгласно които предлаганите договори се сключват по реда на ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ.

По делото липсват доказателства дали, кога и по какъв начин заемната сума от 1000 лева е била предоставена на заемателя В. П..

По делото е представен договор за продажба и прехвърляния на вземания, сключен на 13.01.2022 год., с приложение към него, по силата на който цедентът „Сити Кеш“ ООД е прехвърлил на ищеца-цесионер „АПС Бета България“ ЕООД вземанията си към ответника В. П. по процесния договор за паричен заем.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен. Съгласно изготвения от съда доклад по чл.

146, ал. 1, ГПК, срещу който не е постъпило възражение от страните, в тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване за установяване сключения валиден договор за потребителски кредит между „Сити Кеш“ ООД и ответника В. П., отговарящ на императивите на ЗПФУР, ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и реалното предаване на заемната сума на ответника. В тежест на ищеца е доказване и на факта, че по отношение договора, за който твърди, че е сключен от разстояние, е спазено изискването на чл. 18, ЗПФУР – за предоставяне на контрахента на преддоговорна информация, както и извършените електронни изявления, чрез които е получил съгласието на 5 потребителя за сключване на договора при твърдените условия. Съдът счита, че такова доказване по делото не е проведено, тъй като липсват данни за начина и формата, с които В. П. е изразил съгласието си за сключване на договора за паричен заем при посочените от ищеца условия.

По делото липсват и доказателства, че главницата от 1000 лева по заема е била предадена на длъжника В. П., поради което не може да се приеме, че кредиторът е изпълнил задължението си за предаване на сумата на контрахента. Липсата на доказателства за така твърдяното от ищеца обстоятелство мотивира съда да приеме, че не е налице и валидно сключен реален договор за паричен заем.