Определение № 1646 от 23.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1646 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501167 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба депозирана от „ЕОС

Матрикс“ ЕАД против Определение №4314 от 02.04.2026г. постановено по гр.д.№700/2026г. по описа на ПРС, девети гр.с., в частта с която е оставено без уважение отводът на „ЕОС Матрикс“ ЕАД за местна неподсъдност на правния спор, предмет на производството по гр.д.№700/2026г по описа на ПРС, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на определението, в обжалваната част, като въззивният съд даде указания на ПРС да изпрати делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Ответникът по частната жалба Ч. П. С. оспорва частната жалба като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционнния акт, в обжалваната част акт, като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, направи следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана в срок от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение,

ПРС

1 е констатирал, че макар производството по делото да е образувано по иск с правно основание чл. 439 ГПК, релевантен за определяне на подсъдността на правния спор е характера на оспореното вземане, чиято недължимост се претендира да бъде установена в производството по делото. Доколкото в исковата молба са изложени твърдения, че предмет на производството са вземания, възникнали на основание договори за кредит, по един от които ищецът има качеството на солидарен длъжник, то съдът е приел, че ищецът има качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите и приложение намират специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и тези досежно местната подсъдност по чл. 113 ГПК. Предвид това компетентността на съда се определя от настоящия адрес на ищеца, който е в съдебния район на Районен съд – Пловдив.

Настоящият съдебен състав споделя направените първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения: от

Безспорно е, че разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно клаузите с неравноправен характер, съдържащите се в потребителските договори са транспонирани в националното ни законодателство със Закона за защита на потребителите. Според формираната практика на СЕС във връзка със съдържанието вложено в понятието"потребител", такъв е всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

Дефиниция на същото понятие е дадена и в пар. 13 от ДРЗЗП, а имено всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Както е възприето в Решение № 84/07.02.2017 г., по т. д. № 1934/2015 г., I ТО на ВКС (впоследствие възпроизвеждано и в други актове на касационната инстанция), физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна 2 преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството "потребител". Съгласно трайно установената практиката на ВКС, обективирана в Определение № 18/16.01.2020 г. по дело № 2502/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, като съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. В конкретния случай, ищецът е физическо лице, което е както пряк кредитополучател по единия договор, така и солидарен длъжник по втория. По делото обаче липсват данни физическото лице да има тесни професионални (функционални) връзки с посоченото дружество. Независимо от това, дори да се приеме, че единият договор за кредит е отпуснат с инвестиционна цел на търговското дружество, въпреки че липсват категорични доказателства в тази насока, наличието на втори договор обосновава качеството на потребител на ищеца по същия, по смисъла вложен в разпоредбата на пар. 13, т. 1 ДРЗЗП, поради което предявените искове съставляват такива на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4314 от 02.04.2026г. постановено по гр.д.№700/2026г. по описа на ПРС, девети гр.с., в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4