Решение № 130 от 26.01.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 130

Сливен, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20257220700714 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Е. Т. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000136/06.11.2025 г. по чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „дд“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Младши инспектор в РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 12 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че неправилно оспорващият е бил определен като „водач“, тъй като към момента на извършване на нарушението автомобилът е управляван от друго лице. Счита, че заповедта се основава на предположения, а не на доказателства, а административният орган не бил установил кой реално е управлявал превозното средство. В атакувания акт липсвали и данни за състезание, опасност, застрашаване или друг риск, а посочените „р. подаване на газ“ и „следи от гуми“ съставлявали субективни преценки, а не нарушение на закона. Твърди още, че липсата на посочени конкретни факти – място, разстояние, скорост, обстоятелства, доказателства и свидетели налагало извода за немотивираност, а отнемането на СУМПС на лице, което не е управлявало било неправомерно и несъразмерно. Моли съда да отмени атакуваната административна заповед.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В с.з. административният орган Младши инспектор в РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.11.2025 г. около 22.30 ч. полицейски служители в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен се отзовали на сигнал за водач на лек автомобил, който на *** извършва маневри, с които създава опасност както за пешеходците, така и за паркираните в близост превозни средства. На същата дата старши полицай в РУ – Сливен съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4544292 срещу Е. Т. Т. за това, че при управление на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. № [рег. номер], н. с., не използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а за и. о. и д. шофиране, изразяващо се в следното: На ***, отворен за обществено ползване, идвайки с автомобила от междинната алея посока север – юг между паркираните автомобили непосредствено пред свободното пространство на п. р. подава газ и задните двигателни колела започват да превъртат, с което п. извежда автомобила от нормално сцепление с пътя и по този начин прави два кръга с посока, обратна на часовниковата стрелка; Предните колела изписват много малък кръг, а задната част на автомобила е изместена на около 30-35 градуса спрямо кръга; При това движение се ч. п. от гуми, автомобила о. ч. кръгови следи на паветата и з. от превъртането на гумите. Актосъставителят приел, че: „водач не представя СУМПС за съответната категория“, с което виновно е нарушил чл. 104б т. 2 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и иззел СРМПС № *********.

На същата дата (06.11.2025 г.) пред полицейски служител дали писмени сведения К. П. С., Д. Ж. Б. и К. К. П.. От сведенията на С. и Б. се установява, че около 21.40 ч. са се намирали на ***, когато забелязали автомобил марка мерцедес, управляван а., с р. подаване на газ и въртене на гуми, н. кръгови движения в различни посоки, като в един момент възникнала опасност от ПТП с паркиран автомобил; след опит за „дрифт“ автомобилът се насочил към тях, като в последния момент намалил р. скоростта. Според данните в сведенията, водачът на автомобила бил м. с к. ч. к., ч. б. и с ц. в у. Подали сигнал на ЕЕН 112, след което пристигнал полицейски патрул, а момчето се д. а. към приятелите си и служителите на реда. От сведенията на К. П. се установява, че около 20.40 ч. в телефонен разговор е бил повикан от с. п. Е. Т., за да управлява с. му автомобил Мерцедес, поради това, че Е. е у. а. В автомобила се качили още В. А. и В. Т., след което направили няколко обиколки в града и отишли на ***, където Е. Т. многократно го наставлявал да подава газ, за да се върти автомобила, като не след дълго с р. н. к. му върху педала на газта. Автомобилът леко поднесъл, при което П. се и. и паркирал. Слезли и отишли при свои приятели да ги поговорят, след което Е. Т. се качил в автомобила, започнал р. да подава газ и да върти превозното средство, паркирал пред б., а след известно време пристигнали полицейските служители.

Въз основа на горния АУАН младши инспектор в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000136/06.11.2025 г., с която по отношение на Е. Т. Т. разпоредил на основание чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

По преписката е приложена Справка за нарушител/водач, от която се установява, че за нарушения по ЗДвП срещу жалбоподателя Е. Т. са издадени 6 наказателни постановления и 9 фиша.

Със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен оправомощил определени категории служители да прилагат принудителни административни мерки, измежду които заемащите длъжност „Полицейски инспектор“ и „Младши полицейски инспектор“ в РУ.

По делото са разпитани като свидетели В. Ц. А. и В. Г. Т.. От показанията на свид. А. се установява, че в автомобила са били той, В. Т., К. и Е., като е управлявал К.; след обиколка в града с автомобила на Е., който стоял отпред до водача, отишли на п., където К. „дрифтил“ два или три пъти, а при пристигането на полицейските служители и., че Е. му е н. к. и му се з. п. Свид. Т., б. на жалбоподателя заявява, че при пристигането на *** К. е забелязал б. си п., при което започнал да прави „дрифт“, което правил и друг път; през цялото време управлявал К., а при „дрифтовете“ щели да блъснат автомобил „Опел“. По делото е разпитан като свидетел Д. Д., който като о. заявява, че в процесната вечер и място се е намирал със свои приятели на *** пред т., пред б., когато забелязал автомобила на Е.; Последният бил на пасажерската седалка; Водачът управлявал р., „у.“ з. на автомобила, при която маневра се създала опасност от удар в паркиран автомобил; Извикал Е., при което той и неговите трима спътници слезли, като Е. слязъл от предната седалка вдясно; Когато пристигнали полицаите, и четиримата били извън автомобила, а задържали Е., като с. на автомобила.

При горните данни, съдържащи се в гласните доказателства, както и заявеното от К. П. в сведенията пред полицейските служители, съдът приема, че както по преписката, така и в хода на съдебното дирене в настоящото съдебно производство липсват безспорни и категорични доказателства, че при извършване на о. маневри лекият автомобил е бил управляван от н. с. и настоящ оспорващ Е. Т.. При липсата на такива не може да се приеме и за безспорна описаната в АУАН и процесната заповед фактическа обстановка, уличаваща Т. в управление на превозното средство с извършване на о. маневри на *** около 22.30 ч. на 06.11.2025 г. Следва да се отбележи още, че полицейските служители не са очевидци на извършеното нарушение, т.е. актът е съставен вероятно по данни на такива, но липсата на докладна записка или друг подобен документ, съдържащ информация относно това, кои обстоятелства са мотивирали актосъставителя да ангажира административнонаказателната отговорност именно на Е. Т. препятства формирането на категоричен извод досежно извършителя на деянието.

В свое определение № 2234/28.11.2025 г. съдът изрично е указал на ответния административен орган, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания за неговото издаване. Въпреки тези указания на съда, други доказателства, освен посочените по-горе (лишени от необходимата конкретика), не са ангажирани. Предвид процесуалната пасивност на ответника в хода на съдебното дирене, досежно фактическата обстановка съдът кредитира изцяло показанията на свид. В. А. и свид. Д. Д., поради което приема за установено, че при извършване на т.нар. „дрифт“ лекият автомобил е бил управляван от К. П., а не от настоящия жалбоподател Е. Т..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Младши инспектор в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална компетентност. Като издадена от териториално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт.

Макар валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция като издадена в нарушение на съществените административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „дд“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП мярка на административна принуда е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: дд) 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2.

В настоящия случай от компетентни длъжностни лица при ОД на МВР - Сливен е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП акт за установяване на административно нарушение, съгласно чието съдържание, Е. Т. Т. при управление на моторно превозно средство е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а за изключително о. и д. шофиране, изразяващо се в р. подаване на газ, с превъртане на задните двигателни колела и п. извеждане на автомобила от нормално сцепление с пътя и завъртане на същия. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При преценка на доказателствата, съдът намира, че по делото е установена с годни гласни доказателствени средства фактическа обстановка, която оборва описаното в акта нарушение, като същата не се компрометира и от представените по преписката сведения. Както се отбеляза по-горе, описаната в АУАН сер. GA № 4544292 фактическа обстановка, възпроизведена в атакуваната ЗППАМ досежно извършителя на административното деяние е опровергана от гласните доказателства. Същата не се потвърждава и от приобщените по преписката сведения от К. С., Д. Б. и К. П.. Видно от сведенията на С. и Б., на първо място водачът е идентифициран като „м. с к. ч. к., ч. б. и ц. в у.“, което по никакъв начин не може да се обвърже с конкретно лице, в т.ч. и с настоящия жалбоподател. Едновременно с това свид. А. и свид. Д., в чиято истинност съдът няма основание да се съмнява, сочат с категоричност, че при извършване на о. маневри автомобилът е управляван от К. П..