Решение № 661 от 19.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина С. при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000503094 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗД Евроинс“ АД срещу решение № 262882/ 02.09.2022г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 16821/19г. в частта, в която са уважени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от по 100 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците С. С. Х. и С. Р. Х..

Жалбоподателят счита за неправилни, недоказани и необосновани изводите на съда за наличието на силна духовна връзка между починалия А.

П. и ищците. Събраните доказателства сочат на противното. Необосновано са кредитирани показанията на свидетелите на ищеца без да става ясно кои писмени доказателства ги подкрепят. Неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля П. П. и е прието, че тя е заинтересувана от изхода на спора. Нейните показания се подкрепят изцяло от тези на свидетеля Ц. Г..

По делото е представен препис от домовата книга от последния адрес на починалия, но това доказателство не е взето предвид. От него се установява, че от 2003г. до 2018г. ищецът С. Х. не е живяла на същия адрес, на който е живял А. П.. Показанията на Ц. Г. и П. П. сочат същия факт. Ищецът С. Х. не е живяла повече от 13 години с починалия на съпружески начала. Затова не 1 може да се приеме изводът на съда за особена близост, от която са се породили морални болки и страдания за ищците. Отношенията между тя и починалия са приключили през 2005г. Определеното обезщетение като размер е прекомерно завишено и не отговаря на принципа на справедливостта в чл.52 от ЗЗД. Въззивникът оспорва иска за присъдената лихва, такси и разноски.

Затова моли въззивни съд да отмени решението в обжалваните части .

Претендира разноски.

Ищците С. Х. и С. Х. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Молят първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Считат жалбата за неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 и чл.497, ал.1от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава. В исковата молба ищците С. Х. и С. Х. твърдят, че на 12.08.2018г. около 14.20ч. на път II-15/ с. Борован- с . Алтимир/ в участъка при км.38, водачът С. И. Р. при управление на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** е предприел маневра „изпреварване“ и поради скорост по- висока от допустимата за пътния участък е навлязъл в лентата за насрещно движение в посока с. Борован. Поради тези свои действия е реализирал удар с движещият се в тази лента лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № ********, управляван от А. Ц. П.. В резултат от удара последният е получил травми несъвместими с живота й е починал. По отношение на С. Р. е образувано досъдебно производство, внесен е обвинителен акт в съда и с присъда № 24/16.10.2019г. по нохд № 290/19г. на ОС-Враца е признат за виновен за станалото ПТП. Ищецът С. Х. е живяла дълги години съвместно с починалия на съпружески начала като двамата са споделяли всичко един с друг, подкрепяли са се, живеели са трайно в разбирателство и любов.

Изградили са свой дом, който са изпълнили с топлина и семеен уют. С. Х. е съкрушена от смъртта на А. П., изпаднала е в емоционална бездна и със сълзи на очи споделя как е научила за случилото се. Тя е разчитала на починалия в добро и лошо. Той е бил изключително деен и отзивчив като личност. Винаги 2 са се изслушвали и са споделяли ежедневието си. Ищецът С. Х. е започнала да страда от депресивни състояния на съзнанието, често е меланхолична, не може да спи спокойно нощем, което води до проявата на обща, константна физическа отпадналост и умора. Тя е измъчвана постоянно от липсата на А.

П., станала е затворена в себе си. Преди смъртта му тя е била общителна, позитивно настроена. Ищецът С. Х. е приемала починалия като човекът, който й е дал безрезервна любов и всеотдайните си грижи, който могат да се нарекат „бащини“, макар да не й е бил биологичен баща. Двамата са градили в продължение на десетилетия дълбока връзка като между родител и дете, имало е привързаност между двамата. С. Х. е дълбоко разтърсена от настъпилата смърт на човека, който заедно с майка й и е помогнал да израсне и да се изгради като характер, давал й е съвети, помагал й е да учи. А. П. се е грижел й за дъщерята на С. Х.. Загубата му се е отразила върху съзнанието и живота й. Започнала е да изпитва депресивни състояния, социалните й контакти са се променили, затворила се е в себе си. Между тримата е съществувала привързаност. Отправили са застрахователна претенция пред ответното дружество на 10.10.2019г. като са представили доказателства.

Застрахователят е изискал допълнителни документи, които са му били предоставени, но въпреки това е отказал да определи и им изплати обезщетение за неимуществени вреди.

Затова молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. за всяка една от ищците, в едно със законната лихва от 30.11.2019г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва исковете. Не оспорва наличието на валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ********. Оспорва, механизма на ПТП, вината на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застраховал. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия А. П., защото е нарушил чл.137а от ЗДвП. Счита, че не следва да се вземе предвид приложената към исковата молба присъда, тъй като не е влязла в сила. Оспорва наличието на неимуществени вреди за ищците. Позовава се на ТР № 1/2016 на ОСГТК на ВКС и счита, че между тях и починалия не е имало особено близка духовна връзка и действително претърпени от смъртта му сериозни морални вреди.

Счита претендирания размер на обезщетения за прекомерно завишен.

3

Безспорно е, че 12.08.2018г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол с пострадали лица от 11.09.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от 12.08.2018г. и фотоалбум.

Не се спори, че за лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП.

Не е спорно, че с влязла в сила присъда, постановена по нохд. № 290/19г. на ОС- Враца водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е признат за виновен за настъпилото на 12.08.2018г. ПТП, при което е причинил смъртта на А. Ц. П..

Безспорно е, че ищците са отправили извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от застрахователя на 10.10.2019г. С писмо от 21.10.2019г. той е поискал представянето на нови документи, а с писмо от 22.11.2019г. им е отказал определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар и автоексперт, която е установила механизма на ПТП, причините за неговото настъпване, възможността за предотвратяването му, в коя лента за движение е настъпило, скоростта на движение на двата автомобила, травматичните увреждания, получени от А. П., довели до неговата смърт. Според експертите, той е пътувал с поставен предпазен колан.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано безпристрастно, основаващо се на научните правила. и

Ответникът във връзка с направените възражения е представил книга на собствениците, заведена на 15.09.2009г., списъци на живущите в бл.15, вх.Б за периода 2003г.-2018г., както и писмени доказателства за заплатени разходи във връзка с погребението на А. П. от свидетеля П. П.. Съдът счита за неотносима към спора квитанция, издадена от ЦСМ- гр. Враца, тъй като същата е издадена 07.09.2018г. и се отнася до превоз на болен, но не и до погребението на А. П..

4

Ищците са представили погребението на А. П.. писмени доказателства, свързани с

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С. Р. е очевидец на произшествието, станало през 2018г., тъй като е бил водач на лек автомобил „Тойота Корола“, но не си спомня нищо за катастрофата и как е настъпила. Заявява само, че е пътувал със съпругата си, която е починала на място при ПТП. Управлявал е автомобила с нормална скорост, сочи мястото, на което е станал пътния инцидент, както и в коя част на денонощието е станал.

Свидетелят Т. е племенница на ищеца С. Х. и братовчедка на С. Х. и желае да свидетелства. Тя депозира показания за болките и страданията, които са изпитвали ищците от смъртта на А. П., от кога са живеели заедно и къде.

Свидетелят Г. заявява, че е племенник на А. П.. Познава ищците и знае, че те и вуйчо му са живеели заедно в гр. Стара Загора, а след това са се преместили в гр. София, както и че са живеели заедно до 2005г. Но отношенията между А. и С. са останали приятелски, както и между него и С..

Не знае как ПТП се е отразило на ищците. След 2005г. са се събирали заедно на празници. Разходите за погребението на А. П. са покрити от майка му, баба му и дядо му.

Свидетелят В. А. е познавал А. П. от 1966г. и споделя своите възприятия относно неговия живот, от кога са заживели заедно със ищците като семейство и че това е било първо в гр. Стара Загора през 1984-1985г., а след това и в гр. София. С. Х. и А. П. са живеели заедно в неговия апартамент в бл.15 до смъртта му. През 2018г. свидетелят и А. П. са ходили до гр.

Пловдив, за да купят кола за С., която е била записана на името на починалия. Свидетелят е бил на погребението на последния. На него са присъствали и ищците, както и А., дъщерята на С. Х..

Свидетелят П. П. е сестра на А. П.. Тя излага, че С. и брат й са живеели са семейни начала до 2005г. Първо са живеели в гр. Стара Загора, а след това са се преместили в гр. София в края на 2001г. Свидетелят е ходила при тях на гости само три пъти. Той много е обичал С. и нейната дъщеря А.. В гр.

София С. и С. са живели в жилището на А. П. в кв. „Хаджи Димитър“, бл.15 5 до 2005г., а след това той е живеел сам в него. Свидетелят е организирала погребението от гр. Враца и това в гр. София. Тя, двама братовчеди и С. са ходили до фирма Аскони. Не е видяла С. Х. на погребението. Братът на свидетеля е бил военен и го е посещавала само три пъти. След това е била на абитуриентския бал на С., на сватбата й и на едно събиране на брат й. С. и А. са били в приятелски отношения след 2005г. заради С. и А.. А. го е приемала като дядо. Брат й е държал много на С.. Не е виждала ищците от погребението, а С. Х. от преди това. Свидетелят знае за закупуване на кола като брат й е взел пари от съпругът на С.. Затова са отишли са в гр. Пловдив заедно с В.. Свидетелят споделя и други възприети от нея обстоятелства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.

Не кредитира показанията на свидетелите Г. и П. в частта, в която твърдят, че С.

Х. и А. П. са се разделили в края на 2005г., тъй като има противоречие в показанията им- от една страна те са запазили приятелски отношения, но от друга страна А. П. е имал връзка с друга жена. Показанията на свидетеля П.

П. са вътрешно противоречиви, доколкото в частта, в която се отнася до фактическото съжителство между ищеца С. Х. и починалия А. П.. В тази част те не са достоверни и противоречат на останалите събрани свидетелски показания. Показанията на свидетеля Т. съдът възприема при условията на чл.172 от ГПК поради близката й родствена връзка с ищците, но ги счита за убедителни и достоверни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. за всяка една от ищците. Решението е влязло в сила в частта, в която исковете са отхвърлени по пълните им предявени размери.