Определение № 35 от 06.01.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

№ 35 гр.Бургас, 06.01.2020г.

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на шести януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №2106 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №20800/30.12.2019г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №2925 от 08.11.2019г., постановено по гр.д.

№4533/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на И.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 1 567,36 лв.

(хиляда петстотин шестдесет и седем лв. и тридесет и шест ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 233,95 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 05.06.2016 г. - 05.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 208,56 лв. (двеста и осем лв. и петдесет и шест ст.) – сборна мораторна лихва, дължима върху отделните задължения по главницата от настъпване на тяхната изискуемост до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от 1 567,36 лв., считано от 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 380,00 лв. (триста и осемдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса и разноски по делото в общ размер от 292,69 лв. (двеста деветдесет и два лв. и шестдесет и девет ст).

Осъден е И.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза” № 46, разноски по делото в размер на 5,01 лв. (пет лв. и една ст.).

Постановено е предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и лихвите върху него.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.

Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.

Твърди се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от въззиваемия И.К.К., чрез пълномощника адв. И.А.И., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано и се претендира потвърждаването му. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът констатира, че към отговора на въззивната жалба е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото за производството пред въззивната инстанция, но в него не е посочен номер на делото. Поради това на въззивника следва да се укаже да представи пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция, с посочен в него номер на делото, най-късно до насроченото за 27.01.2020г., открито съдебно заседание.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА в.гр.д. №2106 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на И.К.К., ЕГН **********,***, да представи адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на делото, за производството пред въззивния съд в срок до 27.01.2020г.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.