Протоколно определение № 451 от 08.06.2026, Районен съд - Гоце Делчев

ПРОТОКОЛ

№ 451 гр. Гоце Делчев, 08.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Борислава Г. Тункова

Сложи за разглеждане докладваното от Костадин Д. Попов Частно наказателно дело № 20261220200227 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

......................................................

Съдът се оттегли на съвещание.

След проведеното съвещание, като прецени материалите по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намери искането на обвиняемия И. А. М. за изменение на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е наложена на обвиняемия М. с определение на Районен съд – Гоце Делчев от ***** г. При определянето й настоящият състав е преценил, че са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за налагане на най-тежката мярка на процесуална принуда, както и че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, а също така да се укрие.

След повторна преценка на материалите по делото настоящият съд не установи наличието на нови обстоятелства, налагащи мярката за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека такава. Нито едно от основанията, поради които същата е наложена, не е отпаднало. Съображенията на съда в тази насока при постановяване мярката за неотклонение, са налице и към настоящия момент, като за пълнота на изложението следва да бъдат накратко повторени.

Обвиняемият М. е привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление против собствеността, извършено при условията на опасен рецидив, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ в значителен размер – от 3 до 15 години. Престъплението предмет на обвинението, имайки предвид конкретиката на случая, само по себе си е с висока степен на обществена опасност, което предполага завишена строгост при преценката на мярката за неотклонение.

Събраните на досъдебното производство доказателствени материали и към настоящия момент дават достатъчно основание да се направи обосновано предположение за личното участие на обвиняемия в извършване на престъплението, в 1 което е обвинен. В хода на разследването не са установени и събрани доказателства, които да сочат на обратното и да разколебават преценката за наличието на изискуемото по чл.63, ал.1 от НПК обосновано предположение. Събраните доказателства, преценени в съвкупност и взаимовръзка помежду им, имат достатъчна годност да обосноват извода за участието на обвиняемия в извършване на процесното деяние и неговата съставомерност по посочения наказателен текст.

Не е отпаднала и опасността обвиняемият да извърши престъпление.

Процесното деяние е извършено след множество предишни осъждания – 27 на брой, за престъпления от общ характер, тоест обвиняемият е лице с изключително обременено съдебно минало, осъждан многократно за престъпления против собствеността, като част от наложените му наказания са били изтърпени ефективно. Самото деяние е извършено при условията на опасен рецидив, което само по себе си е законово основание да се приеме, че е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление – чл. 63 ал.2 т.1 от НПК, като данни сочещи на обратното не са налице.

Обремененото съдебно минало на обвиняемия М. показва наличието на една продължаваща антисоциална нагласа за противоправно поведение и трайно формирани престъпни навици, както и склонност към извършване на престъпления от този род. Множеството предишни осъждания и ефективното изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“ явно не са изиграли ролята си на коректив на поведението му и не са формирали необходимите задръжки, което е индиция за реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Целите на мярката за неотклонение при това положение и по-конкретно целта да се попречи на обвиняемия да извърши престъпно деяние, в случая могат да бъдат постигнати само ако същият бъде реално лишен от тази възможност чрез задържането му под стража. Извън горното, наказанието, което законът предвижда за деянието предмет на обвинението, е достатъчно сериозно, поради което съзнанието у обвиняемия за възможността да изтърпи не-леко наказание „лишаване от свобода“ при доказване на престъплението, в което е обвинен, би могло сериозно да го мотивира да се укрие, с цел да избегне реализирането на наказателната отговорност. В тази насока следва да се отчетат и данните за многобройните му предходни осъждания, както и обстоятелството, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив, което предполага, че ако бъде признат за виновен, същият ще изтърпи следващото се по закон наказание ефективно. Мярката, която при това положение може ефективно да попречи на обвиняемия да се укрие и да гарантира неотклонението му до приключване на наказателното производство, е именно „Задържане под стража“.

Що се отнася до основното съображение, поради което се иска изменение на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно влошеното здравословно състояние на обвиняемия, съдът намира, че макар по делото да са представени данни за здравословни оплаквания, това не е достатъчно основание за промяна на мярката за неотклонение. От представените медицински документи не се установява обвиняемият да страда от заболяване или здравословно състояние, което да е несъвместимо с пребиваването му в условията на следствения арест. Не се установява и необходимост от лечение, което обективно да не може да бъде осигурено в местата за задържане под стража. По правило за да е налице основание за промяна на мярката „Задържане под стража“, заболяването трябва да е от такъв характер, че престоя в ареста да застрашава реално живота и здравето на обвиняемият, а случаят очевидно не е такъв. При необходимост на обвиняемия може да бъде оказвана 2 медицинска помощ и провеждано необходимото лечение в рамките на медицинското обслужване, осигурявано в арестите и местата за лишаване от свобода съгласно разпоредбите на ЗИНЗС и Наредба №2 от 2010 год. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Няма данни до момента на обвиняемият да са отказани медицински прегледи, изследвания, образна диагностика, напротив представената медицинска документация сочи на обратното.

Следователно не са налице данни здравословното състояние на обвиняемия да налага задължително пребиваване извън ареста.

В тази връзка следва да се има предвид и принципното положение, че въпросът за здравословното състояние на обвиняемия следва винаги да бъде съобразяван при решаване въпроса за мярката за неотклонение, но едва след като бъде изключена опасността същият да извърши престъпление или да се укрие. Това е така, доколкото нормата на чл.63 от НПК е специална по отношение на общите правила на чл.56 от НПК. Тази възможност обаче в настоящия случай категорично не може да бъде изключена.

Съдът намира за неоснователни и доводите на защитата за промяна на мярката в „Домашен арест“. Макар двете мерки да имат сходна процесуална природа, те не са равнозначни по своя интензитет и възможност за контрол. При домашния арест контролът върху поведението на обвиняемия е значително по-ограничен и не осигурява непрекъснатия надзор и изолация, които са характерни за задържането под стража. За разлика от ареста, при домашния арест държавата не разполага възможност за постоянен и непосредствен контрол върху всички контакти и комуникации на лицето с външния свят. В този смисъл, предвид тежкото обременено съдебно минало на обвиняемият М., многобройните предходни осъждания и трайно формирани престъпни навици, съдът намира, че мярката „Домашен арест“ не би могла да неутрализира в достатъчна степен реалната опасност от извършване на ново престъпление. Именно предходното поведение на обвиняемия и отношението му към установения правен ред, обективирано в множеството му осъждания, налагат извода, че по-лека мярка не би изпълнила адекватно целите на закона. Поради това съдът намира, че домашният арест не би осигурил същата степен на гаранции като задържането под стража.

Предвид изложеното до тук, съдът не намира причина мярката за неотклонение на обвиняемия М. да бъде заменена с друга. Няма към настоящия момент настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща мярката „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.

С оглед изложеното до тук и на основание чл.65, ал.4, във вр. с чл.63 и чл.56 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. М., с ЕГН **********, с адрес с.

М., обл. Бл., ул. „Х. Д.“ №* -обвиняем по ДП № ********** г. по описа на Р. на М. – Г.

Д., за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава, като потвърждава наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението на съда може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд – Благоевград в тридневен срок от днес.

3

В случай на жалба или протест делото ще се гледа пред Окръжен съд – Благоевград за 16.06.2026 г. от 14:30 часа.

Протокола се написа в съдебно заседание.

Заседанието завърши в 14:33 часа.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ Секретар: _______________________

4