Определение № 657 от 21.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. Велико Търново, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20234100500432 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 ал. 1 ГПК вр. чл. 32а ПВ.

Образувано е по частна жалба на Община В. Търново против определение от 16.05.2023г. на съдия по вписванията при ВТРС, том 1, № 1, постановено по заявление на жалбоподателя с вх. рег. № 3818/16.05.2023г., с което е отказано заличаване на договорна ипотека вписана на 20.12.2007г., акт № 102, т. 10, учредена с нот. акт № 3387, том 17, рег. № 18967, дело № 2724/20.12.2007г. на нотариус Т. Братванова, с район на действие ВТРС.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакувания акт, поради нарушение на материални закон. Посочва се, че на основание чл. 11 ЗН жалбоподателят е придобил собствеността върху ипотекирания обект, съставляващ 569, 05/1873 ид. част от УПИ III, кв. 88, находящо се в гр. В. Търново, ул. „Ал. Пенчев“ № 2, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на града, тъй като имота е останал неосребрен в проведеното спрямо предишният собственик производството по несъстоятелност и доколкото последният е заличен търговец по силата на решение на съда по несъстоятелността. Допълва се, че жалбоподателят е приел оставеното от прекратения търговец наследството по реда на чл. 61 ЗН /по опис/, за което има издадено решение по ч.гр.д. № 3131/2023г. на СРС. Сочи се, че процесния имот е ипотекиран в полза на „КТБ“ АД гр. София за обезпечаване на отпуснатия в полза на „Генимекс инвест“ ЕАД банков кредит, за което е учредена договорна ипотека с нот. акт № 3387, том 17, рег. № 18967, дело № 2724/20.12.2007г. на нотариус Т.

Братванова. Добавя се, че ипотеката е подновена на 05.12.2017г., както и че с договор 1 за цесия от 30.07.2020г. обезпеченото вземане е прехвърлено на друго търговско дружество. Развиват се правни съображения, че обезпеченото вземане е погасено по силата на закона на основание чл. 739 ал. 1 ТЗ, тъй като не е предявено с производството по несъстоятелност и доколкото не са налице изключенията по чл. 744 ал.1 ТЗ. В тази връзка се смята, че с оглед акцесорния характер на ипотечното право, същото е лишено от предмет и че липсва основание ипотеката да продължава да бъде вписана по партидата на имота. Допълва се, че по искане на жалбоподателя е заличена възбрана върху имота, поради прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение, по което е наложена. С тези доводи жалбоподателят смята, че е заинтересовано лице по см. на чл. 19 ал. 3 ПВ и че на основание чл. 179 ал. 2 ЗЗД може да поиска заличаване на вписаната ипотека, което неправилно му е отказано от съдията по вписванията. Предвид на изложеното се отправя искане до съда да отмени обжалваното определение и да разпореди да се извърши заличаване на вписаната върху процесния имот договорна ипотека.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт в предвидения за това преклузивен едноседмичен срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

От представените титули за собственост се установява, че „Джи Еф Груп“ ЕООД/ с предишно наименование „Генимекс Груп“/ е собственик на 569, 05/1873 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново, целия с площ от 1873кв.м. и че в качеството си на ипотекарен длъжник е учредил върху тях договорна ипотека с нот. акт № 3387, том 17, рег. № 18967, дело № 2724/20.12.2007г. на нотариус Т. Братванова за обезпечаване вземане на банката – кредитор към друго търговско дружество – кредитополучател. Жалбоподателят признава, че вписването на ипотеката е подновено през 2017г. От справката по партидата на ипотекарния кредитор в ТР, извършена на основание чл. 23 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е видно, че спрямо него е проведеното производство по несъстоятелност, което е прекратено на основание чл. 632 ал. 4ТЗ с решение от 18.10.2021г. по т.д. № 1318/2015г. на СГС и е постановено заличаването му като търговец, което обстоятелство е обявено в ТР на 19.09.2022г. От представеното решение на СРС по гр.д. № 3131/23г. и издаденото въз основа на него съдебно удостоверение е видно, че жалбоподателят е приел по опис, оставено от заличения търговец наследството, в което е включен процесния поземлен имот. С писмо от 31.03.2023г. жалбоподателят е поискал от придобилия обезпеченото вземане търговец по договор за цесия от 30.07.2020г. да даде писмено съгласие в нотариално заверена форма за заличаване на 2 договорната ипотека върху процесния имот. Писмото е получено на 03.04.2023г., но по делото липсват данни да е дадено исканото съгласие по чл. 179 ал. 1 ЗЗД. С молба с вх.

№ 3818/16.05.2023г. жалбоподателят е поискал от съдията по вписванията да бъде заличена ипотеката, учредена с нот. акт № 3387, том 17, рег. № 18967, дело № 2724/20.12.2007г. на нотариус Т. Братванова. С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да извърши заличаването, като е приел, че искането не попада в уредените от закона случаи по чл. 172 и чл. 179 ЗЗД, както и по чл. 19 ПВ.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно т. 6 от ТР № 7/2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК проверката, която извършва съдията по вписванията се ограничава само относно това дали актът подлежи на вписване и относно изискванията за неговата форма и съдържание, като извън тази проверка стоят материалните предпоставки за издаване на акта, с изключение на случаите, когато това изрично му е възложено от закона.

Заличаването на вписана договорна ипотека може да стане само в изчерпателно изброените в закона случаи – по писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма /чл. 179 ал. 1 пред. 1 ЗЗД вр. чл. 19 ал. 1 пред. 1 ПВ/; въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се постановява заличаването на ипотеката /чл.

179 ал. 1 пред. 2 ЗЗД вр. чл. 19 ал. 1 пред. 2 ПВ/; когато са изтекли десет години от датата на вписване на ипотеката, без последното да е подновено – арг. чл. 172 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ПВ. В тези три хипотези всяко заинтересовано лице може да иска заличаване на вписването на ипотеката щом разполага със съгласие на кредитора дадено в законоустановената форма, съдебно решение, имащо за последица това заличаване или при липсата на подновяване на ипотеката в десетгодишен срок от вписването й /арг. чл. 19 ал. 3 ПВ/. Последната хипотеза, при която може да се иска заличаване на ипотеката е уредена в чл. 19 ал. 2 ПВ и се извършва по искане на купувач на ипотекирания имот, придобил същия въз основа на публична продан – чл.

175 ал. 1 ЗЗД респ. на продажба, извършена по реда на гл. 46 „Осребряване на имущество“ от ТЗ, която съгласно чл. 717л ал. 4 ТЗ има последиците на продажба при принудително изпълнение по ГПК.

Предвид на изложеното, обстоятелството, че жалбоподателят е придобил ипотекирания имот по реда на чл. 11 ЗН и че смята за погасено паричното вземане, което е обезпечено с договорната ипотека върху него, не му придава качеството на заинтересовано лице по см. на чл. 19 ал. 3 ПВ. Последното възниква в горепосочените и изчерпателно уредени в закона случаи, а понастоящем те не са налице. Установи се по делото, че жалбоподателят не разполага с писмено съгласие на кредитора за заличаване дадено в нотариална заверена форма. Такова е искано, но не е получено.

Същият не разполага със съдебно решение, с което се постановява заличаването на ипотеката, нито е изтекъл десетгодишния срок по чл. 172 ал. 1 ЗЗД без да е подновена 3 ипотеката, доколкото по признание на самия жалбоподател това е сторено през 2017г.

Придобивното основание, чрез което жалбоподателят се легитимира като собственик, изключва приложението на хипотезата на чл. 19 ал. 2 ПВ.

Следователно в случая не са налице законовите основания, при които по молба на собственика на ипотекирания имот да се заличи вписването на учредената върху него договорната ипотека. Изтъкнатите от жалбоподателя правни съображения за погасяване на обезпеченото вземане по силата на закона – чл. 739 ал. 1 ТЗ, поддържани и пред съдията по вписванията, по същество представляват искане същият да извърши проверка на материалноправните предпоставки, водещи до погасяване на ипотечното право, което съгласно задължителната практика на ВКС е изключено от предметния обхват на неговата дейност, тъй като не му е вменена по изричната повеля на закона /т. 6 от ТР № 7/2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК/. Тази проверка е от изключителната компетентност на съда, поради което, ако липсва съгласие на кредитора за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото задължение е изпълнено /погасено/, пред заинтересованото лице е открита възможността по исков ред да отрече съществуването на обезпеченото с ипотеката вземане респ. на самото ипотечно право. При уважаване на претенцията му същото ще разполага с влязло в сила решение, което ще има за последица заличаване на вписаната ипотека.

Поддържаният от жалбоподателят довод за заличаване на възбраната върху процесния имот по индивидуалното принудително изпълнение не държи сметка, че вдигането й е законова последица от прекратяването му и съдебният изпълнител е задължен да го стори, дори и без нарочно за това искане /арг. чл. 435 ал. 3 ГПК/.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че не са налице законовите предпоставки, при наличието на които съдията по вписванията е следвало по молба на жалбоподателя да заличи вписаната договорна ипотека. Предвид на това отказа да стори това е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди респ. жалбата срещу него да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от Община В. Търново срещу определение от 16.05.2023г. на съдия по вписванията при ВТРС, том 1, № 1, постановено по заявление вх. рег. № 3818/16.05.2023г., с което е отказано заличаване на договорна ипотека вписана на 20.12.2007г., акт № 102, т. 10, учредена с нот. акт № 3387, том 17, рег. № 18967, дело № 2724/20.12.2007г. на нотариус Т. Братванова, с район на действие ВТРС.

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при наличието на предпоставките на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5